Имаш ли приятели?За теб колко хора ги боли?
Замислих се върху тези думи,когато разглеждах едни снимки...И се запитах дали имам приятели.Без да се замисли си казах "да,имам приятели".Не знам дали наистина имам приятели...Ако имам то те са супер,а ако нямам,то тези познати са хубава илюзия.Илюзия...реалност...на кой му пука?Има ли значение?Така или иначе може да няма утре.Човече усмихни се....а ето сега вече си по красив...Стереотипове-Обичам те,събличай се

Защо хората си мислят че ме познават по добре от себе си?Защо си мислят че знаят как ще реаграм на всяка тяхна дума?Защо мислят че аз съм поредната отворена книга в тяхната бедна библютека?И защо тя е бедна?Защото ние отворените книги се броим на пръстите на едната ръка?И въобще аз книга ли съм?

Беше топъл есенен ден.Слънцето галеше нежно всичко...Децата си играеха с него.Тичаха,скачаха, криеха се,смееха се,пееха,живееха....Тя стоеше на терасата.Носеше тъмни слънцеви очила.Уж наблюдаваше веселата картинка.Всъщност беше потопена в собствените си мисли.Опитваше се да подреди хауса,който цареше в главата и сърцето и.След като изминаха няколко часа един весел вик я изкара от транса в който беше попаднала.Изгледа лошо всички деца,който играеха на поляната....Питаш се защо го направи...Отговорът е много прост.С очилата виждаше всичко по сиво отколкото е.Когато навън беше слънчево тя го виждаше мрачно и сиво...Когато навън беше дъждовно и неприятно тя го виждаше три пъти по-зле...Питаш се следното:но нали когато времето е хубаво тя чувства топлината,та нали е човек.....И за този въпрос имам готов отговор.Вътрешната студенина караше всичко да бъде мрачно,пусто,безмислено...Тя беше забравила какво е да се усмихваш...беше забравила какво значи да обичаш...да живееш...Единственото което Тя помнеше беше следното:очилата ми помагат...с тях виждам света розов...Грешка,нали?Да,така е.При това фатална....Тя беше така зависима от тези очила...не можеше без тях...а всичко беше просто една илюзия...Тя загуби всичко...семейството си....приятелите си....и най-вече себе си....Виждаш ли какво правят тези очила?И ти ще им позволиш да контролират света ти?Ще го направиш ли?!Добре че имаше една песен да разведри днешният ден...Не искам да си стоя в нас.Точно в този момент ми се иска да излезна навън.Да легна на тревата и да гледам звездите.Днес си мислих и за тях.На кого са звездите?И защо падат?Дали собственикът им е доволен от тях,или сега си казва,че е загубил парите си по някакви си кълба?Защо сега ги изхвърля от живота си?Защо не ги иска повече?Защото се страхува,че ще загуби повече пари?!Или просто не иска да ги нарани още повече и сега ги убива?Ако ги убива дали го прави нежно?Дали ще успее да ги заличи от красивото небе?Дали те се бунтуват или спокойно чакат момента в който ще паднат?Наистина ли сбъдват нечии мечти?И чии са тези мечти?На господаря им?И защо точно сега иска да се отърве от тях?Или може би води тази война от векове наред?Толкова много ли са,че той не може а се отърве от тях?И най-важният въпрос:кой е той?Извод:музиката не ми влия добре....До скоро мое лично малко съкровище.....

Какво значат сълзите?
Не е задължително сълзите да са израз на тъга.Понякога се появяват от радост...друг път от гняв,но не трябва да забравяме сълзите породени от безсилие.Сякаш те парят най-силно....оставят дълбоки следи...И са красиви...истински...можеш да ги вкусиш....всяка сълза е единствена по рода си...във всяка една има емоция..сладка емоция...караща те да се чувстваш жив.
Извод:Не му пускайте Бах.
Невероятен ден.Всъщност започна повече от трагично така че няма какво да се оплаквам от завършека му.
Имаше изненади(не бяха приятни),имаше бой,имаше сълзи,имаше приятели...
Да,имаше приятели.Винаги ще има приятели.Винаги ще има притеснени хора...винаги ще има хора които се грижат за други хора просто,защото самото им присъствие придава някакъв странен и нов цвят в живота им.
Искаше ми се да намеря някаква снимка за този пост...Намерих една снимка...но на нея имаше само една малка част от хората,които ме карат да се усмихвам,да плача,да живея...Потърсих в добрият стар гугъл,но разбрах,че няма значение колко време ще търся и къде ще го правя.В целият свят няма подобни хора...просто няма.Мога да пиша още много за всяка игра,за всяка караница и т.н.,но едно е да го напишеш,а съвсем друго е да го изпиташ...
Поздрави за онези хора....Благодаря Ви!

Животът на осем колела,84 мм в диаметър всяко,свежда града до повърхност.Лесно е да се каже,че повърхностите биват грапави,хлъзгави,мръсни,твърди,мокри,студени,нагрети.Съвсем друго е да се изпита.Качил се за пръв път на своите ролери остановяваш,че теренът,по който си се вижил до сега с пълно безразличие съвсем не е толкова безинтересне.Един градус наклон го превръща в главомолна пропаст,а малкото камъче на пътя е огромна скала,в която няма как да не се разбиеш.Изведнъж незабележими иначе неща по пътя започват да изпъкват:кални локви,мазни петна,люспи,семки,фасове,гадни криви фуги,цепнатини в асфалта,бабуни.Вече чувстваш всеки грам от теглото на тялото си,всеки сантиметър от повърхноста му.Посоката и силата на вятъра стават от огромно значение,а шумът на приближаващия иззад ъгъла автомобил изисква от теб незабавно и неемоционална реакция.Защото всяка грешка може да т струва скъпо.Защото вече са ти астанали само две състояния - на елегантно носещ се по повърхността и на безславно проснат върху нея...
Пепенце знаеш,че не всичко е розово...Също така знаеш,че обичам ракиви...Кога ще пийнем по едно?

Благодаря ти,че ме обичаш по този начин....Благодаря ти за доверието, вярата,начинът, по който плачеш от радост....Благодаря ти за твоята усмивка, за твоя смях....Благодаря ти,че търпиш смяната на моите настроенияи и не слушаш какво казват другите...
Това благодаря е за онава малко кутре на име Бау Бау....Бау Бау защо ме караш да се усмихвам когато ми се плаче?Защо?Лоша попара....Ама ти ще видиш утре...Хляб,захар и какао....Е да няма да ти донеса мляко....ама....сега...абе ще си ядеш попарата без мляко и готово.
Не искам да те изгубя...
Е край.Пепе,съжалявам.Исках да ти напиша още супер много неща...явно така няма да стане...всичко изчезна толкова бързо...Поздрав с онази песен на онова място....а ако случайно не можеш да стигнеш до там достатъчно е да погледнеш небето...ти си знаеш...И не искам да забравяш следното:Думите излизат от вътре...просто няма от къде другаде.
I`ll be there for you......

Не този човек просто е невероятен...Никой ама никой друг не може да ме изкара извън релси точно за пет минути и след това просто всичко да си бъде както преди.....Не знам дали го мразя или дали го обичам....Може би две едно.....Аз бях повече от сериозна,а той ама ти нали блъфираш...абе той си ми е жълтичакта хидра...Емо обичам те!Благодаря ти за всяка една сълза,
за всяка една усмивка,за всеки съвет и за всяка караница!Ти си единствен.....
Винаги си казвал,че Ники е..да сещаш се.
Но само ти искаше да отидеш и да се запознаеш с него,заради онзи пламък.Не знам дали помниш какво ми каза...аз никога няма да го забравя...Коледният ми подарък....да не го получих,но пък получих теб.Това май е по-добрият вариант.Благодаря ти.

Хората са невероятни.Събират се без да използват сили и създават магия....

I'm searching for things that I just cannot see....Why don't you don't you don't you come and be with me....I pretend to be cool with me, want to believe.....That I can do it on my own without my heart on my sleeve....I'm running, I'm running, catch up with me life...Where is the love that I'm looking to findIt's all in me, can't you see, why can't you, why can't you see it's all in me.....
Ех как искам да подаря на някого нещо....каквото и да е...Усмивка...мечта...сълза...цвете...Искам емоции по-силни от онези страшни урагани...искам мечти по-красиви от горещите залези...искам нещо повече от любов....искам магия...искам теб!
Липсваш ми....

Someone to hold me...the way that you do...
Someone who needs me...the way I need you
Someone to show me....the way is true
Someone to love me....the way that I love you
Днес решихме,че трябва да спрем движението в училище.Разни живи вериги и мрежи и какво ли още не....Голямата хидра искаше да ме спъне.В крайна сметка измислихме ново походка.В крайна сметка се оказа,че стълбите не са чак толкова гадни....Разбира се не мога да пропусна дневната доза смях и онова пакетче с бялото вещество....как му се казваше...а да-захар.Стигнахме до следното заключение-Бай Коньо и Чофлата са ни сърдити.Ние толкова си ги обичаме,а те....
Продължавам да сватосвам разни хора.....Следващи в списъка са Ушко и Попай....ще стане,ако трябва Чорката ще помага.....
И все пак може би Ади ще успее....може би най-накрая ще го получа.....а може би всичко ще отиде на кино и аз пак ще си остана само с мечтата.....
Музиката...ех какво прави тя с мен....Не очаквах че ще се разплача...не очаквах че ще разплаче хората около мен....красиво нали?
Just shut up and listen the music......

15 и 16 октомври.Невероятни дни.Пълни с емоции и при това положителни.
Така.Първо трябва да обърна внимание на 15-ти.
Концерта беше велик.Може би причината не беше в изпълнителите,а в хората,които бяха край мен.Ади,Фло,Лиденцето,Вен,Рон и Попай.Какво мога да кажа освен-благодаря Ви за прекрасната вечер.Усмивки,танци,песни....И нали си знаете ще събираме power за следващия път.
Сега.Днес беше готино.Пак онова готино чувство,пълнещо те с оптимизъм.Е разбира се бяха направени разни опити за разваляне на цялата работа,но след като разбрахме,че онова биологично чудовище е болно,всичко се оправи.Разбира се имаше мизерии(както си трябва).И мога да разказвам до утре за всяка казана дума,но закъснявам.Имам среща на свирката така де на спирката.
Обичам те....

-А,Коки,здрасти.Обажда се Светла.
-Разбрах веднага.Цяла нощ чаках да съмне,та да ми се обадиш.
-О това звучи почти невероятно!С какво може да се обясни?
-Просто с това,че си ти.
-Харесваш ми.Като мисля за теб ми е хубаво....
Е краят на днешният ден се вижда.Изпълнен с емоции....както си трябва.Днес се върнах в миналото.Просто ей така на игра.Една шапка може да прави чудеса.Усмивки...тичане...липса на въздух...точно в стил 7б.Разбира се имаше доза лицемерие и лъжливи усмивки.Без тях за къде сме?
Часовете по музика ми действат някак размислящо.Тази музика ме кара да се чувствам така различно...доволна...нещастна...свободна...
Да в началото на петъчният ден едно такова позитивно настроение ме беше обхванало...Е в крайна сметка пак се стигна до разни спорове и разбира се поредното разочорование.Абе тоя човек явно е решен,че трябва да ме нарани...да ме унижи...Едно е да искаш,друго е да можеш,а трето да го направиш така че ще си остане само с мечтите...Ето пак започнах да се впрягам.Айде ще тегля на всички една дълга и широка усмивка =).

Да твой е...да държиш го и знаеш колко много го искам...но аз държа нещо друго....аз държа слънцето...и ти ли искаш?Добре явно ще си разменим слънцата....
Девет часа в скъпото ми училище.Не мога да повярвам,че все още съм жива.Е всъщност като ти кажат,че ще ходиш на екскурзия,сякаш нещо отвътре те държи...Тетевен...да ще бъде забавно...ще има мизерии знам,че ще има...Да малките хидри ще се погрижат тези дни да останат в историята на класа...Най-вероятно това ще бъде последната ни грандиозна мизерия извън София..последната и най-сладката.Даже гущера Спасчо няма да може да стъпи и на малкият пръст на това което ще стане..е ако Йози наистина ни заведе.Нищо ние ще се надяваме...дано не се издъни като онова с Франция..Е в крайна сметка надеждата умира последна..и ние с нея...Каквото и да стане хидрите ще бъдат заедно въпреки течението...въпреки големите гадни животни,които се опитават да ни разделят...няма да успея защото хидра при хидра отива...И както казват хидрите:Не говори докато ти се пикае.
Всяка песен е един спомен...
Тцтц що ли се правя на умна?!?Да живеят хидрите!!!!!!

Тя не стъпва тихо.Идва с високо вдигната глава...горда и красива.Като принцеса...
А слугите... всички тези красиви листа падат за да и направят красив цветен килим...за да не я болят краката за да се чувства добре...И ето там отново паднаха няколко листа.Преди да вземат почетното си място на земята те си поиграха..като за последно...
Беше някакъв забавен ден.Всъщност поредният.Усмивки и музика...много музика=).
С Б2 си имаме нове прякори-Му и Бу.Опс щях да забравя Бау Бау и Джаф Джаф както и Кока и Фо.Човек ще помисли,че си нямаме друга работа и само си измисляме някакви прякори.То не е така.Все пак трябва да мислим за разни песни наши места и разни звезди.Както и да е.
Попай поздрав с нашата песен на нашето място...утре ще ти кажа нещо за това място и за звездата...

Обичам дъждовните дни поради няколко причини.Първо-действа пречистващо.Всички емоции,изтичат и остава едно приятно спокойствие...Идва ред на втората причина.Харесва ми тази болест наречена чадър.Зелени,червени,оранжеви,черни,прозрачни...всякакви...
Всички локви са някак красиви...А дъждовните капки..хех.. те са така различни,така неповторими и единствени..Ей щях да забравя най-важното.Начина по който те докосват..само природата ме докосва по един нежен начин...невероятен..начин който ме кара да се усмихвам с онази усмивка,нали се сещаш?Стига ти толкова начини за една вечер.Просто целуни дъжда ако го чувстваш така..както аз!
Every day
every night
I love you...