781.

Днес,вчера и така няколко дни...получават правото да са спокойни.
Запълнени с равносметки и прочие.
С последни часове на искрени въпроси и отговори,последни срещи,мисли,дишания за тази година.
И всичко,което съдържа в себе си последно ме плаши изключително много.
Защото не ми е в природата да живея все едно всяко действие/бездействие ми е последно.
И на теб не ти е.Въобще няма да те убеждавам.
Равносметка не успях да си направя.Пък и да си направя няма да ми е особено полезна.


Бла.Бла.

‎2011-та, няма да ти позволя да бъдеш разочароваща!

В рамка.На видно място.















само да обичам искам.

780.

да бъда постоянно влюбен.













това си пожела,нали?

779.

През декември 1897 година в редакцията на вестник „Ню Йорк поуст“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. Вестник „Ню Йорк поуст“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О Ханлън:
„Драги редакторе! Някои от моите малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината! Има ли дядо Коледа?”
Вирджиния О Ханлън.

Отговорът на Франсис П. Чърч е:
„Да, Вирджиния, има дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има дядо Коледа.
Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.Да не вярваш в дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че няма дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце. Честита Коледа и весела Нова година!”

778.

Blu & Exile - Dancing In the Rain





Дори да губя,печеля.Смятай си го.

777.

Залъгвам глада в мен.
Мога да не давам на никой нищо
но съм твърде съвестен.
Явно Богът отговорен е за това което извършваме
и говорейки за него винаги използвам пълен член.

...


и питам
ако ме нямаше
на кого ли
трябваше да разчитам?

Не сте от тези, които обичат шумните компании. Умеете да разбирате хората и можете да станете лидер. Занимава Ви философията, тайното и мистичното. Обичате да се затваряте в себе си. Развитието Ви изцяло зависи от анализа, който ще направите за себе си и за бъдещето. Вие сте космополит и осъзнавате връзката между човека и природата. Спокойно вземате решения. Топли сте и любвеобвилни. Не преувеличавайте тревогите си и се избавете от Вашата притеснителност. Обаятелни сте и интуицията Ви понякога граничи с ясновидство.

В книжарницата най-тихият ъгъл е този с българската литераратура.
Дали е тъжно или не,не знам.
Не съм сигурна че съвремените автори си струват да знаеш че ги има.Какво остава да ги прочетеш.Не слагай всички под оббщ знаменател.
Като на кино всичко случило се и казано и само изрязвам и подреждам моменти за да имат по-хубава цялостна...Както и да е.Идеята беше че в цялата суматоха в МОЛ СОФИЯ аз си седях в едно ъгълче и си четях Дамян Дамянов.Лъскаво издание с много хубави листа.Стихове.

Това е.Толкова.Край.Изчезвам.

да отказвам теб ми е най-любимо.

da slusham tishinata ti

Благодаря за топлата стая в студа навън. За цялата любов на света, която имам. За умението да обичам, без да се изпразвам от съдържание. За силата, която ме води, без да разбирам къде и защо. За времето, което имам Тук, да реша да бъда каквато си поискам. За хартиените лампи по тавана. За нещата, които другите махват с ръка от въздуха и вместо това да ме натъжи, се сещам за останалите, които ги прегръщат от въздуха. Благодаря за това, че сме различни. За всичко което мога, но не ми трябва, а просто ме радва. За случайните срещи и внезапните раздели. За енергията. Благодаря и за есента, която ме оцветява, вместо да ме издуха от дървото. За вярата, че нищо не се случва без причина. За проливните дъждове, които пълнят кладенеца, точно преди да пресъхне.

Да се срамувам от това ,че те обичам?
Аз да не съм ненормален?

ЧЕТВЪРТА ЦИГАРА
Не, не те обвинявам.
Просто адски си свикнал
с тоя ход по безкрайните коридори.
Подът е разграфен
като шахматна дъска
на бяло търпение
и черно безволие.
Латексово свети сводът
и ти се промъкваш през ролите си,
смъкваш пет кожи
и пак си оставаш същия.
Мразя я тази същност.
Ти вървиш и полека
към моето минало се смаляваш.
Една тъй уязвима мишена.
И аз, натиснала спусъка, стрелям,
целя се право в очите ти.
Падаш.
И после е тихо.
Толкова тихо,
че чувам как спира сърцето ти.

***
за да не прозвучи претенциозно и банално:
„Благодаря, че всъщност теб те има!“
И после...точно като с лапа котешка — невинно
оставям драскотини във съня ти...
А ти... сънуваш, че са петолиния...

***
Дъждът вали
като внезапна милост от небето,
което ще поплаче вместо теб
за тебе.
Балончетата в локвите се пукат
като обещания
и като всичките илюзии за нещо.
Различно е, разбира се,
когато слушаш песента на капките.
Ако при всеки дъжд е същото —
кръгът ще бъде омагьосан.
Задаваш си въпроси,
търсиш отговор
в случайна реплика
на някое случайно радио.
И докато с отворени очи сънуваш
всички бивши облаци-
дъждът е спрял
и без да се сбогува даже
си е отишъл...
Без да ти остави спомен
за облака, от който е заченат...
След облака ще ти остане въздуха.
Започваш отначало.
Като първа глътка.
Дишаш.

да се превъзпитам.
да запомня,че вчера и утре не съществуват.
има само едно сега.

NOHOHOHO

Стръкчета трева

Въздухът не е аромат, няма този вкус и не ухае,
за устните ми той е вечен, влюбен съм в него,
---
Умението да четеш тъй дълго упражнявал ли си?
А тъй горд дали си бил, достигнеш ли до смисъла
на стиховете?
---
през очите ми не ще погледнеш, нито частица от мен ще
получиш,
ще се вслушваш във всички страни и ще ги отсяваш от себе си
---
Чувал съм какво говорят хората - приказки за началото и края,
Но аз не говоря за това.

Никога не е имало повече начало, отколкото има сега,
нито повече младост и старост, отколкото има сега,
повече съвършенство няма да има, отколкото има сега,
нито повече рай или ад, отколкото има сега.

Порив и порив, и порив,
винаги потомственият порив на света.
Излезли от полумрака противоположните равнозначности
напредват, винаги материя и размножаване, винаги
съвокупления,
винаги плетеници от самоличности, винаги различия, винаги се
ражда живот.

Да създаваш няма полза, на знаещия и незнаещия добре им
е известно.

Уверен като неподлежаща на съмнение увереност, изправен в
колоните, добре поставен, закрепен в гредите,
силен като жребец, нежен, надменен, електричен,
аз и тази загадка стоим.

Сладка и чиста е душата ми, а и всичко, което не е моя душа е
сладко и чисто.

Ако ти липсва едното - ще ти липсват и двете, а невидимото се
доказва от видимото,
докато и то стане невидимо и получи доказателство на свой
ред.

Понеже изтъквам най-добрата възраст и я отделям от лошата -
самата възраст се дразни,
понеже познавам правилния и спокойния ход на нещата,
докато хората говорят, аз мълча, отивам на плажа
и се възхищавам на себе си.

Добре дошла е всяка моя частица и всичко, което е мое, или на
всеки сърдечен и почтен мъж
всеки сантиметър и всяка стотна от него е от значение
и всеки ще ми бъде така близък, както и другите.

Доволен съм - виждам, танцувам, смея се, пея,
щом прегръщащият и любящ другар по легло спи до мен
нощем, а призори се изплъзва, като стъпва крадешком,
и ми оставя кошници, покрити с бели хавлии, препълващи
къщата с изобилието си,
да забавя ли умението си да разбирам и схващам и да се
изсмея в очите си, за това, че се обръщат след мен,
незабавно пресмятат и ми показват с точност
цената на едно и цената на две,
но кое от тях е с предимство?
---
за мен гордият мъж, който знае колко боли да не бъдеш силен
...
за мен устни, някога в усмивка и очи, прикривали сълзи,
за мен децата и техните създатели.
Дръпнете завесата! За мен вие нямате вина, не сте износени и
изоставени,
през дрехите ви прозира вашата същност
и аз съм тук упорит, възприемчив, неуморен и не мога да бъда
разколебан.