Тази година не беше чак толкова зле.Да видим какво стана през 2006-та.
Януари
Започна обещаващо.Разно тичане до близките спирки...няколко думи...Помня,че онази сряда четохме от "Образцов дом" ,а след това се отправихме към старата сграда на ул. Тича №6.
Февруари
Е тук наистина беше забавно.Няма да забравя как тичахме до цветарницата за още картички...Тогава открих колко красиви са снежинките...Ех колко хубаво беше когато седях на стълбите на милото училище и просто наблюдавах магията...Май през февруари видях пушача Божо...определено беше смешно...как тичах за да не ги изпусна.Няма да забравя как гледах вратата на магазина с надеждата,че те ще излезнат.Ами после с онзи чипс с онези невероятни момичета от 7б...
Март
Първи март беше готин ден.Първо-набутах си мартеницата в ръцете му и изтрелях "Честита Баба Марта" и си тръгнах.Ако Фатме не беше на няколко метра от нас щеше да е по-хубаво...Второ-запознанството ми с Моника.Мислех,че ще мога да я разпитам...е не стана точно така...Трето-картичката от Луиза.Наистина тази картичка направи животът ми малко по-хубав...
Април
Не се е случило нищо кой знае колко важно.
Май
Така тук имаше едно позвъняване на някакъв Николай....Имаше една солидна порция лъжи от страна на Лу...Взех скайпито на Дидо или по скоро Фифи взе скайпа на Дидо.Е това е.А щях да изпусна конфликтът между нас и 7б.Всъщност нека да оставя нещо и на Юни.
Юни
Малко бира,прочутата градинка и това е достатъчно за да направи така,че някои хора да се мразят...Е поне докато пишехме в съблекалнята ни беше забавно..не че се гордея с тази си постъпка,но понякога някои хора си го заслужават.
И Графитът.Да с главно "Г".Мизерията на 6Б.Няма да забравя този ден.Няма да забравя Емо и Маринчо.Хапваха си нещо и не ме поздравиха :д(е няма как да ме видят...хапваха си,а аз бях в автобусът).Тагването,драскането,вишните....Просто жестоко.Ам онази мила жена,която ни се караше за похапването на вишните...Ако знаеше какво всъщност правим едва ли би се държала така.
Юли
Тук с Фло бяхме на рд.Да в онзи асансьор беше доста забавно.
Август
Моето рд.Няколко часа с няколко приятели.Беше приятно.
Септември
Училище.Първият учебен ден беше специален.Зайци...пхах ние зайци?!?Явно почти всчки ни бяха забравили...На 18-ти беше Бай Коньо стоеше и танцуваше...Невероятен страт на новата учебна година,нали?
Октомври
И тук има някакви забавни случки...Усмивки,музика и още нещо.Разходка до Мухоморка,Борд Шоп,Макдоналдс,КFC,На тъмно,Инсомня.Накрая Вен и Ади ме изпратиха до нас.Звъняхме по всички звънци докато разберем фамилията на Стефан.Помислихме си,че Ади се е заключила във входът.Е не беше...
Ноември
Весело....както винаги.
Декември
Тук имаше едно много смешно размотаване из градът.Валеше...бяхме кални и мокри.Изводът от тази разходка бе:когато Фло ти каже,че НДК е близо недей да я слушаш!Е да получих си шапката...и едно малко бонусче.Апчиииих.Онзи плакат стана много хубав...Чудя се кое беше по забавно?
а.Тичането до музиката и звъненето на Стефан
б.Издирването на гирлянд из училище
в.Изработването на плакатът
г.Показването на плакатът.
(А аз си мислех,че писането на тестовите задачи е труда работа)
Войната с Ади беше доста приятна...така е.Какво ли не прави човек за един сандвич;)
Взимането на едно скайпче-БЛАГОДАРЯ.
Веселата идея с дрехите...Какво по-хубаво от няколко усмихнати човечета?Ами тортата?Ехех=)).
Коледата бе невероятна.
Година бе невероятна.
Сега следва списъка с приятелите.Срещнах няколко човека...
1.Ани
2.Маги
3.Емс
4.Дидо
5.Райки
6.Ади
7.Бо
8.Хрис(АСП)
9.Манди
10.Делян
11.Рони
12.Томас

Вече съм към края на поста...и годината е към своя край.Забравих да спомена едно напиване.Всички онези сълзи бяха заради спомените.Хубавото е,че ние имаме тези спомени...Как ли се чувстват хората,които никога не са ги докосвали?Да..те са минало,но пък винаги може да се върнеш в онази стая и да си ги подредиш.А ако нямахме такава стая?Какво щеше да стане ако нямаше какво да подреждаме и чистим старателно?

Когато започнах да пиша този пост бях тъжна,сега-не.Знам,че всяка сълза,усмивка и дума си е струвала.Ще спра песните на Нана.Ще си пусна Бачито,защото тази година заслужава да бъде изпратена подобаващо...Най-малкото заради всички усмивки.




Едит:забравих да спомена концертът на сити.Седмица след събитието ние все още припявахме песничките...Помните ли как скачахме върху хората?Помните ли куцият капитан Джо мислещ се за Пинокио?Помните ли усмивките?Помните ли танците?Помните ли виковете?Да...и аз ги помня...

Всичко беше красиво...когато ти беше тук.Сега всички тези лампички не светят така както светехя преди...Преди го правеха от сърце(или по коро от жичка),а сега просто,защото това е работата им.Светят,но не даряват надежда.Не са красиви.Ще ги изключа.Искам да споделя тази светлина с теб,а не с празната стая.

жажда за вълшебна коледа

Има ли перфекни хора?А ма ли перфекни пеперуди?А ти?Ти какво си?Човек или пеперуда?Мечта?!Твърдиш,че си просто мечта?!?Та,скъпи,мой,мечтите не са реалност.Те прото стоят там.Твърдят,че са смисъла на живота ни.Ти си нещо много повече от поредната самонадеяна мечта.Ти си моята мечта.А моите мечти са по хубав...по истински...Смяташ,че си противореча?Дано онй-сетне да разбереш,че съм готова на всичко за теб.Не.Не бих направила невъзможното.Ще ти се обидя.Невъзможното е нищо сравнение с това,което бих направила за теб...Чакай малко.Аз исках да говоря за пеперудите.Те са там.Гледат ме.Затаили са дъх и са готови да полетят и да ми помогнат.Мислиш,че са ми приятели?Не знам..може би.

Те са нещо перфекно...невероятно...вълшебно.Предложиха ми помощта си,когато реша да правя разни неща за теб.Казах им,че мога да ес справя и сама.Те ме погледнаха по един невероятен начин..Усмихнаха се нежно...казаха,че ме обичат...След този кратък разговор те останаха с мен.Аз не исках някой да ги нарани...Прибрах ги..в стомаха си...

Когато някой се влюби обяснява чувството така:Чувствам,че в стомаха ми има пеперуди.Сега разбираш ли?

Видях поредният билборд в София.Направи ми впечатление.На него пишеше "Цени свободата си".
Колко хора се чувстват свободни?Колко хора ценят свободата си?А всъщност какво значи "свобода"?Кой е свободен?Детето,което играе навън или онези насекоми?Аз свободна ли съм?Дали стоя в нечия рамка?Ти дали си в рамка?

За този пост е виновна сестра ми.Беше оградила Немсито с молив.Изглеждаше така сякаш то е в рамка...
Аз не харесвам рамките.Те са си чист затвор за картините(и за онези скъпи снимки които са имали честта да попаднат в ръчичиките на злите рамки или по скоро ръцете на някой егоист).Четри летви, няколко пирона и не можеш да избягаш.Ами,ако се разсърдиш на притежателя си?Тогава какво става?Стоиш си прикован на стената и гледаш тъпата му физиономия.Не,благодаря.
Поставяш снимка на себе си и най-добрият ти приятел(любим,семейство),и я поглеждаш от време на време.И по-точно-поглеждаш я,когато ти е кофти.
В един прекрасен ден всичко между теб и този човек изчезва.Край.Тогава хващаш въпросната снимка(в рамка) и си казваш "Боже колко хубаво ни беше".
Питаш се какво толкова е станало.Чудиш се защо всичко е стигнало до тук.След този твой кратък монолог в съзнанието ти,изплува следната мисъл-"всичко хубаво си има своя край".Проронваш някоя друга сълза и отваряш нова страница...понякога нова книга...
Минава известно време и ти намираш нов човек.С него ти е приятно.Чувстваш се добре.Снимате се.Слагаш снимката в рамка.Поставяш новият предмет на мястото на стария.И всичко отново се повтаря...
Дали някой ден ще разбереш,че точно тази красива рамка е развалила всичко,за което си се борил..всичко,за което си мечтал?Кога най-сетне ще разбереш,че не трябва да слагаш в рамка това,което обичаш?Няма значение дали това нещо ще бъде човек,усмивка,звезда,сълза,капка,пеперуда,снежинка...Недей да отнемаш свободата им...Те просто те обичат.Не ги наранявай?Не го заслужават...

От какво зависи щастието?От капка късмет?А от какво зависи късметът?От една четирилистна детелина?Толкова ли е просто?Една детелина и хоп животът ти става вълшебна приказка.Каквоо?Детелините са хора?!?Я да видим.Казваш,че хората всъщност са детелини.Но не всички имат четири листа,нали?Само хората,които имат и четирите листа носят късмет...Колко често се срещат такива хора?Рядко...е това е жалко..А как да разберем,че онзи срещу нас е четирилистна детелина?Дали е усмихнат и щастлив?Чувства ли се късметлия?Не.Моля?!?Как така?Той е тъжен,така ли?Но защо е тъжен?Аааа...разбирам.Тъжен е ,защото няма човек до себе си...Я чакай малко.Нещо не се връзва.Хем е късметлия хем не е щастлив.Този човек носи късмет само на хората около себе си.Тцтц...обърках се.Значи този не е доволен,така ли?Казваш,че той мисли,че късмета не е всичко в живота...добре тогава защо толкова упорито го търсим?Защо оглеждаме всички тези детелини в градинките и парковете?Защо всеки път стискаме палци с надеждата,че ще намерим детелина?А намира ме ли я?Не.А кога спираме с търсенето?И в крайна сметка какво търсим?Човек или детелина?Реалност или мечта?Усмивка или сълза?

За първи път от доста време насам просто вървях към училище...
Да вървях си без да мисля за поредното контролни,приятели,оценки,изпити и т.н.
Просто се движех и наблюдавах прекрасната утрин.Беше приятно хладно...улуците бяха мокри..тук там имаше по някоя локва,която отразяваше лампите...А дали това бяха просто лампи?Не бяха ли надежди на хора,които обичат някого????А и плочките бяха хубави...хлъзгави...пъстри(отново благодарение на лампите)...опасни...интересни...единствени...

На обяд пак беше красиво...Слънцето хвърляще разни погледи...Все още беше мокро...Вървях си по средата на улицата просто,защото обичам да чувам онзи звук...
Реших да си пусна някоя песничка,но не успях да намеря подходяща.Стигнах до извода,че всички песни са за някой определен ден..и аз не мога да искам от някоя песен да стане песен на друг ден..просто не се получава...

Първи извод:ще търся песента,която отговаря на днешната хармония.
Втори извод:обичам мокрите улици и паветата.
Трети извод:Попай е Спъги.

Това е Спъги.Той е един от приятелите на Скоуби.Запознаха се през декември.

Спъги обича шоколада и приятелите си.Всеки един негов приятел е някакъв шоколад.Когато се запознаете и с останалите приятели на Спъги ще разбере всичко за шоколада.Спъги не обича сълзите...Всъщност никога не е плакал...Обича да ходи на доктор,защото винаги получава близалка...Обича дъжда,защото след него идва дъгата...Обича нощта,защото след нея идва денят...Обича звездите,защото това са неговите мечти...

Всъщност Спъги не живее сам.Той споделя домът си с Джени.Тя е добра и го обича...Слънчево момиче ...Харесва приятелите му...

Просто Скоуби & Co.

Споги,Споти,Скоуби,Спъги...

Това снежно човече се казва Скоуби.Чудя се къде ще отиде този Скоуби след като зимата свърши.Дали ще отиде на море с останалите снежни човеци?Дали ще се къпе в топлата вода заедно с тях?Дали ще си правят пясъчни замъци на брега на морето?Дале ще крият под чадъра?Дали ще хапват сладолед?А дали той и приятелите му ще се върнат другата зима?Дал отново ще бъдат тук???


Днес видях една реклама,която ме издразни много.
Поредната тъпотия на Loop....В нея се казваше че,Коледа е времето в което хората започват да мечтаят или нещо от този сорт.
Кой е казал че само на Коледа хората мечтаят?И защо всички казват че мечтите са разни невъзможни неща?Защо на хората им липсва вяра?Защо са скрили надеждата си в най-дълбокия джоб на дрехите си?Защо слагат всичките си ненужни боклуци точно в този джоб?!
А дали една твоя мечта струва 100 000 лева?!
Купуваш ли мечти?Продаваш ли мечти?

Защо ми беше толкова трудно да го направя?Какво толкова трудно има в това да се усмихнеш?А в това,да напишеш на някое тъкло с пръст нещо такова-=)?Просто няколко чертички....една малка радост.....




Не ме карай да си затварям очите.Когато го направя плюя БейКролС.
БейКролС & Co

Къде ли отива този балон?В света на мечтите?Дали е заслужил да го види?Значи и те ще отидеш там?И ще ме оставиш сама?Ааа разбирам...щом нечий балон отиде там мечтата му се сбъдва....Тогава тръгвай...Какво?!Може и да не стигнеш до там?!Може да се спукаш?Но кой ще иска да пука балони с мечти?Тя?!Не...няма да и позволя...никой няма да ми спука балона...А сега лек път,съкровище мое...

Няма ли да се усмихнеш?Няма ли да погледнеш?
Защо го правиш?Съдист...И какво?Стоя си там на вратата и кво?Да не би да си спечелил нещо?А може би твоята Мартина е играела вътре...Ще видиш ти...Ще се изложа утре...знам го...Като ти кажа Swifty...


Попай,беше права.Нищо не стана.Не се получи.Може би не мога да изпитвам точно това към него...Просто не се получава...


Абе я да ти тегля една усмивка и да си пусна Merry Fucking Christmas.







1.Frank Sinatra-Can`t take my eyes off of you
2.R...-I`ll be there for you
3.Glenn Medeiros-Nothing`s gonna change my love for you
4.Modern Talking-No face,no name,no number
5.Semisonic-F.N.T.
6.Eminem-The way I am
7.Eminem-Lose yourself
8.Nellly Furtado-Turn off the light
9.South Park-Merry Fucking Christmas
10.Това ще остане празно....

Прекрасен ден.
Да,през междучасието не си чувствах ръцете,но пък после....
Естествено трябваше да се натъпчем в нашия любим ресторант...
Трябваше да си получим балоните...бихме се...два от тях умряха като герои...
Ама всичко си беше изчислено.Лигавихме се на светофара 5-10 минути.А после пред арт-а още 5 минути и накрая хоп Ники.
Беше невероято усмихнат ден...=]
Отивам да си намеря балончето....