Не ти*

Стоиш и упорито си повтаряш,че само да решиш и ще получиш каквото си поискаш.Защото вярваш в себе си.От друга страна,не си сигурен че го искаш.Не знаеш дали си струва да хвърлиш всичките си усмивки за някого.
А дали наистина ще успееш,ако вложиш всичко от себе си?Дали твоето "няма невъзможни неща" няма да ти изиграе лоша шега?Това изречение ти вдъхва надежда винаги,когато си на път да се откажеш.Всеки път нещата ти се струват адски далечни,нереални..но след това изречение са близко,истински и ти се случват с пълна сила.До един момент,в който имаш чувството,че това са просто глупави повторения,които са се изтъркали толкова,че след миг ще се скъсат.Или просто ще изчезнат.Не знам кое е лошо.
И тогава си казваш,че не си струва.Но..щом това те усмихва,щом ти дава онази глътка въздух,която ти е толкова необходима..тогава защо да оставиш нещата просто да се случат по някакъв начин,който е ужасно далечен от твоите представи?Защо пък да не се случи както ти го искаш?На пук на всичките разбирания и неразбирания.
Струва си.Много.Това не си ти.Ти не се предаваш и то без особен повод.Не оставаш разни мисли да те откажат още преди да си започнал.Това не е истинския ти образ.Ти не се отказваш.Дълбаеш толкова много,че накрая няма какво повече да се издълбае.И въпреки това продължаваш.Подминаваш края и вървиш,вървиш..напред ли..назад ли..не знам.Но вървиш.Не спираш.
Мачкат надеждата ти.Ти не си тъжен.Просто я хващаш,изглаждаш я и продължаваш.С усмивка,с вдигната глава.Посрещаш,изпращаш и пак.
Хаххахахахах.Та това е твоето изречение.Всички изречения са твоите.И дори този път да не стане..пак продължаваш.Опитваш.И не само.


*..аз..!

Говорим на изуст.
Без да сме попитали говорим за неща,от които не разбираме.Преписваме чужди мисли,пречупваме ги през нашите погледи и говорим.За хората.От тяхно име.За живота.От негово име.
Не е правилно.
Всичко.

to emo kids that got too many feelings

Pic.

8 дни до декември.
Честит първи сняг.

дните без вина

Събирам си мечтите в една...

Моно

Обичам ви.
Ужасно много.
Всичките.
Иииии ичоо
ии фафи и пепето и рони и ива и криси
и денис пенис и маймуната росен
и мамута цве бам бам
и шавко и каспър и сейджи
и ицко иии вио и стаси
и сами и емо и илийчо и мишето
и мимиии и пипо и коко и яна
ии така
и не така
и още много по толкова

Понеделник в неделя.

Напоследък доста упорито твърдя,че ти си виновен за тъгата в моя ден.
Всъщност шибаното ми душевно състояние зависи само от мен.
и все пак бъди с мен в моя понеделник..

The battle of the titans vol2

Попринцип като цяло поглегнато от далече и не толкова човек се продава.За слава,за пари за всичко.
Търговци сме ний ей ей ееей.
И животът не е честен.
И това,че си вложил някво усилие не значи че струваш.Явно.
Нека се продадем.ЗА едно*то*,дружно.За да няма накрая ядосани.Но защо има ядосани?
Всеки си има различна цена.Едни се продават в един момент,други-в друг.
Някои целогодишно си имат разни намаления в кофти черупки.

Starshine

Какво е това желание
на мисълта ти да се отдели от теб
и да те наблюдава..и да се наблюдава от по различна точка.
Чисто физическа.
Толкова си изгубен,че вече си мислиш ,че си намерен.
Толкова си разхвърлян,че смяташ,че подреден.
Мислиш че си извънредно нужен ,пък всъщност се оказва,че света се върти и без теб.
Но пък на своя свят,ти си цар така че..
Виждаш светлини и в един момент оставаш само с тях.
Някои са по светлинни от други.
Едни са близко,други по не близко.
Но не е толкова важно,защото всички са еднакво далече от мисълта ти.
Ти ги виждаш,но мозъка ти преработва твърде бавно информацията..или просто към момента си толкова забавен,че не усещаш естественото течение на времето.
Пък то си тече и хич не се интересува,че ние се опитваме да го забавим.
Да го отклоним от посоката му.
Понякога е хубаво да сме като времето.
Понягока не.
Но нищо не е хубаво винаги така че..
Малко пилешка супа.
Сезона на супите е да.
Аз го карам на чайчета.
Сол,лимони..текили?
Не.За чайовете говорехме.
Та захар,сол,червен пипер.
Сигурен си,че вече настръхваш от поредния акорд.
Не си точно там където ти се искаше да бъдеш..но все пак е важнодо колко си пуснал въображението си да работи.Пък аз си знам че си падаш леко мързеливец.
Образите се размиват в съзнанието ти.Очите ти се затварят.
Време е за сън.*прозявка пробягва по иначе усмихнатите устни,които имат навика да премълчават скритите усмивки*
*всъщност прозявката бяга доста бавно..*
Лудите да са живи.