остави бележка
*някой да събере парчетата от нея,които бяха цяло,а аз го хванах и го направих на прах*
залепи я на хладилника и хукна на някъде


колко хубав почерк
каза този,
който не можеше да чете...

Smile.

Полудявам с теб.
Полудявам без теб.

Обувките ми крещят луд съм...

Сутрешно започнах с невъзможността да чувам собствените си мисли.Градът сериозно ги задуши.Преживяхме го този момент,че даже с усмивка.
Забавлявах се,но някой в ухото ми крещеше,че ми краде времето.Много доволен беше.
Аз пък му казах,че ще му е за последен път.
И сгреших,защото няколко часа по-късно той отново се появи.И открадна още време.

Както и да е.
Изпаднало в онези състояния,в които може с часове да говори за всякакви неща с невъзможни хора.
Слушателите никога не са достатъчни.Заради това решава,че ще говори само на себе си.
Как го реши точно така не го разбрах.
Плитчината не винаги е плитка.
Липсва тема за разговор,защото темата е Темата.

Спри да лъжеш.Или ако продължаваш...то нека да не ти пука много след това.
Снимки ще ти приложа като са готови.
Скрива очите в ръцете си и гледа,гледа...

Ти си нещо изключително красиво.

И ми е страшно тъжно,че понякога не те оценяват.

Не ми е удобно да мисля дори на ти.

Обичам те страшно много.


Ще ми липсваш :))

...

Нещо той ми пречеше.
Натъжаваше ме.
И разболяваше.

Като погледна,
че всичко е едно такова
зелено.


Само ме усмихва.

Пък той ми каза,че ще харесам Дъжд.
Вярвам му.Защото с него се познаваме най-добре.
И се обичаме горе долу също толкова.

Обожавам,когато ти се ядосвам и си тръгвам.
А ти винаги ме настигаш.И ми припомняш колко много те обичам.

Get The Benjamins 10

Absofuckinglutely

Aбсурдния свят, в който се намира, колкото повече нещо се оплесква, толкова повече си идва на мястото. Принуден да играе опасна игра, посланикът се впуска в невероятно приключение, което кулминира в безумно смешен химн на човешката глупост и суета.

Между Мен и Него.
Няма нищо общо с онзи Той.
Пасващото Н,което всъщност няма нищо общо с Него.ко.
Н като впечатляваш ме много.
Въпреки че,си ужасен.
Преживява се.
Спирай дъжда.Времето си го остави да тече.
Времето пробива през стените.
Търси си после препарат против влага.
Ще напръскаш с нещо.
И
накрая
мухъл
на
телата.

Търсим себе си слепешката.
И когато докоснем себе си,
отвратени се пускаме...
(Нещо лигаво,
нещо гадно...)

За да може да продължим отново...

(Пак лигаво.
Пак гадно...)

PAPERMOVIE

Често пъти журналистите питат: "Ако трябваше да започнете отново, как щяхте да преживеете живота си?" Повечето отговори са: "По същия начин." В никакъв случай по същия начин. При положение, че се запазят същите условия, аз няма да го преживея по същия начин. Бих живял много по-достойно, по-интензивно, с повече действие, с повече кураж... Щях да си избирам много по-внимателно приятелите, много по-малко хора щях да допускам - половината се оказаха доносници... Знам вече правилата на играта, т.е. знам как те нарушават правилата... Това животно, което ме е плашило, ако живея повторно, ще го превърна в мишка. Досега бяха разменени ролите просто защото не съм знаел каква мишка е.

Glory Burning

Сам на себе си да бъдеш инженер,
да сглобиш от атоми и хромозоми
нещото,
което ще наподобява,
уродливо и комично,
бившото ти aз.

Втора самота

Най-извратената самота -
сам сред милиардите себеподобни.
Сам.
Като дърво,
загубено
в гора.
Тълпа от самотници -
смешно и страшно -
огледално размножен един и същи образ.
Себеповторение до себеобезсмисляне.
Сомнамбулни движения.
Сън, който сънува самия себе си.
Любов? Към кого?
Към отразеното в огледалото?
Обладаваш така,
както би обладал огледало.
И по същия начин убиваш -
без чувство.
И без болка.
"Оооо..."

Днес чух това,за което мечтаех от много време насам.
Не беше изпросено.

Отстрани така се вижда
и аз така го чувствам.

И подозирам,че с теб ще ни се случат много хубави неща.
Защото си негов.

И те обичам.



Нали ги знаеш...онези купичките.
И чашките.

Като при теб.

♥

Летни нощи.

Искам да ти кажа,че си най-хубавото нещо в живота ми.

Но няма.

Не,защото ме е страх на реагирането ти.

Защото не е така.

Струва ми се,че не е нормално да си ограничено назад и да очакваш,че аз ще ти се радвам.


Чети.