Искам си моята любов.Тая,дето краде саксии от междуетажието.Тая,дето обикаля цяла нощ като сомнамбул из гнусните софийски улици.Тая,дето си взема едни бермуди и заминава за една нощ до морето.За да те види.

la vie en rose.

За дните,в които...

...ми показваш,че ме обичаш.

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Mon âme est une infante

Душата ми е спокойна.
Душата ми е Царица.
Горда.Благородна.Справедлива.
Царица.

След прошката има само липса.

За черно-бялата мен.

когато разбереш,че не си само добро и лошо.когато си видял в себе си лошото.това ти дава свобода.да може да простиш на човека отсреща,когато реши да постъпи лошо с теб.защото дори да си постъпил добре с него,за части от секундата си си помислил да постъпиш зле с него.и въпреки че ,не си го направил си остава това мъничко намерение,с дължина дори няколко стотни.има го.имало го е.в теб.в мисълта ти.
да откриваш в човека срещу теб отрицателни качества често е по-приятно от това да откриваш положителните му.те само те карат да се замислиш ти колко си лош.а пък отрицателните.те сближават.ако откриеш в човека срещу теб дори капка егоизъм.колко по-добре ти става.избираме се по пороците.за да се чувстваме еднакво зле заедно.
и веднъж познал частица от себе си в някой друг вече може да му простиш.защото оставаш с впечатление,че си простил на самия себе си.за недостатъците си.а щом си приел другия,значи си приел и самия себе си.
затова не ми хвали добрите хора.

Let me go

(You give me the demon to love you)
Got too many reasons why I can't
(You give me the demon in me)

П. К. Яворов до Дора Габе

- …А защо говорите, че „ние неволно станахме приятели”? Аз нямаше да Ви забележа това, ако „неволното” беше останало за Ваша сметка, – ако не бяхте казали „ние”. И аз съм щастлив, че ме наричате свой най-близък приятел… Вие имате натура, при която и да бихте желали да направите зло, ще пипате с пръстите на ангел, когато аз – и да искам да помилвам човека, пак ще го удуша? 
…Вие никога няма да познаете, че сте един ангел, няма да видите и крилете си, защото не можете да се погледнете с очите на дявол. Вие се смеете, като си представлявате тоя, който Ви пише, и „с ужасни хищнически очи”, протегнал ръце да Ви задуши. Смея се и аз, но все не мога да утвърдя, че в същност не е тъй. Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго. Последният ми сън беше ужасен и аз се разстройвам колкото пъти си го припомня. После вече аз не можех да Ви сънувам, въпреки силното си желание – и старание даже. Аз отричам свръхестественото произхождение на сънищата, но затова пък толкова повече им вярвам. Аз мисля, че те са в пряка връзка с потайните движения на нашата душа, неуловими в шумотевицата на будното състояние, но хубаво чувани в тишината на съня. Аз Ви обикнах от първо виждане и се уплаших за Вас. Когато по-късно не можех вече да не Ви кажа, че Ви обичам, аз скрито се боях да не сте ме обикнали и Вие. Дора, – позволете ми да Ви нарека веднъж тъй, че то ми е толкова приятно, – Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение, – додето съм с умът си поне!… Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако ли пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да Ви обичам само аз – и тъй ще бъде най-добре. Точка върху това и никога недейте ми иска обяснение, защото ще ме разсърдите. Ако ли пък до сега в писмата си съм говорил за своята обич и ако продължавам да говоря, то е защото Ви знам като лед по отношение мене и защото се надявам, че ще си останете такава. Уви, напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?…

Cheers Darlin`

and I die
when you mention his name
and I lied
i should have kissed you
when we were running
in the rains

and stole my star.

I could've been a Princess, You'd be a king
Could've had a castle, and wore a ring
But no, you let me go!

а гърлото ме боли.от думи,които не съм ти казала.

Какво да го правя твоето мълчание.
Да бърша прах.
Да стана Пепеляшка.
Да го сложа в рамка.Да го татуирам по себе си.
Позволих ти да не съществувам.