Спазвам закон: никога не се връщам назад в живота си. Миналото ме обърква и разсейва, кара ме да си го обяснявам а обяснението винаги е просто - път, грешки, успехи, съдба, шанс... минало. Моята религия е настоящето, нищо не се решава вчера или утре, всичко се случва днес. Търпението не е натрупване на минало, надеждата не е натрупване на бъдеще. Не искам да знам кое е обратното на радост, кое на страх, не искам да знам поуките и да си ги обяснявам линейно. Миналото не е поука, то е контекст. Бъдещето не е страх, то е мъгла и няма метеорологична прогноза която да ми подскаже откъде ще задуха вятъра. Не обичам да се предпазвам, това ме ограбва. Обичам да мечтая и да вярвам и по този начин да извличам поуките и да натрупвам очакванията. Живота не е линия, живота е точка и по този начин притежава цялото пространство.

What if I'm wrong?

Изтърках обувките си от идване до вас.
Тротоарите изтърках от стъпките си към теб.
Все тичам.Всеки път виждането с теб е въпрос на живот и смърт.
Всеки път.
Знаеш ли какво е.
Даже е повече смърт.
Страх.
От това,че друга ще е оставила усмивката на лицето ти.
Че друга ще те е ядосала.
Притеснение.
С теб чувствам рай.
Въпреки Притеснението,Недоверието и Страхът.
Да се събудя до теб.
Беше красиво.

walk away.

Пръстите ми миришат на твоя дом.
Въпреки че останах за малко.


I don't know why she's with me
I only brought her trouble since the day she met me
If I was her, by now I would have left me
I would have walked away
But now I've broken away
Somehow instead she forgave me
She said a woman's got to do what she's got to do
Even if it means she denied herself the truth
Cause when you're in too deep you wake up when it's too late,
You've fallen in love in the worst way
And if you don't go now then you'll stay
Cause I'll never let you leave, never let you breathe
Cause if you're looking for heaven, baby it sure as hell ain't me

So walk away
[Walk away]
Walk away, oh
Save yourself from the heartache, oh
Go now before it's too late
So walk away
[Walk away]
Walk away, oh
Save yourself from the heartache, oh
Go now before it's too late
But still she stays

She's standing in the heart of darkness
Saying I know you got a soul even though you're heartless
How could any woman in their right mind be so blind,
To find something this safe
Instead of walking with me she should have walked away
She finds color in the darkest places
She finds beauty in the saddest of faces
For such a groovy and headstrong city girl
Could've had the world but she's fallen in love in the worst way
And if you don't go now then you'll stay
Cause I'll never let you leave, never let you breathe
Cause if you're looking for heaven, baby it sure as hell ain't me


I don't know why she's with me
I only brought her trouble since the day she met me
If I was her, by now I would have left me
I would have walked away

But you've fallen in love in the worst way
And if you don't go now then you'll stay
Cause I'll never let you leave, never let you breathe
Cause if you're looking for heaven, baby it sure as hell ain't me

"До моите мъжки приятели!
Това, че умът ви ме възхищава, провокира, забавлява, разсмива, очарова,
не означава, че бих искала гола да ви докосвам с косите си, да ви налея вино
на свещи, да потека след него по тялото ви, да ви нахраня със себе си….
Извинете, увлякох се… Най-много да ви взема душата. Облечена.
Трудно обяснение. Вие, всъщност, сте пощадените."

Снимките ми са обяснения в любов.
От теб зависи дали ще ги закачиш на стените си или ще ги прибереш в някой кашон.

ти си пред мен.

като теб пуша тежки цигари.
като теб гледам
и дишам от изток на запад.
като теб се съмнявам във всичко
и в себе си.
само пречки, до тук,
безотговорно изтъквам.
пречка може да бъде приличие.
да, защото с теб си приличаме.
колкото теб те боли.
толкова мен.
толкова колкото теб.
толкова повече аз.
аз съм крив и гръбнак ме боли.
той е осъждан (гръбнака)
от цялото тяло.
като цяло
не харесвам тази вражда.
не е  мой.
както ти не си моя.
но ако мога да сваля
лукавата мисъл от свития поглед,
ще успея да поговоря с теб.
по някакъв начин.
да говоря не с това,
което мисля че си.
или с това, което
мисля, че е само за мен.

Избраните.

Крещи ми се от любов,бе!

Толкова е красиво.

Ива и Росен са едни от най-прекрасните хора в живота ми.

"Не знам какво е това, което кара някой да те обича, но каквото и да е, то е единственото, което е от значение – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с доброта, нито с щедрост, нито с каквото и да било."

С.Моъм, "Души в окови"

Докато чакам обаждане

ми се вие от болка.

Имам нужда да успокоя душата си.

Аз.Ти.Тя.Той.
Мой.Твой.
Наш.Ваш.
Техен.

Когато човек започне да учи даден език,едно от първите неща,които му се преподават са местоименията.
Когато успееш да ги научиш започваш да градиш изречения с тях.
Така е ,когато учиш език.
В животът обаче.
Животът също се опитва да те научи.На разграничение.Между теб,него,тях.
Колкото по-бързо научиш,толкова по-добре за теб.Защото ще може да преминеш към следващия.Ти ще се чувстваш по-добре.Защото ще си имаш един въпрос по-малко.
АЗ обаче.Не мога да разбера разликата АЗ и ТИ.И защото не мога да я разбера,винаги ти влизам в положението.Понякога толкова много,че чак ми става неудобно за държанието ми.
После.
Как да кажа на нещо МОЕ при положение,че всичко през цялото време сменя собственика си.
И малкото лични неща,които имам като желания,страхове,мечти се оказва...оказва се,че някой друг също мечтае за теб.Също се страхува,че може да те загуби.Също те иска.Някой друг също се притеснява за семейството си.Някой друг също се страхува,че може да загуби зрението си.И че заради подобно нещо няма да може да снима.Също мечтае да бъде щастлив докато снима.Да снима докато е щастлив.Да диша докато снима.И да не диша.От щастие.Някой друг също има желание да пътува,да преживява нови и нови неща постоянно.Да си руши и да си създава.
Та.
Като не мога да дам ясно определение на дадено нещо.Не мога да продължа със следващия урок.
При такова положение...отивам да си уча местоименията.

Сърцето ми те иска,търси те душата ми.

Брои ли се за изненада,когато знаеш какво ще се случи.
Без някой да се е издал или нещо такова.
Просто ти си знаеш.
Излизаш с ясното съзнание какво ще се случи.И опитваш да подготвиш реакцията си.
Но не можеш да я подготвиш.
Не можеш да опиташ да я изиграеш.
Не може да започнеш да се смееш.
И да говориш.
Защото си опитал да направиш нещо.
И в следващия момент не остава нищо от твоите опити.
И от твоите представи за другите хора.И не остава нищо от вчерашните ти мисли за друг човек.Защото,тези вчерашните ти мисли не са били истински твои.Те са били някакво желание,уж.Изкривено.Да продължиш напред като се върнеш назад.
На теб наистина си е искало да ги изпитваш.Казал си си,че не просто така ще бъде по-добре.Казваш си,че сивото е по-заслужило.Яна.Мислех да напиша името му.Но няма.Ти си знаеш.И докато мислиш,че е по-заслужило стоиш на любимата си улица и гледаш с надежда,очакване,досада дори.И казваш на Тони,че пак имаш чувства.И после се качваш в колата.И в устата ти горчи.Защото някъде,достатъчно навътре си знаеш,че не е точно така.Че би било хубаво,но не е така.
И в момента имаш безумно огромно главоболие,но се радваш още толкова безумно,че пишеш тук.А не на него.
Толкова обичаш улиците вечер.Защото ги няма огромните тълпи хора,които толкова ти пречат,натоварват те.Всеки лекува демоните си както може.Така каза Иво.
И.
Изненадите.
При всяко.Докосване.
Чувството.
Смърт.
И
Възкресение.

пък то времето си остава отпечатъка върху всичко.

Косата.Кожата.Шанел.Топлината.

already im burnin.

Une photo ? C'est l'instant qui s'arrête, les sentiments qui demeurent et la vie qui s'en va.

Купих специална тетрадка.Душата си изписах в нея.
Не показах думите на никого.Въпреки че ,я носех със себе си.За малко щях да ги покажа на Яна.
Но не го направих.
Забравих думите си.
Но знам,че душата си изписах.
Всяка дума,която пишех.Изпитвах болка.Буквално.Защото излизаше извън.И респективно не влизаше никъде.
Скъсах ги.Накъсах всичките си думи.
Протрих си пръстите.
Накъсах си душата и я сложих в найлонов плик.
Душата ми стои на бюрото ми в момента.
Гледа ме с милионите си очета и чака.
Да я запаля.Чака.

Generosity is giving more than you can, and pride is taking less than you need.

All the things you hate are fun fun
Things you wanna see are just done
I may regret if you're the right one
But I kinda avoid the midnight run

If we're meant to be together change the way you see weather
Live for now, forget forever
We can still be in december
If we're meant to be together change the way you see the weather
Live for now, forget forever

Over on a midnight run, sniffin for trouble, unlucky for some
Over on a midnight run, I'll still be breathing come the morning sun
It's out in my eyes, it's out in my hands
I know, I know, I'm lone, I'll be test
You hide it inside, been hiding for years
I know, I know, I know there'll be tears
Lies never lie clear

All the things you said you don't like, will help me get high as a kite
Someone pull me, it's me they wouldn't buy it
I guess I'm someone different out night

I'll keep on going, I'll keep on going
Until I my heart says no
I'll keep on growing, I'll keep on growing
Until I find myself a new show

Not saying that I don't feel guilty
Silky smooth it's never gonna be
But I'm looking at a man in the mirror right now and I'm not quite sure it's me

щастлива аз.

право.

Когато имаш качества,е въпрос на време да станеш най-добър.

Да изтрия всичко казано.Всичко направено.


p.s.и обаждането ти в три.

Толкова много "трябваше да".

Може би най-малката улица в София

Това не са просто стълби, това е улица, може би най-малката улица в София, изкачвал съм се по нея, слизал съм по нея, спирал съм на някое от стъпалата й, тичал съм, защото съм закъснявал за среща, тичал съм с нетърпението на щастливото очакване, разхождал съм се бавно, с ръце в джобовете на панталона, навеждал съм глава, увит в шала си, за да се предпазя от бръснещия насреща ми вятър, на тази улица съм сядал, за да изпуша една цигара или да разлистя новия брой на току-що закупено списание, на нея съм се целувал, крещял съм, тук веднъж видях дъждовната вода, която не се стичаше надолу, а пълзеше нагоре и помислих че съм полудял, тук, в една от страничните й гънки, прекарах няколко среднощни часа в компанията на огромно бездомно куче, което спеше на една страна и не се смути от присъствието ми, когато седнах до него, вдишвах сутрешната свежест на приближаващото лятно утро и дори поставих длан върху главата му, тук се разделих с една училищна любов, сбих се с най-добрия си приятел, отказах на проститутка, подарих наполовина изпитото си шише водка на един бездомник, който за благодарност направи театрален жест с ръка и в тази ръка имаше толкова грация, тук един януарски ден се подхлъзнах и паднах върху стъпалата, оставайки легнал по гръб, със засмяно лице, вперил поглед в причудливите фигури, които чертаеше дъхавата пара на дробовете ми, тук като ученик седях и свирих на китара, защото бях твърдо убеден, че съм непреодолимо интересен и никой не може да подмине това, на тази улица идвах, за да опитам да се помиря с провалите си, тук се надсмивах над себе си, театралничех, вярвах си, срещах се с хора, изкачвах се и слизах, сам, с други, отново сам, отново с други, тук веднъж намерих пачка с пари, увита с ластик и бях твърдо убеден, че са мръсни пари, да не кажа кървави, затова ги разделих на равни части, с едната си купих книги и дискове, другата пръснах по приятели, а третата дарих на първите трима бездомници, които ме срещнаха, на тази улица едно горещо лято загубих сандала си, много смешна история, седнах на едно от стъпалата, събух обувката, за да извадя камъче, което ми убиваше, оставих сандала до мен и в този момент едно малко палаво куче го отмъкна, тръгнах на един крак да го гоня, то пък съвсем пощуря от радост, но в крайна сметка загубих гонитбата и трябваше да отида бос, с единия сандал в ръката, на срещата с приятели, които ме спукаха от подигравки и ме кръстиха Пепеляшко, тук едно късно лято взех решение да напусна България и споменът именно за тези стълби ме накара да се върна, но това в края на краищата не са просто стълби, това е улица, може би най-малката улица в София.

Sofia Live

Little bird

Of all the things I found in life

No moment is better than this

Of all the things I've ever known

Nothing prepared me for your kiss

If we fly... if we fly... if we fly into the sun

Of all the things I needed baby

You were my cherished one

Little bird told me

That you can't find your way home

Little bird has shown me

That you can't run away from love

Darkness falls upon the city

Like the ocean falls upon the sand

Waves of sorrow leave me breathless

Can you love this broken man?

If I try... if I try... if I try to love again

I wake up every morning

Unsure of where I stand

Little bird told me

That you can't find your way home

Little bird has shown me

That you can't run away from love

Open wide my feelings

And tear me down until I break, yes

Show me what the real is

Guaranteed to seal my fate

If I cry... if I cry... if I cry

Will you be gone, oh?

Help me above my sadness

Tell me I'm the only one

Hold you

Hold me

Over

Angel

Hold me

Hold me

Hold me

Angel

Love is only

Given when you

Feel it in your heart

I knew it when you

Kissed my body

Loving every part

Of all the things I found in life

No moment's better than this

Of all the things I'd ever knew

Nothing prepared me for your kiss

If we fly... if we fly... if we fly into the sun

Of all the things I needed baby

You were my cherished one

Little bird told me

That you can't find your way home

Little bird has shown me

That you can't run away from love

09.09.2012.
нямаш звънец.
Толкова искам да ти се обадя.Искам само да ти се обадя.Искам да чуя гласа ти.Да чуя смеха ти.Да ти чуя цялата сърдитост,която пазиш само за мен.Да чуя твоето "Какво става?",което ми е най-любимото на света.Защото го казваш по най-загрижения начин на света.Трябва да призная,че когато открих,че почти винаги вдигаш телефона на всички с този въпрос,се разочаровах малко.Въпреки това.Въпросът ти,на който хиляди пъти съм мълчала,не защото не е имало как да отговоря.Не защото не съм искала да отговоря.Случвало ли ти се,да опиташ да кажеш всичко,което е в теб.В такъв опит не излиза дори и една точка.Водоравно на теб е сърцето ми.Така пее Боб.Не Боб Марли.Онзи Боб,лъвчето,който в момента е приел,че Кин Дред звучи по-добре от Боб.Слушам Боб цял ден.Все повтарям думите си на сън.Така пее Боб.Ще те стигна.И тогава.Сякаш.Бих се удавил в любовта ти.Света ми като глух е.Дотолкова.Че.Бих се удавил в любовта ти.
Сега поне обичам без пределност.Сърцето ми остава.Завинаги там,където беше.Всеки тих момент да помня.
Дом.Намериха ме в твоя взор.Думите ми стигаха ли те,питам се отдавна.Може би струва си да чуя смеха.Там палеше,там гасеше ме.Там,стоеше до мен.Точно като теб е.Имаме твърде малко време.
Думите.Остават.Летят.Все губи ми се твоя глас.Красивото явно привлича ме.Не си ми безразличен.Знам,разбирам.Виж,от егото пази се.Защото,времето изтича в миг.

I told you that no matter what you did I'd be by your side.

You were sorta punk rock, I grew up on hip hop
But you fit me better than my favorite sweater, and I know
That love is mean, and love hurts.

I will love you till the end of time  

I would wait a million years 

Promise you'll remember that you're mine  

Baby can you see through the tears? 

Love you more than those bitches before  

Say you'll remember, oh baby, say you'll remember 

I will love you till the end of time

red.hot.chili.peppers.



три дни по-късно опитвам да намеря думи,с които да опиша.
мога само да си спомням щастието.

Извинявай,прости.

И колко плаках,когато не бях до теб,любов.

The worst feeling one could have when looking at a photograph is not feeling anything at all.

http://www.flickr.com/photos/erinche/

won't go home without you

I asked her to stay but she wouldn't listen
She left before I had the chance to say
Oh
The words that would mend the things that were broken
But now it's far too late, she's gone away

Every night you cry yourself to sleep
Thinking: "Why does this happen to me?
Why does every moment have to be so hard?"
Hard to believe that

It's not over tonight
Just give me one more chance to make it right
I may not make it through the night
I won't go home without you

The taste of your breath, I'll never get over
The noises that she made kept me awake
Oh
The weight of things that remained unspoken
Built up so much it crushed us everyday

Every night you cry yourself to sleep
Thinking: "Why does this happen to me?
Why does every moment have to be so hard?"
Hard to believe that

It's not over tonight
Just give me one more chance to make it right
I may not make it through the night
I won't go home without you

It's not over tonight
Just give me one more chance to make it right
I may not make it through the night
I won't go home without you

Of all the things I felt but never really shown
Perhaps the worst is that I ever let you go
I should not ever let you go, oh oh oh

It's not over tonight
Just give me one more chance to make it right
I may not make it through the night
I won't go home without you

It's not over tonight
Just give me one more chance to make it right
I may not make it through the night
I won't go home without you
And I won't go home without you
And I won't go home without you
And I won't go home without you

След пет минути.

Равносметка преди новата година.

let's make a mess, lioness...

смс.обаждане.
щастие.

безсилието гърчи пръстите ми.трябва да обработвам.не знам как.имам чудесни снимки.с ужасни цветове.светлината е виновна.снимахме късно.искам да изглеждат прекрасно.не знам как да го постигна.и ми е безсилно.и понеже не мога да го направя така и се чувствам задължаващо.ти имаш рожден ден.и чувствам задължение да съм около теб.обаче нямам сила да ти се обадя.и да отида където и да е.
:) едно обаждане,нали си знаеш.една дума.че си добре.и ще подскоча.ще знам как,ще бъда.добре.
взимаш цялото ми вълнение.не искам.да ме променяш толкова.
положението е все едно.

Politik

Look at earth from outer space
Everyone must find a place
Give me time and give me space
Give me real; don't give me fake
Give me strength; reserve control
Give me heart and give me soul
Give me time; give us a kiss
Tell me your own politik

And open up your eyes
Open up your eyes
Open up your eyes
Open up your eyes

Give me one, 'cause one is best
In confusion, confidence
Give me peace of mind and trust
Don't forget the rest of us
Give me strength; reserve control
Give me heart and give me soul
Wounds that heal and cracks that fix
Tell me all your politik

And open up your eyes
Open up your eyes
Open up your eyes
Open up your eyes
Just open up your eyes

But give me love over, love over, love over this, ahhh
And give me love over, love over, love over this, ahhh

аре малко смях,че ми писнА

Това да си 18.И да ти е тъпо.Ареее оправяйте се кой както може.Какво ме интересува мен всъщност всичките тези работи.Не искаш.Няма как да стане.ОК.
Обича ме.Не ме обича.
СТИГА!КАЗАХ!


шизофренията.

Summertime Sadness

Знам,че всичко ще е наред.
Но в момента те няма.Не мога да те чуя.Виждането е невъзможно.
Все едно си изгубил нещо.Има буца в гърлото ти,която така те стяга,че ти се доплаква.
Очите толкова са свикнали да са солени,че им е неудобно,ако не са.
Такова главоболие си имам,че чак ми е трудно да повярвам,че цялото е мое.Искам да замина веднага.Някъде.Да си плача без да се притеснявам,че някой ще види,че плача.
Да си изплача любовта.Да излезне от мен,че ми писна.
Или ще забравя.Или.Ще си останеш.
И когато си тук няма да те виждам и чувам.
Ако спечеля няколко часа от времето ти,ще ги деля с останалите ни приятели.Няма да имам време да кажа и да премълча всичко.
Най-красивият ми спомен с теб.А за теб кой ли е най-красивият ни спомен.
Това,което определено не улеснява момента ми е,че всичките ми най-близки хора в момента са на поне 300 км.Велинград не знам колко е далече.Май е по-близо.Китен е далече.Созопол е далече.Америка е далече.А теб,Яна...дори не знам къде си,но знам,че си далече.
Баси.
И Търново е далече.Търново е най-далече.От мен е най-далече.
От него съм най-далече.

-Не,не,не ми трябва приятелство,принцесо,предпочитам да умра от любов,отколкото да живея с приятелство!

искам.днес мога.както трябваше.


п.п.не стана.

If it kills me

Well, all I really want to do is love you
A kind much closer than friends use
But I still can't say it after all we've been through

And all I really want from you is to feel me
As the feeling inside keeps building
And I will find a way to you if it kills me, if it kills me

винаги играя за победа.
но в тази игра няма победители.

Понякога е много лесно да изгубиш мярката.
От толкова пъти,в които някой те е бутал.
И тогава да решиш и ти да буташ.
И когато това се случи.Когато го направя на теб.
Ела и спаси душата ми.

Изпадала съм във всякакви безумни ситуации.
Често аз самата си ги създавам
Даже не често,ами винаги.
И си ги изживявам де.Напоследък започнах да мрънкам.
Иначе до момента всичко си приемах тихичко.И си го носех.
То и сега май е така.
Просто вече нямам думи.
Лежа до теб.Дишането ми е хиляди пъти в секунда.И от устата ми излиза само "нищо".
Ти знаеш,нали...Знаеш,че е нещо.И е предимно "обичам". Толкова "обичам",че сега като се сетя и се задушавам.

Та понякога.
Всичко ти се струва невъзможно.
Обаче пък тогава се сещаш,че обичаш Одри Хепбърн.

Nothing is impossible, the word itself says 'I'm possible'!

Words like violence

Break the silence

Come crashing in

Into my little world

Painful to me

Pierce right through me

Can't you understand

Oh my little girl

All I ever wanted

All I ever needed

Is here in my arms

Words are very unnecessary

They can only do harm

Vows are spoken

To be broken

Feelings are intense

Words are trivial

Pleasures remain

So does the pain

Words are meaningless

And forgettable

All I ever wanted

All I ever needed

Is here in my arms

Words are very unnecessary

They can only do harm

Enjoy the silence

Don't cry about him, don't cry about him
It's all gonna happen

So why is my heart broke?

като падаща звезда ще мина да те зарадвам
и само спомена ще ти оставя
от осем хиляди години аз обикалям
да падна там,където теб те няма.

Да ми разкажеш за най-страшното вътре в теб.За най-ужасната постъпка.
Да остана въпреки това.
На дивана ти.
Да слушам как четеш.Да не чувам думите ти.Само гласът.Който ме успокоява и лекува.
Да слушаме Coldplay.
Кучето ти до мен.
Тримата на дивана.
Обичам.

Там,където толкова пъти исках да бъда посрещната като най-скъп гост.
Оказа се,че мога да влизам колкото пъти искам,без да търся разрешение.
Мога да влизам,да разбърквам,да обръщам с главата надолу.И когато те погледна в очите,през стъклата си.Да отразя душата ти такава каквато съм я оставила след последното влизане.
В душата ти.
Вътре съм.

Искам да те обичам.
Да не те пускам.
Ароматът ти.
Ръцете ти.
Очите ти.
Краят ми.

Иво.

Искам си моята любов.Тая,дето краде саксии от междуетажието.Тая,дето обикаля цяла нощ като сомнамбул из гнусните софийски улици.Тая,дето си взема едни бермуди и заминава за една нощ до морето.За да те види.

la vie en rose.

За дните,в които...

...ми показваш,че ме обичаш.

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Mon âme est une infante

Душата ми е спокойна.
Душата ми е Царица.
Горда.Благородна.Справедлива.
Царица.

След прошката има само липса.

За черно-бялата мен.

когато разбереш,че не си само добро и лошо.когато си видял в себе си лошото.това ти дава свобода.да може да простиш на човека отсреща,когато реши да постъпи лошо с теб.защото дори да си постъпил добре с него,за части от секундата си си помислил да постъпиш зле с него.и въпреки че ,не си го направил си остава това мъничко намерение,с дължина дори няколко стотни.има го.имало го е.в теб.в мисълта ти.
да откриваш в човека срещу теб отрицателни качества често е по-приятно от това да откриваш положителните му.те само те карат да се замислиш ти колко си лош.а пък отрицателните.те сближават.ако откриеш в човека срещу теб дори капка егоизъм.колко по-добре ти става.избираме се по пороците.за да се чувстваме еднакво зле заедно.
и веднъж познал частица от себе си в някой друг вече може да му простиш.защото оставаш с впечатление,че си простил на самия себе си.за недостатъците си.а щом си приел другия,значи си приел и самия себе си.
затова не ми хвали добрите хора.

Let me go

(You give me the demon to love you)
Got too many reasons why I can't
(You give me the demon in me)

П. К. Яворов до Дора Габе

- …А защо говорите, че „ние неволно станахме приятели”? Аз нямаше да Ви забележа това, ако „неволното” беше останало за Ваша сметка, – ако не бяхте казали „ние”. И аз съм щастлив, че ме наричате свой най-близък приятел… Вие имате натура, при която и да бихте желали да направите зло, ще пипате с пръстите на ангел, когато аз – и да искам да помилвам човека, пак ще го удуша? 
…Вие никога няма да познаете, че сте един ангел, няма да видите и крилете си, защото не можете да се погледнете с очите на дявол. Вие се смеете, като си представлявате тоя, който Ви пише, и „с ужасни хищнически очи”, протегнал ръце да Ви задуши. Смея се и аз, но все не мога да утвърдя, че в същност не е тъй. Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго. Последният ми сън беше ужасен и аз се разстройвам колкото пъти си го припомня. После вече аз не можех да Ви сънувам, въпреки силното си желание – и старание даже. Аз отричам свръхестественото произхождение на сънищата, но затова пък толкова повече им вярвам. Аз мисля, че те са в пряка връзка с потайните движения на нашата душа, неуловими в шумотевицата на будното състояние, но хубаво чувани в тишината на съня. Аз Ви обикнах от първо виждане и се уплаших за Вас. Когато по-късно не можех вече да не Ви кажа, че Ви обичам, аз скрито се боях да не сте ме обикнали и Вие. Дора, – позволете ми да Ви нарека веднъж тъй, че то ми е толкова приятно, – Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение, – додето съм с умът си поне!… Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако ли пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да Ви обичам само аз – и тъй ще бъде най-добре. Точка върху това и никога недейте ми иска обяснение, защото ще ме разсърдите. Ако ли пък до сега в писмата си съм говорил за своята обич и ако продължавам да говоря, то е защото Ви знам като лед по отношение мене и защото се надявам, че ще си останете такава. Уви, напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?…

Cheers Darlin`

and I die
when you mention his name
and I lied
i should have kissed you
when we were running
in the rains

and stole my star.

I could've been a Princess, You'd be a king
Could've had a castle, and wore a ring
But no, you let me go!

а гърлото ме боли.от думи,които не съм ти казала.

Какво да го правя твоето мълчание.
Да бърша прах.
Да стана Пепеляшка.
Да го сложа в рамка.Да го татуирам по себе си.
Позволих ти да не съществувам.

И когато целият живот е пред теб.Ще минеш и без малко любов*която и без това...в този случай не е твоя ;)*

But at least I got my friends.
Share a raincoat in the wind.
They got my back
until the end.
If I never fall in love
again.
Well at least I got
my friends.
Like a lifeboat in the dark.
Saving me from the sharks.
Even know I got a broken heart.

 в колата ти.с дъжд.

 Don't wanna be left left in this world behind
Say you'll run to my side
Is anybody out there? yeah, yeah, yeah
I don't wanna do it all alone
I need your love to take me home
No one said you should be all alone
I'm right here
Is anybody out there?

Единственото нещо,което искам да чуя.
Не е обичам.
Не е съжалявам.
Не е сгреших.
Единственото.
Остани.

Не мога да спра да те обичам.

Аз те моля, затвори очи,
ти недей да плачеш, знам че те боли,
от моята стая бяла с безброй врати
защо избяга?

Бяла стая в нея самота,
защо отключи бързо последната врата,
защо светът погледна с отворени очи,
лицето ти оцвети - усмивката промени,
душата ти заличи.


И не искам вече да поглеждаш назад,
в моята стая с безброй врати,
върви при другите намазани с грим,
мечтая лудо за старите дни.

Стоя на пръсти на края на света,
градът умира бързо под моите крака,
политам там където е нощта,
лицето ти оцвети - усмивката промени,
душата ти заличи - моля те спри.


Аз те моля, затвори очи,
мечтая лудо.

Сама дълбаеш дупки в сърцето си.Сама падаш.И сама се заравяш.

Аз ще съм до теб.
Да те вдигам,когато падаш.
Да ти бърша сълзите.
Но преди всичко-да се радвам с теб.

Falling in Love: A 1958 Letter

New York
November 10, 1958
Dear Thom:
We had your letter this morning. I will answer it from my point of view and of course Elaine will from hers.
First — if you are in love — that’s a good thing — that’s about the best thing that can happen to anyone. Don’t let anyone make it small or light to you.

Second — There are several kinds of love. One is a selfish, mean, grasping, egotistical thing which uses love for self-importance. This is the ugly and crippling kind. The other is an outpouring of everything good in you — of kindness and consideration and respect — not only the social respect of manners but the greater respect which is recognition of another person as unique and valuable. The first kind can make you sick and small and weak but the second can release in you strength, and courage and goodness and even wisdom you didn’t know you had.

You say this is not puppy love. If you feel so deeply — of course it isn’t puppy love.
But I don’t think you were asking me what you feel. You know better than anyone. What you wanted me to help you with is what to do about it — and that I can tell you.

Glory in it for one thing and be very glad and grateful for it.
The object of love is the best and most beautiful. Try to live up to it.

If you love someone — there is no possible harm in saying so — only you must remember that some people are very shy and sometimes the saying must take that shyness into consideration.

Girls have a way of knowing or feeling what you feel, but they usually like to hear it also.
It sometimes happens that what you feel is not returned for one reason or another — but that does not make your feeling less valuable and good.

Lastly, I know your feeling because I have it and I’m glad you have it.

We will be glad to meet Susan. She will be very welcome. But Elaine will make all such arrangements because that is her province and she will be very glad to. She knows about love too and maybe she can give you more help than I can.

And don’t worry about losing. If it is right, it happens — The main thing is not to hurry. Nothing good gets away.
Love,
Fa

да правиш лудости за мен.
да говорим за мечти.
да вали.

Im a fool to want you.

и любовта.като сила.единствена.водеща.караща света да се върти.
сила,която променя.
както към по-добро така и към по-лошо.
не мога да се позная понякога.от любов.

душата ми.
къде ми е душата.
душата ми.


КЪДЕ Е МОЯТА ДУША?!

Аз винаги съм сигурна, че ти добре съзнаваш
чувствата ни, винаги съм сигурна, че ми съчувстваш — да,
и над водовъртежите ръка подаваш.
*

 Бих искал да те срещна откровено.
Аз, който до сърцето ти бях близък, бях оттам прогонен,
за да изгубя красотата в страхове и страховете в мъки,
Изгубих си страстта: нима е нужно да я съхранявам,
щом съхраняваното винаги се извращава?
Изгубих зрението си и обонянието, слуха, вкуса и осезанието.
ще ми помогнат ли да те докосна?

Колко бързо се променя човек попаднал в неподходяща обстановка,с неподходящи хора.
Колко бързо заприличва на хора,от които е бягал цял живот.
Колко бързо.
Не искам да съдя.Не искам да съдя приятелите си.Не искам да определям кое поведение е достойно е кое не е.Не искам да се сърдя,дразня за твоето отношение към другите хора.
То не ме засяга.
Важно ми е с мен как си.


Уж.

Нямам намерение да се отказвам от теб.

Понеже научих,
че хората не вярвят на думи.
Ползвам само действия.
Понеже те обичам.
Чувствам кога имаш нужда от мен.
Намирам те.
Помагам.
Ако не мога.Опитвам.
Понеже.ОБИЧАМ.
Понеже съм горда.
Понеже егото ми говори.
Понеже се съобразявам.
Първо с теб.
После с мен.
Ако остане.
Място.
Време.
Понеже те обичам.
Всичко,което направиш.
Ме впечатлява.
Ме докосва.
Ме прави щастлива.
Понеже те обичам.
Се радвам.
На корички.
Внимание.
Понеже те обичам.
Съм куче.
И идвам.
На всяко подсвиркване.
Понеже знам.
Че не заслужаваш любовта ми.

Вървя по улицата,по която минах с теб преди седмица.
Искам да ти кажа,че ми е счупено,но не мисля,че ще ме разбереш дори да ти обяснявам цял живот.
Минавам покрай пейката,която ще наричам нашата пейка.
Не защото е кой знае каква пейка,не защото сме прекарали кой знае колко време на нея.
Просто.Нашата.
Когато имаш малко спомени с даден човек всичките ти се струват еднакво специални.Изпитваш чувство за собственост над определени вещи,на които просто им се е случило да бъдат там.
Искам да се обадя,да ти кажа.
Няма.
От тук на урок,от урок до бар,от бар в нас,от нас на 4ти.Без сили да остана.Само с мисли.
Ще те мисля,но няма да ти казвам.
Повече.

I cant live with or without you.

Lovage - Archie & Veronica 

Archive - Fuck you 

U2 - With or Without you

Feeling good

Sunny

Crazy in love

Imagine

Toxic

Love is a losing game

I put a spell on you

Me and Mr.Jones

Feeling so different

Under Pressure

Im sailing

Purple rain

Why dont you love me

Miracle of love

 

I put a spell on you
'Cause you're mine

You better stop the things you do
I ain't lyin'
No I ain't lyin'

You know I can't stand it
You're runnin' around
You know better daddy
I can't stand it cause you put me down

I put a spell on you
Because you're mine
You're mine

I love ya
I love you
I love you
I love you anyhow
And I don't care
if you don't want me
I'm yours right now

You hear me
I put a spell on you
Because you're mine

в ръцете ти е най-добре.

-какво правиш?
-чакам.
-какво чакаш?
-теб.

искам с теб.

само минавам,любов...
любов моя,само минавам...
живот.

Днешното време не обича мечтателите. Парите не мечтаят, те пресмятат.

незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството -
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле...

Откъде идвам?
Накъде отивам?

***
За къде бързате? Към своята администрация бързаме!
Хиляди сухи лета - мравка по мравка - обмисляхме.
И решихме да тръгнем. И заедно да отидем и да се върнем.
И само и само да отнесем едно камъче да ни е общо.

И откъде тоя страх да бъдем сами? Щом сме хубави поотделно?
И щом всеки сам мъкне сърцето си, тежко като Сизиф?
Като Сизиф... всеки ден вечност... всеки ден.

А там - малко по-настрани от пространството -
от божията пукнатина една капка проглежда.

Тя е сама и от нея започваме сълза по сълза.
***
Подигнати на пръсти да надникнем оттатък,
тъпчем душите си.
Какво виждам?
Всеки си има птица в окото.

Какво чувам?
Праисторически каменни срички
затрупват моята двайсетвековна умора.

Какво не успях?
Исках да направя една проста дума.

И да я нарека "довиждане".
***
Най-малката от моите думи
снощи не се прибра в главата ми.

- Къде беше?
- Там!

- Какво правеха там?
- Събираха облаци за един дъжд.
- Какво имаше в облаците?

- Гръмотевици!
- А ти какво правеше?

- Страхувах се и се радвах.

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Иво е спасение.Великденско чудо.

"Ще купувам с теб, ще продавам с теб, ще говоря с теб, ще вървя с теб, но няма да ям с теб, да пия с теб, нито да се моля с теб...."

love of my life ♥

Не заслужавате да Ви се обадя и да Ви напсувам.

Само една въздишка може да ме обясни.

Трябва малко търпение и всичко ще се нареди.
Или ако не се нареди...то поне ще се разреди.Което също би ми свършило работа.

а мислите за очите ти ме карат да пропадам.
очите ти са дъното,в което се удрям всяка минута.

увереността ти е побъркваща.походката.


обикновено се намирам между дяволската опашка и ангелското крило.

от мен излизат и двете.
около теб.

Вие нали вярвате в мене...

мия зъбите си.
мия ги така,както ги мие човек,който се опитва да изтрие нечий вкус от устните си.


преходна страст в души преходни

опитах.направих.всичко.
и правилното.и грешното.
измислих нови неща.бях до теб по нов начин.защото не искам да те обиждам като за теб правя същите неща,които съм правила за друг.
не бях.
но повече бях.
винаги.
навсякъде.
когато ти се сещаше.
когато не се сещаше.
когато ме болеше да съм приятелка.
бях.

не заслужавам твоето отношение.
никога не съм ти искала благодарност за нещата,които съм правила за теб.
приятелство и обич.
защото така съм се чувствала добре.
постъпвала съм правилно пред себе си.

от.теб.искам.само.
просто.нормално.обикновено.човешко.отношение.





мерси за всичко.

За Бог да прости

Точно преди малко си мислех, че от известно време се опитвам да живея по-нормално. Да не лъжа, да не постъпвам кофти с другите и като цяло да не правя неща, за които после ще съжалявам. И стигам до извода, че некак не ми се получава. Защо бе, хора, не ме оставяте да живея като човек? Защо не сте хора вече? А не бяхте такива. Що станахте, бе? Кой ви възпита така, да се върти в гроба дано.

Преди една седмица бях на помен. На вуйчо ми, светла му памет. Досадно нещо са помените. Хем се събират по-малко хора, отколкото на погребенията, хем пак е едно такова измъчено кахърно и досадно тихо. И некак куртоазно. Отвсекъде. Няма кой да те види, че си дошъл - да го беше уважил приживе тоя човек. Но как да е.

Та бях на помен аз в „Свети Седмочисленици". Тъпо, че поменът се съчета с някаква Задушница и нещата бяха като на конвейер. Преди нас имаше две погребения и друг помен, паралелно с нас някакви хора им пееха за нещо си, а след нас чакаше едно погребение и още два помена. Но това е нормално. Църквите в центъра са кът, а всеки иска да си го опеят близо до адресната регистрация. По лична карта. Приживе, разбира се.

Та блея си аз, говоря си с приятели на вуйчо ми, смея се, защото аз на такива места винаги се смея, смятам го за задължително - хората, на чиито погребения до момента съм присъствал, все бяха доста жизнени и съм свикнал да ги виждам все усмихнати. Та затова и аз, като се сетя за подобни хора, се усмихвам. Те не биха искали да ме виждат тъжен. И аз се усмихвам. Плача си сам. Така ми е по-интимно. И по-искрено.

Та блея си аз из „Седмочисленици" и до мен се приближава някакъв пич. На около 21-22 години, на око. Клошар. Миришещ. Дойде и вика: „Извинете, може ли малко сок и една сладка?" И тогава се огледах. В църквата беше пълно с народ, който не бе дошъл толкова да се стопли, въпреки ужасния студ навън, колкото да хапне. Щот на погребения и помени обикновено има храна. Да, сладкото преобладава, но има и питка, и житце, става си за наяждане. А и винце ако сипят, нещата си идват на мястото.

Та сипах му аз винце, дадох му цялата питка. После дойде и една жена - и на нея сипах винце, оставих й половин кока-кола и кутия сладки. Така след четири човека вече нямаше какво да сипя или дам. И всичко това в църквата, която би трябвало да извършва социална дейност някаква. Не само педофилска, но и социална. И барем да даде по един бульон на бездомните. Но не.

И минаха тия хора покрай импровизираните сергии, и си се наядоха съвсем човешки. И никой не им отказа. Щот е за „бог да прости". И не е човешко да откажеш. А и самите хора не досаждаха. Идваха и питаха: „Може ли малко сокче, може ли малко сладко, може ли малко винце..." Може, естествено. Няма да си го нося в гроба.

И тогава ме осени идеята, че при остър глад няма смисъл да се ходи по сватби, като може да се ходи по църкви. През уикенда има помени и погребения по цял ден. Да, не е особено весело, няма кръшни хора и ръченици като при сватбите, но пак има храна и - най-важното - хората са по-свестни. По-тихи. Никой нищо няма да ти откаже. Никой никъде не те гони. Шансът да те бият, че си непоканен, е минимален. Всичко е лежерно, тихичко. Няма побоища и пиянски скандали. Винцето пак си е винце, житцето пак си е житце, питката пак си е питка. Е, вярно - сухичка е, ама то цял живот хляба с лютеница ли си го преглъщал. Така че, ако нямате работа, нямате прехрана и не ви пука особено, елате на помен. Да, чужд, но по-добре на чужд, отколкото на вашия собствен. А може и познати да видите, приятели даже. Няма да се чувствате като навлеци. И всичко ще бъде наред.

А един ден току-виж всички дочакаме онова нещо, което се нарича Българска православна църква, да разпореди в големите храмове, които не са го закъсали откъм пари, да дават поне един къшей хляб на клошарите. Чат-пат. Ей така, за Бог да прости.

въздишки.
по тъгите ми.
тъгите на софия.
не мога да мина и метър без да си спомня нещо.
всичко ми е тук.
плача.
за мечтите си плача.

въздишки.
по париж.
по филмови академии.
по мен.
с хвърлен пъп.
на иван асен.
и нито съм на иван,нито съм на асен.

Душа,ядро на моя свят греховен,
душа,метежен пленник на нощта,
ти изнемогваш,мреш от глад духовен,
пилееш се във външните неща.
Ти,гостенката,пръскаш щедри средства
за този свой наемен дом,без смут
натрупваш ти за червея наследства,
от теб добити с непосилен труд.
Расти,душа!Граби от днес нататък
от тялото усещания ти.
Изчерпвай всяка радост без остатък,
живей в разкош,но външно не блести.

Смъртта ще спре пред тоя жив кипеж.
Смъртта е тлен,а ти ,душа,не мреш.

французите.

обяснимо.

za onova neobqsnimo chuvstvo ♥
пише половинката ти.

а аз всичко мога да обясня.
за чувството,за което не трябва да се говори.
защото е прекалено дълбоко.защото като говориш за него може да го изхабиш.
защото може някой да ти завиди за него.
защото сме наплашени.че онова чувство,голямото..някой нещо.
майната му.на страха.
сто пъти.
защото онова "необяснимо"-то е вътре в теб.то е във всяко движение,всяка мисъл.
и щом е вътре в теб няма как някой да ти го отнеме.да ти го изцапа.да ти го счупи.
остава само притеснението,че сам може да го изхабиш.
та за "онова необяснимо"-то мога да ти говоря цял живот.и пак няма да съм казала всичко.защото е обяснимо.
защото то е това,от което си създаден.това,към което се стремиш цял живот.
и няма нищо по-естествено от това...да говориш за него.
затова ти се обаждам.и ти казвам.



Te quiero,
J'voudrais être son ombre
Mais je la déteste
Te quiero,
Même au bout du monde
Et bien, qu'elle y reste
Te quiero,
Oui je l'aimais tellement
Et je l'aime encore
Te quiero,
Je n'aurai pas le choix, non
Jusqu'à la mort

Te quiero...
Jusqu'à la mort
Te quiero

the top stoppers

от какво се уплаши?
никой нищо не може да вземе.
да поставим ли крак на излишното време?
когато "нищо" си нямаш,
какво "нещо" ще вземат?

от какво си уплашен?
и ето:ръцете напразно в джоба си празен ги стискаш.
и оглеждаш пейзажа си пуст.
тревожно поглеждаш стрелките.
и тръгваш,и бързаш,не спираш.
боиш се от мястото,което заел си,
защото друг някой е твоята сянка.
трепериш в съня си,потиш се.
а утрото,само те чака да почнеш със страх.
за да ти струпа ненужни злини на гърба ти.

и ето:изгърбен,подплашен с протрити обувки
в хаоса движиш се и нищо не помниш.
а докога?
ще спра да те питам от утре.
ще разчиташ на своето чувство за усет?
когато лишен си от смисъл?
защо,се стремиш да запазиш
онова,което е взето?

и ето:свободата да бродиш без цел,
по тревата с обувки в ръката
да очакваш поредното лято.
в което:небето,морето и всичко е слято.

дума няма да ти напиша.
няма да набера номера ти.
няма да те чакам.

Пръстите горят от истини.

Сънувай ме.Страхувай се от всяка прозявка,защото с нея идвам аз.
Да не позволяваш да те отекчават,за да си спестиш съня.
Да си безумно изморен,физически,за да нямаш и помен от сънища.
Мечтай ме.Занимавай мозъка си с всичко друго.Не му позволявай да спре и за секунда,защото ще се настаня в съзнанието ти.
Дишай,издишай.
Бягай.
От мен веднага.
Защото всичките ми думи са празни.
Думите ми се опитват да имитират истински чувства.
Действията ми си знаят,че трябва да се синхронизират с думите.Така съм ги научила.ОТ последния път,когато бяха истински.
Заради това...бягай.
Бягай и не вярвай.
Не вярвай на очите.Ако трябва да измислят някоя момента лъжа им личи.Ако опиташ обаче да разбереш дали лъжат,когато говорят за вълнението,което им носиш...няма как да разбереш.
Когато устните сами ти казват,че лъжат.Бягаш.


Да не оставам никъде по-дълго от възторга си.

Да очаквам само от себе си.

truly.madly.deeply.

Иво е най-хубавият човек,който ми се е случвал.

And look at what you bring me, girl
Nothing but drama, holding on strong to making me feel your woes
How long can we go until we're nothing but a pile of bones?
...
I'm into the fake smiles,
Walking 'round like a stray child
Trying to find a quiet place to sleep.
I don't know if you can feel it in the air when you step into the street
but I've been finding it a little hard to breathe
And look at what you brought me, girl
Nothing but pain.
Spending my money for a walk in the rain, I'm drained.

***
You want my love,
take it all.
You want to watch it all come off,
take it all.

Come on now,
show me how
you can take it all.

You want my glove,
are you enthralled?
You want to see it slip away
and watch it fall?

Oh, we know it´s your show
so take it all.

You want the movement
to see what the hips can do.
Come watch the slikny girl,
see how the pasties twirl
to make your bells all ring
fulfulling everything you ever wanted.

So go ahead,
take it all.
You want my soul,
take it all.

It´s time to leave,
if I´m to live
becase I have no more,
there´s nothing left to give.

I watch you rise,
I watch you fall
while I am standing with my back
against the wall.

Now it´s your turn to finally learn,
you had the world,
you had your fling,
you wanted more than everything,
you got your wish,
you got your prize.

Now take it right between your thighs,
you grabbed for everything, my friend,
but don´t you see that in the end
there will be nothing left of me?

стълбите ми,какаото ми.
ще ти хареса ли?

нищо не знам.
не искам и да чувам за мъдростта ти.
и нищо да не знам.
знае любовта ми.
знае тя.
знае.само тя.
*
има много да научим
в много хора да се влюбим
много стъпки да направим
много мисли да забравим
*
Стефо:и аз те обичам...благодаря ти,че те има..

Да простиш,да не се сърдиш,че не си избран.Да покажеш,че си хиляда пъти по-добър.Да си щастлив.Заради това,което си.Не заради това,което имаш.Не заради тези,които те имат.
Или които имаш.Аз съм си моя.
Точка.

Точката на мисълта ми.

Да обичаш.От любовта да получиш силата.Да си себе си.Да успееш да се отстоиш,въпреки че,искаш да се разтвориш и изчезнеш в другия.Да успееш.Наистина да си и да сте.Да обичаш без да молиш.С вдигната глава.Гордо да обичаш.Да не тичаш.Да кажеш аз съм тук.Ти избирай дали да бягаш или да останеш.Така искам да обичам теб.
Така те обичам.

когато съм отражението в очилата ти.


е студено.имам сняг в обувките.разтапя се.както аз се разтапям.като се виждам.в очите ти.

- Повече от два месеца сте в „Star Machine”. Отговори ли на очакванията ви случващото се в предаването?

Иво: Нямах кой знае каква представа за това какво би могло да бъде, а по-скоро затова какво бих могъл да дам. В самото начало бях много мотивиран да дам най-доброто от себе си заради цялата еуфория, с която тръгна това шоу. Казах си да, важно е и ще ми помогне супер много в това, което искам да правя. Но постепенно виждаш как някакви хора ги хваща инерцията - някакви рутинни позички, лица, мързел се появява, а няма време. А аз оставам със същата нагласа, да давам максималното от себе си, не се превръщам в рутинист.

- Наградата ли беше нещото, което ви накара да се явите на кастинг за предаването?

Иво: Никога не съм се състезавал за награда, не ми е особено важно. От предишния си опит знам, че наградата не е наградата, ами преживяването, пътят. На върха на планината ти е все тая, много по важни са всичките малки камъчета, през които минаваш, те те изграждат.


- Как се изгражда образ, на който публиката да повярва?


Иво: Най-трудното е да повярваш в тоя човек и в неговата кауза. Аз много обичам да защитавам каузи и тогава ми е ОК. Ако е плосък героят, без кауза, такъв, дето си стои… не ми е много интересно. Ако е травестит, искам да знам за какво му е мъчно. Ако е аутист - да знам какво голямо предизвикателство е да излезе навън, в нашия свят. Ако е някакъв изкривен рецидивист, както е Алекс в „Портокал с часовников механизъм”, да проникна в неговата кауза, да му повярвам. Ако аз повярвам в героя, и публиката ще повярва на мен...

- Какво научихте от Касиел досега?


Иво: Да не се страхувам. Нито от себе си, нито от другите. Това е много важно. Да зная, че моето мнение не е меродавно, мога да рискувам във всеки един момент и това те прави един много пластичен характер, който е готов да бъде острие и да бъде чук в зависимост от ситуацията.

- Изненадахте ли се от себе си в някакъв момент?


Иво: На мен всеки път ми е изненада, никога не съм бил в подобна среда и в подобна ситуация. И всеки път ми е „What the fuck?!?”…

Иво: Това с искането е много готино. Не е маниерното искане и капризничене, но аз се научавам да искам. И оттам идват и изненадите. Искам да направя това нещо и аз ставам двигателят, не съм болтче. Да дърпаш нещо да се случва, да провокираш. Не съм бил пасивен никога, по-скоро хаотичен. А сега конкретно искам да съм актьор. И това не е капризничене. Защото съм си го извоювал, защото съм се изпотил много. Касиел много хубаво иска. Мои колеги в академията, ако искат нещо, то е обикновено такова, актьорско маниерничене - ако е букет, да е със сто рози, ако са шоколадови бонбони, да бъдат „Моцарт”. И си мислят,че това ще им направи ролята. Не, нека си бъдат просто „бонбони”, Но не случайни,а важни за героя ..да докажа,че е нужно да ги има,да си ги извоювам. Това не е каприз.

- Като че ли публиката изключително много се радва, когато от сцената се разнасят обиди, псувни, битовизми, неща, които така или иначе са навсякъде в ежедневието?

Иво: Точно защото го гледаш всеки ден, ти най-лесно реагираш. Това е – по-най късия път да се случват нещата. Аз се убеждавам в това, че хората обичат лесния път. А публиката в салона харесва всички и на всички се радва. Това е платената публика (смее се).



Иво: Най-готиното е, че всеки от нас има кой да го обича. Нашите колеги много се влияят от мнения, много се вълнуват от рейтинга. Стават зависими от неработещата машина в случая. Щото не знаем недостатъците на апарата. За тях е важна класацията, резултатът, дали ще имаш повече приятели в фейсбук, дали ще пишат за теб в жълтата преса. За мен е важно, че едни и същи хора всеки ден ми казват, че ме обичат и ме подкрепят, намират време да ми направят малки жестове на внимание, за които съм им много благодарен. Това ме мотивира да отида и да правя крайни неща. Имах възможност да играя любимите си хора, играх Дъстин Хофман, Леонардо Дикаприо, Джак Никълсън… По мой си начин, не съм ги имитирал, но и те не са имитирали някой, така че сме в една и съща линия с тях, аз проявих желание, а те индиректно ме приобщиха към обществото си.

- Как ви се струва журито на предаването, обективно ли е?


Иво: Те са жури, защото накланят везната. Но как да им се довериш, след като те не стават свидетели на нашите търсения. Ние репетираме много, много, много, те идват на генерална репетиция, не са запознати с това, което правим. Нещата, които Вальо Танев ми казва в гримьорната, са ми много по-полезни от тези, които чувам от него след представяне.

- Какво ще правите след края на предаването?



Иво: Ами, след предаването пак ще се съмнявам.Ще участвам и в един късометражен филм. Догодина ще кандидатсвам културология или ще си бия камшика на запад.

съчувствай на хората със зимни обувки. аз съм в снега, и го усещам, те - не...


Борис:Страх...ето това владее хората.. страх!
той владее, аз го превъзмогвам. често...

когато да кажеш
обичам те
е най-лесното от всички неща

Ако лъвовете бяха червени,
ако в средата на гръдния им кош се виждаше биещо сърце от ахат,
щеше да е малко като това, което между ръцете ми
се ражда от твоя необуздан кошмар,
от твоята луна, напоена със слюнка и минало.
Не е красива любовта, преди е.

Да кажем, че ти казах
облаци, ножици, скоби, моливи,
и все някой път
ти се засмя.

xора, бъдете добри към себе си - успокойте се. изпийте чаша с вино, прегърнете любим човек защото: Depeche Mode-It Doesn't Matter Two

But I know one thing:
Each time I find myself flat on my face,
I pick myself up and get back in the race.

Най-сетне да разбера,че затварянето в себе си не води до нищо добре.
Да разбера,че съм заобиколена от прекрасни хора и трябва да им се радвам докато имам възможност.

Странно е как всичко към теб не намалява през дните,в които не съм те виждала.
Не.Не това е странно.Странно е,че се увеличава сто пъти.След всеки следващ изписан ред към теб,описание на целия ми свят за момента.
И всеки твой ред,също съдържаш описание за Вселената ти.
И ми е хубаво.И бягам към теб.
Да се сгуша на дивана ти.Да потъна в очите ти.
Като кученце.
Защото.
Само ти.
Знаеш.
Разбираш.

Farewell My Love

Може ли в целия свят да има един човек,от когото да не се притесняваш.Да ти е удобно в компанията му.Да си себе си с всичките си глупости,които си събрал.Там,пред него.До него.Да си знаете болките.
Да си закъснял за този човек.

И ако искаш да му кажеш за чувствата си...то е,защото си егоист до мозъка на костите си и въобще не те интересува какво причиняваш на другите хора.Това е истината.Добре че го осъзнаваш.



***
Това не е клип.Филм.

Сетих се,че няма нужда да впечатляваш всички хора.Да си всичко за всички.
Стигат ми един-двама.

Не на всяка цена,не при всяко положение трябва да обичаш.

You are the best. You are the worst. You are average. Your love is a part of you. You try to give it away because you cannot bear its radiance, but you cannot separate it from yourself. To understand your fellow humans, you must understand why you give them your love. You must realize that hate is but a crime-ridden subdivision of love. You must reclaim what you never lost. You must take leave of your sanity, and yet be fully responsible for your actions." -Gnarls Barkley

Спирам с мрънкането,драмите.
Не съм актриса.Стига превземки.

Ще обичам душата ти в друг живот.


Събираш възрастен и дете в погледа си.

СТЪПИХ НА КРиво

гласът ми се разтреперва.очите не ме слушат.издават само.сърцето.цялото.
добре че говорим по телефона.
ти си свят.
друг.
мой.в който се чувствам удобно.
в който съм на мястото си.
наистина.

you look well on me, well on me.

влюбих се само два пъти днес.
смях се поне пет.
очите ми се насълзиха.веднъж.

обичам сивото.








на Яна.
в момента си представям
как сънуваме
и как бълнуваме с теб
и по устните се чете само обичам обичам обичам

обичам с усмивката,със смеха,с думите,с действията.
обичам,когато съм най-тъжна.
обичам,когато съм най-щастлива.
любовта ми ме кара да седя по тротоарите,да тичам по улицете.
любовта ме задушава.
любовта ме освобождава.
усещам я във всяко едно движение,което правя.
тя е в основата на всяка една моя мисъл.
ако светът страда,то е,защото не обича достатъчно.
желанието да станеш по-добър човек.вярвам,че любовта е промяна.
вярвам,че ако всеки ден се сещаш поне веднъж за определен човек,не трябва да се отказваш.
вярвам,че любовта няма срок на годност.

промяна.веднага.