Love of my life - you've hurt me
You've broken my heart and now you leave me
Love of my life can't you see
Bring it back, bring it back
Don't take it away from me, because you don't know -
What it means to me

Love of my life don't leave me
You've taken my love and now desert me
Love of my life can't you see
Bring it back, bring it back
Don't take it away from me, because you don't know -
What it means to me

You will remember -
When this is blown over
And everything's all by the way -
When I grow older
I will be there at your side to remind you
How I still love you - I still love you

Back - hurry back
Please bring it back home to me
Because you don't know what it means to me -
Love of my life
Love of my life

imagine

с таланта си да излезнеш на сцената.аз да те гледам.да нямам думи.наистина.буквално.да няма звук в мен.всичко да спре.и да те гледам.душицата ми свита на топчица,притеснена,колкото за двама.да те гледа.

а може би всяка душа е виждала целия свят...и когато отидеш уж на ново място не ти се вярва да се нагледаш и да го почувстваш,защото някъде,вътре,дълбоко си спомняш,че вече си бил тук.

Обичайте се! И недей обича, само, ако отсреща получаваш същото! Обичай и тогава, когато си пренебрегнат, наранен и захвърлен! Именно това те прави различен... Това те прави ЧОВЕК!


ангел

Една от ключовите ценности на съвременната епоха е наречена с понятието „щастие”. Всеки има право на щастие. Това понятие обаче е крайно двусмислено. Обикновено съвременният човек го свежда до понятието за „удоволствие”. Жаждата за удоволствие действително подсича корена на други базисни ценности на хората. Защото любовта, която вие споменахте, е буквално спрегната със страданието.... Когато обичаш, ти си готов да поемеш страдания за обичания. Да се поставиш на негово място, казано най-просто. Да изкупиш неговите вини. Да си виновен заедно с него и заради него. Но похотта за щастие минимизира самата любов. Любовта е мислима само, когато ни носи щастие – а тя никога не ни носи просто щастие.. В този смисъл наистина става дума за едно невероятно опростенчество. Аз казах за мига и забележете рекламния слоган – грабни мига, бъди в мига, ето го твоя миг! Има някаква страшна умора, страшна неспособност на съвременния човек да върви по пътя. От началото към края. Той иска във всеки един момент всичко вече да е постигнато, да няма какво да се удържа. Ние сме самоупоени, искаме да сме непрекъснато в един всепълен миг.

Да работя такова нещо,че дори по празниците като ми се наложи да отида на работа,да отида с удоволствие.

Честита Коледа.
Весела Коледа.
Честито Рождество Христово!


Светофарите не работят.Хора няма.Има само студ.
Чакам ред входната врата.Не звъня.Кучето ме усеща и съобщава на господаря си за присъствието ми.Какъв нетрадиционен иконом.В стаята ти,дъхът ми рисува картини във въздуха.Намирам се в невероятен хаос.Подреждам се в него.Сядам.
Икономът ме обича.Почти съм сигурна,че е влюбен в мен.Голяма радост,голямо чудо.
Ти си Пепеляшка.В света на Пепеляшка,телефонът ми извънява.Провеждам отнесен разговор,неудобно ми е,че Пепеляшка слуша.Тя трябва да си остане там между обувките и баловете.Обичам Пепеляшка.Съвпадение.
Мога да слезна долу.Мога да разходя Иконома.Мога да казвам р.

Като бях малка мама ми каза,че все едно пъпът ми е хвърлен на Иван Асен.

Всички празнуват.
Ако не празнуват,то поне си лягат.
Късно и за двете.

Също така е Бъдни вечер.
Не се вълнувам.
Притеснено ми е.
Че ще ми се обърка утрешния ден.
Пък ми е важен.

единственото по-хубаво от смеха ти,е самото ти дишане.
очите ти са гора.
планина.Витоша.дом.
гласът ти е докосване.загуба на съзнание.пустиня.името ти значи "постоянство".

Сто пъти съм говорила за океанските очи.За смеха,който се разпознава.
За пеенето ти.За гласа ти.За любопитството ти.Това не съм го говорила,но винаги съм си го мислила.То ве впечатли.Искам да работя с теб.За влиянието ти върху мен.За оправянето на настроението ми,за усмихването ми.
За замислянето.
За пътуванията.
За едното...Осъщественото.
твоето име от "бог се е смилил" стига до "богопомазан".

моето име значи "силна, постоянна".


Стихията Огън, на която и двамата сте подвластни, прави връзката Ви многообещаваща, но в никакъв случай безпроблемна. Много от дебелашките шеги на Стрелеца, както и неговата непохватност ще Ви дразнят. С него ще прекарвате весело и забавно, но когато отношенията Ви се задълбочат и станат по-сериозни, той ще се опита да поддържа дистанцията помежду ви, а това никак няма да Ви хареса. Ако Вие обичате един мъж, то желаете да му се отдадете изцяло и всякакви граници между вас трябва да бъдат премахнати. Това, което ще Ви допадне най-много в неговия характер е щедростта му.

Степента на физическото сливане помежду ви е в качество и количество напълно достатъчни, за да задоволят всичките Ви сексуални желания.


Несъмнено сте влюбени един в друг до полуда. Партньорът Ви изпълва с гордост и възхищение, готови сте да целувате земята под краката му (е, може би не се стига чак до там). Това не означава, че помежду ви няма да има караници и борба за надмощие, и че няма да се отдавате на невинни флиртове. Но ще сте верни един на друг и с готовност ще разкъсате всеки, който би имал неблагоразумието да посегне към половинката Ви. Ще мечтаете да направите нещо велико, по възможност заедно, на което целия свят, или поне тази част от него, която Ви обкръжава, би се възхитила.

В секса цари хармония, но и малко скука, тъй като сте прекалено еднакви в предпочитанията за начина на правене на любов.

Ако нямам най-доброто,предпочитам въобще да нямам.

Потъвам в музика,филми,думи.Поне три дни.

Витоша е посиняла от студ.
Витоша е краят на света.Началото.Витоша е.Близо.
Пия чай от стъклена чаша.
Сещам се за теб.Напечатан на хартия,скоро ще висиш на стената ми.
Ти си като снега.Като те гледам задоволявям чисто естетическите си нужди да видя нещо красиво.
Ти си като снега.Вървя по теб,подхлъзвам се,намокрям се.И колкото и да мразя този момент не спирам да се разхождам.
Приличаш на момче.
На минотавър.
Лабиринт си.

За душата ми си Витоша.
Близката,красивата,далечната,топлата,студената.

Търсят ме на втора линия.

Разсъни ме така,както се разсънва човек,който е заспал просто защото няма какво друго да прави.Новата година е условно понятие.Нова година може да дойде докато си говорим по телефона за хората,с които трябва да си на нова година.Нови години няма.
Само стари възприятия.Да летя във възприятието за теб.Облак.Троен.

Близо час говорих с теб.Устата ми пресъхна,зави ми се свят от обикаляне в мокрото.
Мислите ми трещят във всякакви посоки.Тъга за изминалото време.
Погали ме главата днес.
На телефона ми има картинка на облаци.
Преди малко,след едночасовия разговор,когато прекъсна на телефона ми се изписа,че номера ти е забранен.
Тъпичко,че така се получи.
Лека нощ.


П.П.22.12.2011 в паметта ти липсва разговора.Обаждам ти се,отговаряш ми вяло с две-три думи.Затварям.Бягам.

В живота си...имам моменти,в които знам,че ще съм някъде.
Независимо след какво време ще се случи,без да ме интересуват обстоятелствата.
Знам,че ще съм там.
С тези и тези хора,че например ще снимам.
Знам.
И се оказвам права.
Не е съревнование,а вътрешна интуиция.

Искам да те гледам на сцена,във филм.
Искам да разбера дали щеше да е по-различно ако те познавах само там в екрана.Дали щеше да ме вълнуваш толкова.
Без кафетата,чайовете,снимките,сградите,четенията,филмите,музиките,кучето ти.

През пролетта не се сещам за теб.
Лятото те срещам и се влюбвам.
Есента те губя.То на есента й отива да е загубена.
Зимата си има Коледа.На Коледа те обичам.И ти нося шоколад.Белгийски.










Сезоните,годините,разстоянието.Няма значение.

Да ти кажа,че обожавам дъжда.
Също така съм влюбена в след дъжда.
Когато въздухът е чист,когато по земята няма спомени,а само локви.

Ако можех да прегръщам,щях да те прегърна и да ти мине.













Но не мога.









Мога само да разбирам.

Имаш жълти кецове*

*защото е есен

Общо взето книгите,списанията и снимките ти са по стената.
Музики разхвърляни по пода.
Монолозите.
Изкривяването на долната челюст,когато ми се доплаква.А ми се доплаква,когато се сещам за теб.
Искам да ти кажа,че и стаята е твоя.Но тя първо никога физически не е била твоя.
Второ теб не може да те ограничи една стая.Не може да ти стигне една.
Свива ми се всичко,защото апатията към теб е на равно с обичта ми.
И то май не е апатия,а дразнене,че нищо не се е променило.
Че все още пушиш и миеш чаши.Дано да бъркам.За съжаление,когато става въпрос за теб шестото ми чувство е наравно с реалността.
Промяната уж идва бавно.
В момента съм сигурна,че такова нещо като промяна няма.Има просто сменени реплики,които не са промяна,а забавяне на действието,което си е същото от познатите хиляда и осемстотин сцени.

И мисля,че хората харесват думи,когато са голи,чисти с цялата ти искреност събрана в тях.Защото виждат истината.Защото знаят,колко е трудно да я кажеш.Да я напишеш,за да остане завинаги.И не стига това...ами и да я покажеш на хората.
Затова я харесват.Защото си мислят,че като я харесат...си я слагат в задния джоб.И си им става тяхна.И вече не е толкова харесвана,щото си е тяхна.Щото е сгъната на осем в задния джоб.Сещаш ли се...

Четох "Човекът с много имена" преди малко.И ми напомни за Митко Павлов.Обичам начина на мислене на Митко.

И отново ревнувам човек,когото съм виждала два пъти.

When
I'm drifting in my dream
I love you

When
I wake and nothing's what it seemed
I love you

When
The final midnight's poised to stroke
I love you

And all of the looking glasses broke

When
All of the aces have been drawn
I love you

When
Your king is cornered by my pawn
I love you

When
You are asleep and so defenceless
I love you

When
This wicked world
Has turned against us

Even though
We didn't kiss goodbye
I love you

When
There are no tears in me to cry
I love you

When
The willow's weeping
With desire

When
The furthest cold and distant planet
Catches fire, fire

Tear at the sky
Haunted by windows
Those are the eyes
Always searching never seeing souls are sailing
Slowly, lonely

When
They've got our names down on a list
I love you

When
I am recalling our first kiss
I love you

When
You are distracted and remote
I love you

When
There is no voice
Left in my throat

When
The rains are spilling from the sky
I love you

When
The thirsty riverbeds are dry
I love you

Though
You never asked me to be yours

When the wild and restless waves are crashing
On the shore

Tear out the sky
Crowded by windows
Those are the eyes
Always searching never seeing souls are sailing
Slowly, lonely

When
You are a million miles away
I love you

When
We've dropped our lines from this mad play
I love you

Though
Our longest battle is not won
I love you

When
The stage is dark
The people gone

When
My soul no longer
Takes its form

And
You hear me singing
In the storm

В спора кое е преходно-чувствата или хората.
Се сетих.
Че няма значение.
И двете водят до едно и също.

Когато Витоша е тъмно синя,небето е лилаво,розово,оранжево,синьо.
Когато е имало слънце и прегръдка от най-умният човек.
Когато си усмихнал поне двама човека.
Когато си намерил хубава песен.
Когато си пил хубаво кафе.
Когато това ти е достатъчно.

да ти кажа,че на мен ми останаха само закъснения.
и те закъсали някъде.
и аз.
не мога да лъжа.

Колко пъти си казахме "обичам те" и колко пъти ни се прииска да си разбием главите?
В стените,в земята.В нещо.Че сме егоисти.
Че спасение няма,докато другият събира ада в себе си.
Чета,слушам.
И чувството на безнадежност няма край.
Обичам те на "стената",в "смс","статус".
Колко пъти показа на някого,че го обичаш.Така с всичките действия.
Колко пъти този някой предпочете друг.
Приятелската гледна точка гледам.Не друго.
Опита за приятелска гледна точка.
Гледна.Точица.

Камбаната бие за теб.

Когато не просто слушаш дадени песни,а ги обвързваш с живота си по някакъв начин.

Например,когато бързаш към Дом на киното,вали,пееш си my heart,your skin,this love,Im in...
Когато е лято и вали дъжд.И е тъмно,ти си със слънчеви очила,пуловер,червен лак и пееш In Alabama she would swing a hammer...
Когато вървиш по любимата си улица,бягаш по нея и в главата ти има само All I want is for you to be happy
And take this moment to make you my family
And finally you have found something perfect
And finally you have found…

И знаеш,че няма да е просто концерт.Знаеш,че дори звука да е кофти,дори да си на кофти място...тези неща няма да имат значение.Понеже искаш или не искаш си обвързал музиката им със спомени си.А изживяването на спомени,независимо дали са били положителни или отрицателни случки...си е твое,лично.И няма как да не ти хареса.Няма как да те разочарова.Защото това си ти.

Навън вали,чувам капки по прозореца си.
Да сме сами,искам да спрат всички часовници.
Аз често си мисля за теб,това са подробности.
Когато сънувам,мечтая...
...отново ти.

Искам да ти се обадя и да ти кажа,че не успях да си почина от хора тази седмица.
Искам да ти кажа,че един разговор с теб ми обръща деня.
Искам да ти кажа,че свързвам Dub FX с теб.
Искам да ти кажа,че снощи цяла вечер си мислих за теб.

Колко си изискана.
Пиеш мартини.
По-често вино.
Купуваш си дрехи втора ръка,носиш сако и отгоре яке.

Колко си изискана.
Опитваш да четеш.
Опитваш да пишеш.
Опитваш да рисуваш.
Опитваш да снимаш.
Опитваш да готвиш.
Опитваш да пееш.
Опитваш да играеш.

Колко си изискана.
Изпуснала съм някой друг твой талант,ще ми простиш,но мисля,че и ти самата не ги знаеш колко са,какви са,защо са.
Само се чудя защо все още натъртваш на благодарЯ?

Колко си изискана ли исках да напиша...или колко си хубава...или забравих.

Чета,но не възприемам думите.
По-скоро ме дразнят,отколкото успяват да създадат приятни усещания.
Дали ме дразнят повече хората или техните думи.Думите сигурно,понеже има само думи без действия.
Спирам да говоря,понеже разговорите с Вас ми взимат повече отколкото ми дават.

Мизантроп.

Хората...успелите.
Привличат,защото са имали мечти и са ги гонили.

Знаеш ги желанията на душичката и без да трябва да ги споделям*гласно или писмено* в 11:11 на 11.11.2011.

Яна.Ти си спасение.

Иво е като цяла вселена.
Иво е като навън е студено,но слънчево.И ти стоиш със затворени очи.
Иво е като излезнеш от кино салон и все още си омагьосан от филма,но трябва да вървиш по познатите улици.
Иво е като няма свят.

Веднъж,когато спреш да обичаш даден човек си мислиш...мислиш си,че никога не си обичал.
Сигурен си,че никога не си обичал.
Спомняш си разни моменти ,но не си особено убеден в тяхната истиност.
Само сънища,които се появяват от време на време в съзнанието ти.Дежа вю-та за бързането сутрин към срещата.
Животът с всичките му смисли и красоти е изчезнал.
Т.е. не че животът вече не е красив или смислен.Просто всичко,което си осъзнал докато си бил влюбен.Забравил си го.
Странно е ,защото от една страна си го забравил,а от друга си го знаеш.
То си ти е кодирано.Родил си се с него.
И го забравяш винаги,когато не си влюбен.Защото само когато човек е влюбен е това,което трябва да бъде.Е истински.В действията,реакциите си.През другото време играе.
Когато не си влюбен си сигурен,че такова нещо не може да изпиташ,да ти се случи.
Когато се влюбиш си сигурен,че си бил влюбен цял живот.
И в двата случая виждаш вечности.Става въпрос само за това...коя ти е по-приятна.

Мария се усмихва докато гледа снимките ти и се надява по скоро да те види.






Днес Мария няма нужда да потъва в твоите сини очи,няма нужда да я разсмиваш,да се опитваш да я водиш някъде.
Днес Мария не изпитва нужда да ти носи на сладолед,кексче,да пляска за теб,да се надява,че ще успееш.
Днес Мария няма нужда да те води на концерт,да изведе кучето ти,да нахрани котката,да ти донесе инструментали.
Днес Мария няма нужда да чуе песента ти,смеха ти.
Днес Мария няма нужда да носи сиво,да обува червени кецове.Да тича към теб.

тъжно ми е,Мария.

Не мога да мисля за нищо друго.
Започнах да си представям заглавия.
Мото.
Написано много красиво,снимано.
Началото.
20.








П.п.По вина на Джули се чувствам готова.

И… се слагаш в обувките - чистите
И… се пъхваш в ризата - бялата
И… погалваш с ръце сърцето си - топлото
И… му даваш кураж да върви, да тупти…

То си знае посоката.

все бълнува кино,кино,кино.
откакто се е размечтала.
от трети клас.
от морето.
от играта на режисьор.
сценарист.
актьор.
от трети клас.
от забравянето на мечтите.
от фотоапаратите.
от малка.
от малко.
кино.
кино.
кино.
като чуя кино и ми се плаче.
кино.
кино.
кино.
кино.
Мария и киното.
Мария без киното.
Киното без Мария.
Филм.
Мария.

Хей, слушай ме!
Колко много пъти съм те срещала
насън или наяве аз не знам.
Хей, слушай ме!
Искам само да ти казвам колко мил,
добър и истински си с мен всеки ден.
Хей, слушай ме!
Искам само да те има и във лято
и във зима и да бъдем заедно завинаги.
Хей, слушай ме!
И очите и ръцете и лицето
и сърцето искам само те да са до мен.

Слушай ме, слушай ме!
Слушай ме, слушай ме!
Слушай ме, слушай ме!
Слушай ме, слушай ме!

Хей, слушай ме!
С чудни думи те дарявам
и ще те заставям да обичаш само мен.
Хей, слушай ме!
Искам само да те искам
и да те притискам всяка част от тялото ти, знай!
Хей, слушай ме!
Искам само ти и аз...
...ти и аз...ти и аз...ти и аз...ти и аз...



*
Сутрин,когато слънцето грее.
Сутрин,когато си с червен пуловер.
Сутрин,когато не си допил първото си кафе и не си допушил първата цигара.
Сутрин,когато съм те изсънувала сто пъти.
Сутрин,когато ми пееш.
Сутрин,когато правиш най-хубавото кафе.
Сутрин,когато ме усмихваш.
И влюбваш.

Яна.За мен.

Обичам да попадам в клиниката на къдриците ти. Сутрешните визитации на Слънцето са най-приятни. И през деня е хубаво, лекуват рани, болки, с мълчание само. В клиниката на къдриците ти винаги е уютно. Там знаят как да те лекуват. Само нощем ...обаче, се усещам как в клиниката на къдриците ти денощно звучи някаква музика и така ги вълнува, и така неспокойни са...! Нощем, когато вън е тихо, в къдриците ти има всякакви шумове. На разни гласове и ритми, и рими... И туптежът на сърцето ти - най-хубавата музика. Единствената по-хубава, е тази на копнежът ти. По онова... сивото сърце. Другото.
В клинката на копнежите ти...

Аз съм егоист.
Чувствам само собствената болка в очите и гърба.
Нямам място за още.
За чужда.
Не побирам дори своята.

Аз съм егоист.
Аз съм много неща.АЗ.
АЗ е горе долу любимата ми дума.
МОЕ и на МЕН са другите.
АЗ съм егоист по три пъти на ден*поне*.

Моите проблеми са по-големи от твоите.
Моите радости са по-големи от твоите.
Моите загуби и победи са повече.

Твоите дори не може да се нарекат...нищо не може.Ето пак за теб,за твоите.НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА.
АЗ.

АЗ съм егоист.



Без сюжет.

Пътят ми.

Държа те и знам,че е това.
Любов до последния кадър.
Че няма как да живея пълноценен живот,ако теб те няма.
Че ти си единственото нещо,което ме прави щастлива.
Че се страхувам безумно много от това ,че може един ден да загубя зрението си.
*
Туко що гледах интерю със Симен Лютаков.
Попитаха го дали някога му се е случвало да остави работата,семейството си,целия си живот и да се отдаде на фотографията.
Бях сигурна,че ще каже да.
Преди 5-6 години е заминал за Африка и е прекарал там 2 години.
2 години.
Снимане.

На човек му трябва половин час с теб.После е влюбен.
За теб и пътуванията ти.
За мен и страха,че няма да те има наоколо.

Until I feared I would lose it,I never loved to read.One does not love breathing.

И тъй разбрах от теб с познанства нови
човек не се лекува,а се трови.
***
Безсрамен разход на духа-това е
мигът на похотта.А дотогаз-
пламтеж-ламтеж,сласт,страст-тя мир не знае
и груба,дива,сляпа буйства в нас
могъща нужда,подир малко чужка,
омразна и влечаща като стръв
заситена,след миг се тя пробужда,
бушува и бунтува плът и кръв,
лов яростен,гонитба всекичасна,
безумие-преди,по време,след-
сега блаженство,после скръб ужасна,
днес миг бленуван,утре призрак блед...

Но кой отблъсва чудната наслада
на този рай,отвеждаш ни в ада?

лудост.моя.малка.

Поглежда те с един такъв поглед.Все едно събрал целия свят в него си,в блясъка си.
И те гледа.И ти гледаш.И виждаш.Всичко,от което някога ще имаш нужда.Всичко събрано и сложено там.И разбираш,че домът е човек.Разбираш,че по красиви очи не си виждал и няма да видиш.
Както най-красивата песен е Halo,така и това е най-красивата снимка.Край.Точка.КАЗАХ.

Предполагам,че само с мечти не става.
Почти съм сигурна,че трябва и някакво действие да се случи.
Да правя по нещо полезно всеки ден за образованието си.
За себе си.
За душичката.

Не стой в главата, а бъди със сърцето.

Синьо.

В целия свят имаш сини очи.
Сякаш целия свят е в твоите сини очи.
Цяло синьо море.
Синьо диво небе.
Светло синьо небе.
Просто целия свят.

Няма цвят без твойте сини очи.
Свършва целия свят в сините ти очи.
Няма синьо море. Синьо диво небе.
Няма синьо небе.
Няма. Свършва целия свят.

Накъдето погледна виждам тебе
в твойте сини очи,
виждам целия свят.
И където отида ти си там
цяло синьо море. Синьо диво небе.
Там са моите мечти.
Мечти с твоите сини очи.

Ей тази свобода всъщност е в основата на всеки разговор.
Заради тази прослувата свобода се случва всичко в този живот.
И ако искаш някога да завържеш нещо за себе си,да го задържиш за цял живот го остави да си мисли,че му даваш цялата свобода.
Свобода на мислите,на чувствата,на действията.
Няма да мръдне от теб.А и да мръде после ще се върне и ще се моли за прошка,да се докосне пак до свободата.Вътре в теб.В лявата част.
И ще си остане вечно в нея.
А когато ти приемеш,че даваш свобода на нещо/някой,то тогава я даваш и на себе си.
Всъщност само на себе си я даваш.И оставаш.
До себе си.
Завинаги.

Дъщерите на София

За тези,които имат любим бар.
И любима улица.
И любим парк.
За любимите магазини за алкохол.
За любимите места за среща.
За любимите галерии,
театрални и кино салони.
За любимите улични музиканти.




За смеха на дъщерите на София.
За плача на дъщерите на София.
За нас.

Два дни след усмивката само среден пръст.

Туко що усетих,че се усмихвам на монитора.Нищо,нали от другата страна си ти.

Да ме спасиш.

Чувствам се виновна.
Че не честитих рождения ден на чичо ми.
Че не занесох снимките,за които ме помоли.
Че понякога съм щастлива,когато вие сте тъжни.
Че се ядосвам.
Чувствам се виновна,че не те оценяват.Че си тъжна и не мога да те успокоя.Не защото не знам какво да кажа,а защото каквото и да кажа няма никакво значение.
Виновна,защото съм егоист.

Поне.

Думите губят значение при употребяването им,когато ти скимне.
Мисля си за думите и мълчанието.И ми се иска мисълтами да надскочи стената до която стигам всеки път щом се размисля по този въпрос.
И стигам пак до тук,до този тротоар.
До идеята,че ако нещо ми е ценно...или искам да го направя такова,то по-скоро да си мълча.
После се сещам,че ако искам това нещо да знае,че е ценно трябва да му го кажа.
Не искам и не мога да хабя думите си.
Не мога да отделя време за теб в моят ден.
МОЯТ.
Членуван,с големи букви до последния ми ред,дъх.
Премълчавам това,което искам да кажа,за да се изчисти от всичко ненужно.Ще ти го кажа в деня,в който не само аз съм готова да го кажа,но и ти да го чуеш.
*

Вечер идваш,напиваш се.Чупиш бутилки,крещиш,пееш.Пикаеш,целуваш се.Говориш и мълчиш.Катериш се.Всичко,което искаш да направиш,да изиграеш се случва пред отбрани зрители,наречени приятели.
На сутринта се събуждаш не само с главоболие,но и с известен срам от всичко случило се.По-късно,след първото до третото кафе се успокояваш,че всички от снощи са се държали по същия начин.
И единствените следи от всичко случило са няколкото разляти бири и няколкото счупени бутилки.
Сутрешният дъжд се е погрижил за петната,стъклата са грижливо сметени.
И ти идваш за да си купиш билет.За чистата ти съвест.Че и днес ще бъдеш на страната на изкуството.
*
За всички с поне две лица.Защото един и същи човек е различен с всеки негов познат/непознат/приятел/враг.
Защото си истинския себе си само,когато обичаш.
Защото аз съм несериозна по отношение на всички останали.Но щом стане въпрос за теб веднага идвам.Не е и нужно да ми казваш.Аз знам и съм там.И чакам.
И ти мълча.Защото съм прекалено ядосана.Прекалено щастлива.Прекалено много свят се случва в мен,за да ти кажа всичко,което искам.
Днес видях една рисунка.Ръка и върху нея нарисувани дървета,езера.Свят.

Всичко, което е истинско, първо е било въображаемо.

Трябва само да повярваш в любовта, която единствена ни прави истински...

I Love You More Than You Will Ever Know

Сърцето трябва да препуска,не да пълзи.

Първата постъпка спрямо теб,която намирам за глупава.

Подари ми остров в морето на безвремието.

Мразя порядъка.
Мой брат,сестра,баща и майка е хаосът.
*
Малките ми стъпки се разливат по пода.Може да ги попиеш с ризата си.Или с доброто си настроение.Предпочитам второто.
*

На сцената изглеждаш различен.Няма нищо общо с началното ти нетърпение да излезнеш,с блесналия поглед.
Играеш,защото трябва.Без чувство.Да минат следващите два часа.Както аз понякога живея.Да мине и това.

She & Him - I Put a Spell On You

-Представям си как се смееш.Дано се смееш.
-Смея се.

*
Смехът ти е най-хубавият звук,който съм чувала.
Да ти кажа честно в момента не мога да го определя точно,но знам,че ще го позная.И него.И теб.

*
Обичам,когато закъсняваш,да ти изпращам съобщение и да гледам как го четеш.А после ме търсиш в пълната зала с хора.

Обичам,когато те разсмивам.Когато се подпираш на мен,защото не можеш да си поемеш въздух от смях.И аз не мога.

Обичам,че с теб решаването на кръстословица и пиенето на кафе ми се струват най-хубавите бездействащи действия на света.

Обичам,фактът че,да караш балканче те прави сто хиляди пъти по щастлив от хората,които карат бмв.

Обичам,когато отидем на концерт и видиш,че не се забавлявам достатъчно...идваш до мен и ми запяваш някоя моя любима песен.

*
Събирам много спомени и често в разговор споменавам някой от тях.И често хората не разбират защо съм го казала.Но на теб не трябва да обяснявам.Ти сам знаеш защо.
*
Сто пъти си представих как заминаваш и двеста-как пътувам към теб.

Ние се отдаваме едновременно на две болки всемогъщи.
Ние искаме светът да се променя и да си остава един и същи.

идилията.

me,you and the dog.

i'm only gonna break break your heart

Събудих се с усещане за зима.
Събудих се с желанието да спя поне още няколко часа.Да не ме боли главата.
Излезнах с това същото усещане за зима и с лекото притеснение,че ще закъснея.
Естествено не закъснях.
Теб обаче те почаках.Не е като да нямам опит със закъсняващи хора.Сутрин всичко ми е ясно.Стига да не ми е студено.
Имах среща с теб.
Човекът с пеперудите.
*
Навън е пролет.

Ще си купя червени кецове и ще ги нося винаги когато ми липсваш.

Никога не заставай между мен и мечтите ми.

Не може да те няма.

Само ти ме спасяваш от главоболието ми.

Мисля,че има и хубави песни.
Че трудните моменти ни правят единствено по-силни.
Мисля,че във всяко лошо нещо има толкова добро колкото в добрите неща.
Мисля,че всяко решение или липса на взето решение ни води.То.Че не е случайно.
Мисля,че сме важни.
Че любовта ще спаси света,не красотата.
Мисля за любовта.
За унищожителното действие,което има върху силните хора.
Защото само те могат наистина да я понесат,да я живеят.
Искам да съм силен човек.
И ти да си победител.
Не искам обикновени неща околко себе си.
И малко спокойствие искам.
Всичките вещи на света не могат да ти дадат спокойствие.
Може само живото същество.Което има сърце и достатъчно душа.
Само аз,само ти,само той,само тя.Само ние,само вие,само те.
Ние живите същества.Със сърцата колкото катедралите,в които се побира цялата Вселена,не само свят и една четвърт.

when im gone.

But, having seen all that, there’s one thing I haven’t seen yet: you. Come. I wish to see you.

Сърцето на лъва е толкова голямо колкото и неговото его.

Ти си като да не знаеш как да обичаш.
И аз не знам.
Но съм сигурна,че не се обича така.

-Ела тук.
-Не мога.Мириша на куче.
-Имаш нещо в косата.Ела.
-И ти имаш.Не ме интересува.Мириша на куче.
-Обичам те.
-Казвам ти,мириша.
*
-Боли ме гърба.Не мога да вървя повече.Топло ми е.
-Още един ден и се прибирам.
-Нямам търпение.Закъснявам.Много се радвам за теб*.
*отдалече

И сега се започват едни дъждове и ветрове.
И театри и концерти и шалове.
И чайове.
И приятен студ.
И липса на И-та.

Днес установих, че една от най-характерните черти за Мария Цветкова , че наистина постоянно слуша музика. Дори когато чете - слуша гласа си, а той е музика, понеже обича.

:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Cause baby we aint got nothing without love

И заради това си правиш твоите неща,движиш си работите,които са ти на сърцето.Помагаш на хората,за които си струва да си човек.
И светът да се оправя.Без излишно ядосване и дразнене.

Да си надпишеш снимките.
Да ги поставиш в рамка само с думи.
Да татуирам ръцете ти с перманентен маркер.
Хартията.
Да има само смях и усмивки.
И Созопол.Син.

само за мен.

щипка.
не е щипка.
плюшено мече е.
килим,на който пише любов.
окачен в галерия за модерно
чуждестранно и още 5 неща изкуство.
защото изкуството трябва да се описва с ПОНЕ 8 думи.
както и щипките.
и телените човечета.
комикс.сгънат на достатъчно.

Да покажеш нежност.

Цялото ти съществуване няма никаква връзка с реалността,Мария.

♥

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

Любов е,когато навън е много топло,а аз ти нося сладолед.Когато вали много силно,аз съм мокра до кости,че и малко повече,и ти нося кексче.И стоя навън до теб,за да слушам как пееш.Когато само чувам гласа ти,но си представям държанието ти докато говориш.Когато гледам филм и знам,че ще се засмееш на тази сцена.Когато гледам филма за втори път и ти в действителност се смееш на тази сцена.

да обичам куче,за да има поне едно същество,което няма да ме разочарова.

Книги.Списания.
Толкова неща могат да ме зарадват.
Вие...знаете ли?

Easy come, easy go, that's just how you live
Oh, take, take, take it all but you never give
Should've known you was trouble from the first kiss
Had your eyes wide open, why were they open?

Gave you all I had and you tossed it in the trash
You tossed it in the trash, you did
To give me all your love is all I ever asked
'Cause what you don't understand is

I'd catch a grenade for ya
Throw my hand on a blade for ya
I'd jump in front of a train for ya
You know I'd do anything for ya

I would go through all this pain
Take a bullet straight through my brain
Yes, I would die for you, baby
But you won't do the same

No, no, no, no

Black, black, black and blue, beat me 'til I'm numb
Tell the devil I said, hey, when you get back to where you're from
Mad women, bad women, that's just what you are, yeah
You'll smile in my face then rip the brakes out my car


Gave you all I had and you tossed it in the trash
You tossed it in the trash, yes, you did
To give me all your love is all I ever asked
'Cause what you don't understand is

I'd catch a grenade for ya
Throw my hand on a blade for ya
I'd jump in front of a train for ya
You know I'd do anything for ya

I would go through all this pain
Take a bullet straight through my brain
Yes, I would die for ya, baby
But you won't do the same

If my body was on fire
Ooh, you'd watch me burn down in flames
You said you loved me, you're a liar
'Cause you never, ever, ever did, baby

But darling, I'd still catch a grenade for ya
Throw my hand on a blade for ya
I'd jump in front of a train for ya
You know I'd do anything for ya

I would go through all this pain
Take a bullet straight through my brain
Yes, I would die for you, baby
But you won't do the same

No, you won't do the same
You wouldn't do the same
Ooh, you never do the same
No, no, no, no

Като ме видят и всичко отвътре да се стопля.

Важните хора за мен са до мен,в душичката са влезнали.
Без значение на какво разстояние са.Без значение в какви отношения сме.
Те са си вътре.
Живеят си вътре и са само на една мисъл разстояние.
Другото не е важно.
Всичкото събрано и разпиляно,така че да си мислиш,че ти трябва още нещо.
А не ти.

Сърди се,който иска.
Прощава,който може.

кожата ще си сваля.
ще се облека в сол.

“When I was a kid I used to pray every night for a new bicycle. Then I realised that the Lord doesn't work that way so I stole one and asked Him to forgive me.”

Иво Иванов Желев за всички Марии в живота му:
Мария, където и да се намираш, да знаеш: обичам те и те пазя в мислите си, толкова красива, колкото ми позволява окото, ума и сърцето.

ИЗЪМ...

ЕГО















ЕГО.ПО-ГОЛЯМО ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ.
Ти колкото Вселената.
Те.Приятелите.
Имащи невероятната възможност да бъдат наричани така.
За теб са важни колкото прашинките,които са решили,че обувките ти са най-приятното място за стоене в същия този свят,в който ти си по-голям от него.
В който ти си всичко,за хората,които те обичат.
И понеже си всичко може да си позволиш да се държиш както си искаш с когото си искаш когато си поискаш.
ЦАР НА ЖИВОТНИТЕ.
И ХОРАТА КОЛКОТО ЖИВОТНИ.
КОЛКОТО КУЧЕТО И КОТКАТА ТИ.
КОЛКОТО ПРОТИВОРЕЧИЯТА И КОМПЛЕКСИТЕ ТИ.
Колкото хората,които са до теб определено не защото го заслужаваш.Не защото си светец.
С какво човек заслужава любов.С нищо.
Но я губи с всичко.
Чувствата нямат срок на годност.
Понякога просто като прекалиш...Какво значение има.
Ще ми мине.
На Явор ще му мине.
На Мия ще й мине.

и ако мога да направя деня ти по-хубав,защо да пропусна тази възможност?
ако си до мен още само секунда,защо да я хабя в ядосване за нещо,на което аз съм придала еди какъв си смисъл?
животът не е само розов.като човек приеме това става щастлив,спокоен.
щастието с две измерения.
едното ,което те задушава.това,в което целия свят ти се случва за секунди.и пак....и пак.
другото,спокойствието.чистото.синьото.почти неподвижното.
и двете са си хармонии.и двете ги искам.

да не дишаш от любов.
да те е страх,че ако умреш,няма да разбере колко го обичаш.
че ти не знаеш.


АЗ НЯМА ДА УМРА КАТО ХОРАТА.ПРОСТО ЩЕ СПРА ДА ТЕ СЪНУВАМ.

Реч на собствената му 70-годишнина

"Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина. Днес вече знам, че това се нарича: “Да бъдеш самия себе си”.



Когато обикнах себе си, разбрах, колко много може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и човека още не е готов, и този човек - съм аз самия. Днес наричам това: “Самоуважение”.



Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот, и изведнъж видях, че живота, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж. Днес наричам това: “Зрялост”.



Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време, и всичко става изключително в точния момент. Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това: “Увереност в себе си”.



Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм.

Днес наричам това: “Простота”.



Когато обикнах себе си, аз се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от моя собствен път.

Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.



Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правия. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша. Днес разбрах, че това е: “Скромност”.



Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.



Когато обикнах себе си, осъзнах, че ума ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник. Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.



Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове. Днес знам, че това е: “Живота”."

Как да се откъснеш от човек,който се държи добре с теб?
Как да бягаш от място,на което се чувстваш сигурен,себе си?
Защо да го правиш?
От страх,че не може вечно така.Че трябва да се промениш до 24-48-72 часа.
Знаеш ги тези моменти,в които си ядосан на целия свят.И после идва човекът,който е колкото света и спираш да си ядосан.Спира всичко лошо и има само хубаво.Само синьо.
Удавих се в очите ти.

Защо ми е сърце?












По-късно същия ден.
За да те обичам.

НЕ СЕ ПОБИРАМ В ЕДНО ОБИЧАМ ТЕ.

да плача от щастие заради теб.




колко малко ми трябва,знаеш ли?

Искам нещо да ме развълнува така че да успея да напиша повече от пет измъчени изречения.

липсват ми дните,
в които след теб оставеше
дъх на пеперуди.

вечерите,които са ти такива.

За пътите,в които си си казвал,че е по-добре да заспиш,но въпреки това си останал.
Било заради някоя песен,книга,филм или човек няма значение.
На сутринта ти е ясно,че е било грешка.Докато си стоял и минутите са минавали покрай теб пак си си знаел,че е грешка.
*Някакси ако не пуснеш нещо за бързия ход на времето...няма да ти е проникновено достатъчно*

Умното нещо,чуто днес:
Сърцето понякога си иска своето.





Все едно не знам.Баси.

сам съм целия свян
страх да не сторя грях

ти си мое бастунче
аз съм твое бостанско плашило

как си пасват световете

когато ми казват "предай се"
пренебрегвам ги,защото съм имал само 17 рожденни дни.









константен е пламъкът в сърцето,той не се гаси.

Георги.

за вечерите,в които си добър.





-искаш ли я?
-да!
-значи ще я получиш.

have heart and nothing more.

SIC TRANSIT GLORIA MUNDI

Тълпи след тебе... Автографи...
Цветя... Разплакани жени...
Но няма прошка, скъпи... Сгафи!
И бой от всичките страни.

Тълпата е непостоянна -
ту верен, ту враждебен пес...
До вчера викаше „Осанна!“
„Разпни го!“ - настоява днес.

И Бог видя... И се отрече...
И няма да те отърве.
Тъй рече: „Всички сте човеци
и няма други богове!“

И само Тя... Едничка само...
До теб... С пресъхнали очи...
Гушни се в крехкото й рамо...
И поплачи... И поплачи...

18 август 2007 г.

когато не вярвам в любовта.

I'm not perfect but I'm this that and this
My hands are dirty and I'm this that and this
You've been searching for this that and this
Let's break the surface and make a little happy mess

Не може да съм казала "контра",
но да те гоня,
за да ти кажа,че няма да дойда.
И 20 минути след теб да влезна в киносалона.
Не може във въпросния салон да чуя смеха ти.








Не че не може.
Не искам.

не ми обяснявай,че любовта има срок на годност,бе!

loveofmylive♥

Страх

Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.

Навити с пружинки
са хората.
Въртят се в кръг
и падат в умората.

Пълна стая
със очи,
гледат всички
кой си ти.
Кой отключва
светлината
и я пуска
да твори.

Няма жертва,
няма звяр,
сърцето ти
е чист олтар.

Механично
то тупти:
Туп туп туп
туп туп туп.

От любов към изкуството

— Когато обичаш Изкуството си, никакви жертви…
Но Дилиа му затисна устата с ръка.
— Не — каза тя. — Просто когато обичаш.

Видях парче от душата си да върви на четири лапи пред мен.

You don't know how you met me
You don't know why, you can't turn around and say good-bye
all you know is when i'm with you I make you free
And swim through your veins like a fish in the sea
I'm singing....

Follow me
Everything is alright
I'll be the one to tuck you in at night
And if you want to leave
I can guarantee
You won't find nobody else like me

да знам,че НЕ мога да разчитам на теб ;)

freedom is mine :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))













I just havent met you yet.

Не трябва да очакваш да ти кажат "обичам те".Трябва ти да обичаш.











Толкова неща...трябва ми време да ги осмисля.
Искам отново с теб на ти.

Не да забравяш, а да прощаваш ...
Не да слушаш, а да разбираш ...
Не да гледаш, а да чувстваш ...
Не да си тръгваш, а да оставаш ...

*да съм глуповатата усмивка върху устните ти

хората се променят само когато обичат.

защо няма

Когато в една вечер се съберат пролет,дъжд,приятно хладно...
тогава неизбежно мирише на свобода.

Няма да казвам на никого за теб.

Преди малко превъртя часовника ми с някакво време напред.
Понякога когато дълго се вглеждаш в нещо приемаш,че то е истината относно света.Че то е право,а другите грешат.

А то не е.Защото е избързало.Защото в него няма нищо реално.Но ти си го гледаш,приел си го за истина,както си приел,че Земята се върти.И няма как някой да те убеди,че това ти нещо не е вярно или че Земята не се върти.

Понякога трябва да отделиш поглед от собствения си часовник,да го сравниш с този на другите и да продължиш.Не по тяхното време,а по общото.

Което не е лошо.Въпреки че звучи все едно приемаш тях,а отхвърляш себе си.Не е така.
Няма място за теб в един забързан,превъртян часовник.И за мен няма.Пиша,а не виждаш.Дишам,а не издишам нищо.

Познавам те.Исках го много дълго време.Сега всичко ми е ясно.

Ужас.

Крещя,защото обичам да мълча.

нали......

Толкова ми се говори за теб.
Тази вечер повече от обикновено.Много музика,китари и очи.
Не обичам,когато започвам да звуча така.



Приказка за въздуха да ти разкажа.Да ти кажа,че без него не мога.Голяма тайна.Да ти говоря глупави неща и да не се притеснявам,че са глупави.Защото си ти.И на теб мога да ти кажа,че Земята се върти.И ти можеш да ми го кажеш.И няма да си се смеем.Ще ни е удобно.
Да сме много глупави и после да станем невъзможно умни.Да съм.Да си.Да сме.
Да те има ,защото си страшно мил.
Да ги има всичките ти недостатъци,които ми спират дъха.

Да не ми достига въздух като се сетя за теб.Да ми се свива всичко преди да ти се обадя.Да треперя като те видя.Да не си обикновен.Сутрин да висиш отнякъде,не да четеш вестник.Да си ми чудо.И аз да съм.
Да си въздух и да те дишам.

Muse,Red Hot Chili Peppers.
Resistance,Charlie.





Най-хубавото на бурята е,че след нея винаги има последства.Било то само счупени клони.

искам.да.спра.да.бързам.за.някъде.където.не.ме.очакват.












Tell me baby where I went wrong, tell me something stupid I'll never want to know
Tell me what I want to be, tell me everything you think about me

Знам,че сме огън...но толкова ни отива зимата.

Но сърцето ми спира,спира да бие.
Ако тебе в някой друг те открие........

Мисля си за Веси и Жени.
Искам да кажа на целия свят,че са прекрасни и трябва да ги опознае.И после се сещам,че на тях лично трябва да им кажа колко се радвам,че ги има.Че са се появили в моя ден.
Защото светът...ще ги завре в клетка и ще ги изложи като в зоопарк.


***
Мисля си за преценката на хората.Винаги съм се възхищавала на тези,които от самото начало разбират кой какъв е ,защо е.
И доскоро смятах,че мечтая и аз да ги усещам.За да не ме нараняват,не за друго.
Днес открих,че никога това не ми е било мечта.

Искам да съм си аз.С моите си думи,страхове,гонения,падания.
С моите навици,недостатъци.Най-вече с тях.
Искам моята представа за света и за теб.
Може да е по-различна от тази на другите пак за света и пак за теб.
Но това в никакъв случай не ме притеснява.
Защото аз знам.За теб знам.

Марина, нашите празници ни наказват.
Нашите празници са безмилостни, екзотични слънца.
Те изгряват внезапно и внезапно залязват,
а срамът обгаря
виновните ни лица.

Марина, нашите празници са отломъци
от времената, в които сме били богове.
Любовта е опит да си припомним,
че сме съвсем смъртни.
И не съвсем.

Затова не бива да се разминем така,
както чудото се разминава
с невярващите очи.
Нека една минута се изумим пак!
Нека една минута камбанно да помълчим!

Марина, нашите празници са нашият срам...
Те ни правят велики, а ние ги правим жалки.
Най-страшното не е, че ще остана сам.
Най-страшното е това,
че те обичам малко.

1986

Сърцето никога не се чуди! Чуди се само човек , когато не го слуша внимателно.













-много се радвам,че те има
-и аз се радвам .че те има теб

да си мълча и тъжа.

...........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Пък аз съм аз
и мен сърцето ме съветва
................................................

Кафе и цигари − инструменти на ежедневието ни.
Кафе и цигари − време за малки бягства от всичко, бягства навътре към одимените на дробове и разтуптените сърца...
Кафе и цигари − не между пръстите, а между теб и мен...

Подари ми седмица,в която ще има само теб.

Там е разликата.
Че тя е за играта,за забавлението.Вън и извън вас.
А аз не съм такава.Не мога и не искам да се правя на нещо пред теб.
Поради простата причина,че съм те приела такъв какъвто си.






И ми става тъпо.Първо,защото не побирам възторга си в яко,хубаво.И не събирам цялото лошо в едно тъпо.
И....защото ще започна да я харесвам.А се предполага,че не трябва.

Защо правиш нещо при положение,че ти е пределно ясно,че е напълно възможно да нараниш човек,когото обичаш,само защото ти е станало тъпо,че на теб не ти е добре?!
Защо след като веднъж се притесни за нещата,които каза и начина по който ще бъдат изтълкувани...и след като нищо не стана от тях,ти реши,че вместо да спиш спокойно,ще сътвориш още пет-шест каши,така да не е без хич?!
И защо смяташ,че си по-добър от хората,които не харесваш при положение,че при удобно обстоятелство постъпваш по същия начин?!
И то даже е доста по-грозно,тъй като ти твърдиш,че си приятел.
И цялата възвишеност,за която така ламтиш...........................................?!?!?!?!?!?

I think the hardest part of holding on is letting it go.

ЗАЩО НЕ ЖИВЕЕМ ЖИВОТА,КОЙТО ИСКАМЕ?!

WHEN YOU ARE NOT AROUND
WHEN YOU ARE FAR AWAY

НЕ МРАЗЯ МНОГО
МРАЗЯ МАЛКО НО КАЧЕСТВЕНО
А КОГАТО ОБИЧАМ
УМИРАМ ДА БЪДА С ТЕБ В ЕДНО

ИСКАМ СЪРЦЕТО МИ ДА ВОДИ
ТАМ КЪДЕТО КАЖЕ ДА ОТИДА

АЗ СЪМ БОЛЕН ПРИСТРАСТЕН КЪМ ТЕБ
БОЛЕН ПРИСТРАСТЕН
АЗ СЪМ БОЛЕН ПРИСТРАСТЕН КЪМ ТЕБ
БОЛЕН ОТКРОВЕН

В дни като днешния ми се слуша Бетовен.
Чете ми се много.
Гледа ми се и кино и театър.
Изложби.


В дни като днешния си пускам Бетовен.
Радвам се,че в живота ми са се появили хора ,които са ме научили да ценя и обичам музиката.Мисля си за тях много,пращам им мислено любов и се надявам,че ще си спомнят за мен.Въпреки че,аз не съм променила живота им.Кой знае.


В дни като днешния мисля за дядовците си.
Че ми липсва това,че не съм ги опознала.


В дни като днешния се радвам,че съм се родила на Балканите.
И...че държа Европа в дланта си.

Аз твърдя,че обичам много хора.
Всъщност е съвсем възможно наистина да ги обичам.

Но само на теб искам да го показвам.
С всичко.








Кога могат две слънца да се обичат?
Когато едното приеме,че е слънчоглед.

Мразя ви, ненавиждам ви, плюя в огъня ви страхлив,
в лицата ви любопитни плюя, в стадото ви злорадо.
Кой ви е бог? Кой - дявол? Кой с гласец треперлив
заврещя: "Изгорете я
тая щерка адова!"

Деветнайсет години по ваш закон преживях!
Червивите ви слова слушах и ми дойде до гуша!
"Блажени низшите духом" - мърморехте, но видях,
че слабите го не вярват,
а силните го не слушат!

И отидох при Оня, който не лъже с добро;
там няма щастие, но и измама няма!
Повеселих се поне - на последното ми хоро,
Рогатият блъскаше тъпана,
седнал на храма ви!
Въргалях се с таласъми, с вампирите лочех кръв;
забърквах злъчка - дано изтровя
вас и наследниците ви...
Не мен жалете - последният може да стане пръв,
но вие няма да бъдете
нито първи, нито последни!

Ще отмъждука животецът ви като лоена свещ!
Аз поне - грешната, изгарям млада и здрава.
А вие ще изгниете приживе - като леш,
ако не умрете
скоропостижно
от завист!

1984

Не

Не всичко е суета.
Не всичко е лошо.
Не всичко е телевизия.
Не всичко е чалга.
Не всичко е Слави Трифонов.

Не всичко е любов.
Не всичко е алкохол.
Не всичко е тъга.
Не всичко е пошло.
Не всичко е поезия.

Не всичко е претенция.
Не всичко е правителство.
Не всичко е самочувствие.
Не всичко e фалшиво.
Не всичко евтино е скъпо.

Не всичко е новини.
Не всичко е боклук.
Не всичко е красиво.
Не всичко е за три дни.
Не всичко е на всяка цена.

Не всичко е ден за ден.
Не всичко е пари.
Не всичко тече.
Не всичко изгаря, за да свети.
Не всички сме луди.

Не всичко е бутафория.
Не всичко е изкуство.
Не всичко е плагиатство.
Не всички сме добри.
Не всичко е талант.

Не всичко е музика.
Не всичко е здраве.
Не всичко е изгубено.
Не всичко.

Нали?

You should know me by now.

Не искам да ти е тъжно,студено,празно.
Чу ли,сърце?

ДА ЖИВЕЯ С ДУША ИСКАМ!

Корни е най-прекрасния и топъл човек,който ме е докосвал от много време насам.Остави ме без думи,много усмихната и щастлива,че я познавам.Благодаря.

Страшно мил,добър,вежлив с едни хора.
И в същото време същински дявол с другите.

Кой каквото си е заслужи...

Какво е душата?

* Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
* Душата има форма на сърце. (8г.)


Какво е тъгата?

* Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)


Защо конете имат подкови?

* На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)
* На коня му слагат подкови, за да не падне по гръб. Когато му дръпнат повода, той се спира, благодарение на подковите. (9 г.)
* На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)


Какво означава думата "модерен"?

* Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)


Как се прави парфюм?

* Парфюм се прави от вода, запушалка и парфюм. (5 г.)


Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?

* Лястовичките, когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)


Как се разбират птиците или животните помежду си, когато ние хората си говорим и понякога не се разбираме?

* Птиците и животните се събират и си говорят шепнейки, а на нас ни казват само "мяу". (10 г.)
* Рибите се разбират помежду си, когато правят мехурчета с уста. (8 г.)
* Рибите се разбират чрез знаци. Майка им ги учи на азбуката на перките. (8 г.)


Как хората от телевизията знаят какво ще бъде времето утре?

* Човекът от телевизията знае, че утре ще вали, защото чете какво е написала майка му. (6 г.)


Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?

* Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)
* Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)
* Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)


Защо Земята се върти?

* Земята се върти, за да имат всички страни Земя. Тя, когато се върти, дава Земя на всички страни. (7 г.)


Какво е затъмнението?

* Затъмнението е липса. (12 г.)


Какво е амбиция?

* Амбицията в живота означава да си егоист. (10 г.)


Какво е възрастният?

* Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)


Какво е усмивката?

* Да се усмихваш означава да се смееш наум. (8 г.)
* Да се усмихваш е, когато някои хора се смеят със затворена уста, за да не пречат на другите. (7 г.)


Защо се мием със сапун?

* Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)


Какво е дрогата?

* Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)


Какво са сълзите?

* Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)
* Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)


Какво е газирана вода?

* Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)

Колко години трае детството?

* Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)
* Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)
* Детството продължава 5 години и след това идва училището. (6 г.)
* Детството продължава 20 години и след това децата започват да остаряват. Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш. (7 г.)


Какво е талант?

* Талантът е красота на мисълта. (12 г.)


Какво е мъглата?

* Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)
* Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)
* Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)
* Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)
* Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)


Какво е небето?

* Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)


Какво са микробите?

* Микробите са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)
* Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)


Как светят светулките?

* Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
* Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
* Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)


Защо някои охлюви имат къща, а други не?

* Някои охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)


Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?

* Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)


Дали сънят изцапва хората, че сутрин си мият лицето и ръцете?

* Тъй като сънят е черен, трябва сутрин да се мием. (11 г.)


Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?

* Защото са свещеници на паяците. (7 г.)


Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?

* Той ръкомаха, за да покаже посоката на звука. (11 г.)
* Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)


Защо ние гражданите нямаме толкова украшения по дрехите, колкото селяните?

* Ние гражданите нямаме толкова модели и украшения на дрехите, защото ние имаме работа, а селяните, когато оберат царевицата вече нямат какво да правят и си правят дрехи.


Защо сънуваме?

* Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)
* Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)
* Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)


Защо цветята имат аромат?

* Цветето ухае, защото когато дойде пчелата и вземе меда, да му остане поне аромата. (8 г.)


Защо кокошката не лети като другите птици?

* Кокошката не лети нависоко като другите птици, защото се страхува да не си изтърве яйцето.


Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?

* Млякото има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)
* Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)


Какъв цвят има водата?

* Водата има стъклен цвят. (8 г.)
* Водата има лъскав цвят. (9 г.)


За какво са веждите?

* Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)


Защо съществуват часовници с кукувица, а не с петел, след като петелът е известен като сутрешен будилник?

* Часовниците са с кукувица, а не с петел, защото кукувичето е първата птица-будилник. (11 г.)
* Много по-лесно часовниковият механизъм ще каже "Ку-ку" отколкото "Ку-ку-ри-гу" (13 г.)
* Майсторът, който за първи път сложил кукувица в часовника, решил, че е трудно да смали петела, за да го вкара вътре и така кукувицата останала там. (11 г.)


На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?
* На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)

ВЪЛШЕБНА НОЩ

Ще започнем с една рецепта. Вземаме корени от различни думи и ги варим на три равни части, след това изхвърляме водата, а заедно с нея и корените на думите Омраза, Очевидно, Ординерно, Около. Три пъти плюем в пазвата си. Змията и тя плюе три пъти и стават общо шест пъти. След като сме направили дюшеш, лягаме на него и си мечтаем как ще измисляме всичко, което си пожелаем. И ето, че идва златната рибка на бедняците и им казва: Имате право на три паспорта.

Измисляме си да чакаме някого, В очакване на Кого. Но той вече е идвал и най-ужасното е ако си е заминал.

Идването (пристигането) не е функция на чакането, а неговото друго име. Чакането е субективно желание, докато идването на нещо от ранга на Годо е обективна величина (защото Годо е обект).

Има друг вариант. Годо един път е идвал, но никой не му е повярвал, дори са го убедили, че не е той. И така той също станал част от чакащите. Толкова си повярвал, че започнал да си мисли: Кога ли ще дойда. Аз нямам нищо против да се изчакам да дойда. Но съм много зает. Ако намеря малко свободно от чакане време, мога да пристигна.

Но знам, че ако стоя и слушам тревите и те се размърдат, някой със сигурност идва. Дали съм АЗ, вятърът или лисицата на малкия принц, няма значение. А може би идват самите треви.

Ако много дълго се чакам, мога и да се посрещна...
и да се позная.
И това е моментът,
в който ще избягам
панически
или
просто ще се
събудя.

да обичаш по навик.
да се караш,а на сутринта да оставиш чаша кафе
и парчета грейпфрут и заредена любима песен в плеъра.
и да слуша,да пие,да яде,да обича.
да не спира.


смях.
джаз.
спалня.

да го убедиш,че е най-красивият човек,
който някога си виждал.и той да ти повярва.
защото е така.


искам
ушите да ме болят от гласа ти.
очите ми от твоите.


да ми пееш,да не преиграваш.



There's only one person in the world that could make me suicidal and that's the same person that makes me love life....and live loved... С.

See, you can love it or leave it, fuck it or keep it .

Показа ми,че трябва да има послание във всичко,което правя.За пореден път-добре че те има.


Life is wonderful.

Телефонна любов.

Мисля си,че нямаш телефон,а аз искам да те чуя.И докато си мисля това се сещам за нещо друго.




Стана ми неудобно.Стана ми хем неудобно,хем някак кофти за нея.Защото се сетих колко сме се влюбвали и разлюбвали по телефона.Сетих се за хилядите,направо милиони,изтичащи влюбвания и разлюбвания в ръцете на телекомуникационните оператори,които само чакат такива като нас-лесно влюбващи се.Да им разгонят фамилията с поредния тарифен план.С поредната предплатена услуга.Да ги обрекат на поредната телефонна любов.
Живеем във века на комуникацците и да водиш телефонен разговор е също толкова необходимо,колкото и да дишаш.Вече можеш да се влюбиш по телефона.Можеш и да се разлюбиш по него.
Телефонна любов.
Любов на есемеси и неотговорени повиквания.Защото отговорените понякога болят.Любов на нерви и емоции.Любов на пропуснати обаждания и загуба на връзка.А колко щеше да е простичко,ако всичко това беше плод на поредния пиян писател-фантаст.Който,разбирлаш ли,няма полов живот и е видял идеалното бъдеще в комуникационен аспект.Но уви,това не е бъдеще.А е реалност.Реалност,която вече променя възприятията.Променя навици и характер.Когато някой не ти вдигне веднъж,нервите тръгват.Когато някой не вдигне два пъти,това вече е повод за подозрение,а когато телефонът е изключен,върви ти доказвай,че не си наебал половин София в това време.
Телефонна любов.
Любов от разстояние.Любов на клетки и сателит.Любов на релейки и усилватели.Любов с батерия.Любов с клавиатура.Любов,която трябва да я напишеш и изпратиш.А нима е толкова трудно да я покажеш?Нима вече е по-лесно да го кажеш по телефона,отколкото на живо?На живо е по-достойно.Или не е?
Телефонна любов.
Вече безжична.Клетъчна любов.Любов,от която боли и то навсякъде.Боли и в колата,и на плажа.Боли,защото не можеш да избягаш от нея.
Защото е навсякъде.Както и твоят мобилен телефон.И поредният нещастен мобилен оператор,който ти предлага да говориш евтино с еди колко си приятели.Но аз вече нямам приятели,майка ти да еба.Аз искам да остана сам,да се затворя в себе си ида си вия тихичко.Не искам да получавам есемеси,не искам да имам неотговорени повиквания.Не искам светът ми да се срива при всяко присветване на дисплея.Не искам да си спомням.Не искам телефонна любов.
Искам си моята любов.Тая,дето краде саксии от междуетажието.Тая,дето обикаля цяла нощ като сомнамбул из гнусните софийски улици.Тая,дето си взема едни бермуди и заминава за една нощ до морето.За да те види.
Щот` нямаш телефон.
И аз нямам.















Сложила съм си снимка,хартиена на монитора.Крие часа.Без теб време няма.

I don't need brighter days.
I just need some faith.

Ако беше избрал журналистиката никога нямаше да се влюбя в теб.
Благодаря на театъра.

Яна има рожден ден.

Седнах с ясната идея,че трябва да ти напиша нещо.Нещо като по-ЖЕЛАНИЕ,тъй като имаш рожден ден и в такива дни такива неща се вършат.
Но съм изпаднала в бездумна криза.В състояние,в което нищо не ми звучи достатъчно добре.
Ще опитам така първото каквото се сетя като помисля за теб.Мисля,че ти ми го беше казала това.Върши работа.
Необяснимото.Нищо конкретно и всичко събрано в едно.Цяло.Свят.Вселена даже.В която ти е невъзможно да отделиш едното от другото.Хаос.Подреден перфектно.
Глупости ти пиша,а и ще ти кажа,но са си за теб.
Местоположение:неземно.
И се очаква от мен да кажа нещо.Никакъв шанс.
Обичам,че ме събираш.Обичам,че даваш надежда.Обичам прекрасното ти.Обичам готвенето ти.Закъсненията.Обичам,че ми е толкова удобно с теб,че съвсем спокойно мога да заспя.Обичам,че те познавам.Искам и ти да ме обичаш,много.
Искам да си здрава,щастлива.Да успееш.Каквото и да означава това.Да си със сърцето си през целия си живот и да го слушаш,все едно е любимата ти песен.Да ти е.Да си.

you are my
my favourite song.









има едни такива усещания,
които с минаването на времето се усилват,
а не намаляват.
любовта е едно от тях.

сърце,не съм те виждала един ден и те уверявам,че боли.

Той е отбелязан в целия ми свят,не само в един албум.
Той е целият свят.
Любов,обичам те.

Пия мляко,за да се успокоя.Не се получава.Става ми по-зле.
Винаги преди пътуване съм много притеснена.Винаги съм притеснена.За безмислиците ми.За теб.
Много ми е мъчно за теб.
Свито ми е,преобърнато.Мисля си за бъдещето.Не си мисля,а си мечтая.За писателска кариера.За известност.И точно след 10 секунди осъзнавам,че въобще не ми трябва.
Не сме виновни,че Земята не е готова за нас.

Just answered I Love You on my page. There is a saying that as a human you need at least 13 hugs a day in order to grow.How many of us hug people everyday let alone 13 times or 13 different people. How many of us were hugged growing up? Mikey hugged, shook hands, kissed everyone. From birth he was hugged, loved, kissed and shown humans need to be touched I Love You is a bonus. Hug them they'll really freak.Love Kathy

След като се запознах с теб вече знам какво търся,искам.
Тиковете на ръцете.
Всичкото.

Изгубих се в чуждите думи.
Добре че мога да чета.


Липсваш ми.

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел. Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

Аз няма да умра като хората.Аз просто ще престана да те сънувам.
Любомир Левчев


Любовта-същото онова чувство,което е прекалено силно,за да стане основа на щастливия брак.Непрекъснато тръгвам към теб.Ти не ме чакаш.И стигам до себе си.Ако любовта има смисъл,то той е да се себепознаеш.Да се изобретиш отново.Защото животът през цялото време отклонява вниманието ни.Дори не успяваме да забележим от какво точно,казва Кафка.Изглежда ни отклонява от най-важното:урока по несбъдване.Да разберем защо обичаме?!Човек не знае какво е вечност,за да я обещае на някого.

До свиждане

Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.


Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...

Много ме дразни,че нещата не се случват веднага.
А трябва за най-елементарното виждане да направиш почти чудеса.

Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.

Знаете, че Бог обикновено си прави шеги с нас. Ще откриете при най-големия си враг ваши мелодии, а у вас - негови. Това е някаква малка справедливост. Аз харесвам идеята враговете ви да пеят вашата музика, а вие - тяхната. Музиката се е родила преди да се научим на религия и политика. На нивото на музиката не съществува опасност нещо да се загуби, само да се допълни, защото музиката е най-дълбоката реч, която е дадена на хората.

добре
че те
има.

отказвам да приема,че винаги искам това,което не мога да имам.

отказвам да приема,че винаги искам това,което не мога да имам.

Умира бавно този…който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие.

Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати.

Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!

Една болка.
Че съм част от всичко случващо се,въпреки че съм доста далече.
Нищо,че не познавам в детайли нещата.
И пряко нищо не ме е засегнало.

Случва се.В момента.

Противоположностите се привличат.

Не да се привличаме.
Да се допълваме.

Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин.

Разумът ти е даден,за да знаеш кога да оставиш сърцето да те води.

Само си мисля напоследък.
За хората,близките.
За нещата,които се предават от родителите ти.
Нещата,които те са получили от техните,които са доразвили като качества.
Които са ти подарили.
За разделите.
За това,че няма да те видя никога повече.
И си мисля за него.За мигът.
Това,което ми се е случило преди малко,начинът по който съм се чувствала докато се случва няма да го има никога повече.
И мисля.
И си спомням.
И си правя връзки,близки и далечни.
Слушам един списък с песни,който си направих докато си мислех.За теб.

Не помня с какво точно ме обиди толкова много.
С какво ме ядоса.
С какво изчезна.

Не помня какво ми каза.Не помня как се почувствах.
Просто знам,че сбърка там и аз изчезнах.



Като ми стане тъпо,бягам.

Да се обичаме толкова,че да се саморазрушим.

Да се открие Новият свят е доста трудно начинание. Но когато това стане, още по-трудно е той да бъде видян и разбран. Естествената питанка е: ако Новият свят бъде открит сега - ще съумеем ли да го видим!?

Тези мисли ме бърникат, докато чувам, че катедрата на НАТФИЗ "решавала" съдбата на нашия професор Коко Азарян и студентите му. Явно съзнание няма, че в Новия свят учениците избират своя Учител.

Театралната академия открай време съществува в два свята: на мишките и лястовиците. Изборът на ректори е като родословното дърво на семейство Адамс. Малки Наполеончета с имперски напъни и болни сънища третират студентите като строени мутанти.

Следващото ръководство, кой знае, може да е с две глави и опашка.

Свят на амбициозни четворкаджии и престарали се цензори с гуреливо тоталитарно оченце - всички кютат по коридорите и не проявяват пресметливото си скъперничество само когато отиват да дрискат... Тичат в оловни улеи като стада от мишки. Издърпват изпод зъбите остатъците, отронени от зъбите на по-наглите мишки.

В Новия свят на Коко актьорите летят като лястовици... и докато чистят въздуха от всякакви гнусни твари, чертаят с острието на крилете си кривата на един разширяващ се хоризонт.

Играта ни е блестящо-прозрачна като водно конче.

Това ни дава нашият Оуби-Уан Кеноуби - професор Крикор Азарян.

Той създава актьори така, както живее. Като негови ученици ни изкуши да обичаме опасното положение на уязвимост и несъвършенство - Силата да Бъдеш Друг.

Джедаите на Коко знаят, че откровеността на сцената измества всичко останало. Все по-малко понасяме евтини трикове.

Истината е, че моят Професор по "актьорско" е хилядогодишен мъдрец и същевременно е вдъхновен студент, който живее от изучаваното.

Мисля, че той никога не е бил "ръководител" на актьори - той е по-скоро техен подстрекател.

Няма по-добър начин да разбереш колко е трудно да си на сцената, от това сам да застанеш там. В първия си час с нас Коко ни накара именно това. Нищо особено на пръв поглед, но изведнъж осъзнаваш, че имаш тяло и походка. Никога дотогава не си си давал сметка какво означава да сложиш единия си крак пред другия. Имаш чувството, че трябва да отблъскваш цялата земя, за да продължиш.

Искаше да се обърнем с гръб към него и да вървим напред. Малцина са в състояние да забравят погледа на режисьора и окото на публиката в гърба си: един от десет. Точно тези хора притежават способността да са актьори.

Репетирахме дипломните си спектакли и една от колежките ми имаше сцена на истерия и лудост. Викаше, плачеше... А Коко й казва: "Майна, много си добра, но ако искаш да бъдеш част от театъра, задоволи се с репликите си и се вслушай в околните. Нима може да има разговор, след като никой никого не чува. Ти му отвръщаш само защото той ти говори, не изпускай какво ти казва."

На Койна Русева - нашата Марлене Дитрих, не се уморяваше да повтаря: "Майна, погледни поляната с цветята. Гледай я наистина, а не се преструвай..."

Днес благодарение на Учителя ние играем като спящия старец в "Дерсу Узала": "Не го буди - той сънува къщата си и разцъфналата си градина."

Случи се да бачкаме с немски режисьор. Коко като преподавател ме разпредели в най-идиотската страхотна роля - дебела фройлайн-домакиня, вещица, която в рими пълнеше вурстове и пропагандираше възраждането на Райха. Бродех като прокълната 20 дни - кльощава, прекалено млада и прекалено нехаресвана от немеца... Примирих се. На генералната репетиция Професорът гледа и вика: "Майна, играй древногръцка трагедия." Три думи, ама всичко се обърна: с патоса на Медея възпявах немските кенефи, затварях буркани и куфеех на "Lili Marlen".

За първи път се вгледах в таланта си. Това беше моят джедайски урок. Лично за мен от Коко.

Вършим работата си от сърце, сякаш тя е най-важното на света. Та дори ако се налага, ще пометем. Метеш ли с радост, става интересно...

Обичам класа си.

Стефчо Вълдобрев разказваше, че Коко Азарян отива всеки ден в театъра - независимо от времето. Ако има облаци или мъгла, той духа в тяхната посока, за да прочисти небето. Като истински Оуби-Уан Кеноуби, духа, за да разгони облаците и да повика слънцето...






33 Джедайски правила

1. Научих, че на чара си мога да разчитам 10 минути. След това за предпочитане е да играя - и то добре.
2. ...че голямото предизвикателство е репетицията - в нея е и представлението. В зависимост от репетицията се получава добра или лоша творба.
3. ...че с ентусиазъм те заразяват - той не се преподава.
4. ...че е най-добре да не се отказваш, дори положението да изглежда безнадеждно.
5. ...че ако работя с посредствени хора, те от своя страна ще създадат посредствено "нищо".
6. ...че трябва да се бориш за онова, в което вярваш.
7. ...и че си заслужава да вярваш в чудеса. А, честно казано, аз съм била свидетелка на няколко.
8. Научих, че насърчението на добрия учител може напълно да промени живота на ученика.
9. ...че ако не опитвам различни техники, няма да науча нищо ново. Всяка тема има хиляди възможности.
10. ...че докато ми обясняват как нещо не може да стане - аз вече го правя.
11. ...че любопитството ме превръща в дете на сцената.
12. ...че нося отговорност, когато играя - независимо от чувствата, които изпитвам.
13. ...че малките решения взимам с главата си, а големите - със сърцето.
14. Научих, че до края си ще се занимавам с изкуство. То е в кръвта ми.
15. ...и че начинът, по който върша работата си, е моят автопортрет.
16. ...че успехът идва с труда, търпението, упражнението. И с тайнствената сила на таланта.
17. ...че понякога имам нужда от подкрепа.
18. ...но и..., че ако сама съм си шеф, много трудно е да работя за някой друг.
19. Научих, че е невъзможно да си учител, без ти самият да научаваш нещо.
20. ...че най-много творчески идеи идват от начинаещите, а не от "експертите".
21. ...че най-големият риск е да мислиш на дребно.
22. ...и че успехът не бива да се бърка с ползата.
23. ...че целта на критиката е да помага, не да унижава.
24. ...че когато нещата са лесни, лесно е да престанеш да се развиваш.
25. ...че единствено промяната води до откритие.
26. Научих се на точност.
27. ...че е важно не какво останалите мислят за мен, а какво аз мисля за себе си.
28. ...че неудачниците винаги обвиняват другите.
29. ...че трябва да се боря със зъби и нокти за всяка възможност.
30. ...че славата е крехък лед и в крайна сметка слънцето винаги изгрява.
31. ...и че няма да играя за равен резултат - боря се за победа.
32. Научих, че не мога да бъда герой без да рискувам. И въобще актьорът, който е овладял до съвършенство изкуството да играе, се ръководи от вътрешен компас. Той може не всякога да е на прав път, но винаги има шанс да се върне към него.
33. Научих се всяка вечер да си казвам молитвите. Защото играя, както дишам - безразсъдно.