Имаш седмица да си промениш живота.

Аз, която не спирам да говоря за чувствата си

Аз, която не спирам да говоря за чувствата си,
за всичко, което искам да имам, да мога, да знам,
не вярвам, че някога ще бъда достатъчно красива за теб,
понеже заслужаваш повече от всичко, което мога да бъда.
Аз, тази, която е виждала, създавала и разрушавала,
покорявала всеки връх, който гордо е твърдял неприкосновеност,
се съмнявам, че мога да те направя толкова щастлив,
че да искаш да останеш с мен, докато смъртта ни раздели.
Аз, която се научих да се обичам такава, каквато съм-
нахална, самодоволна и разглезена,
се страхувам да докосна таланта ти,
за да не разваля хармоничните му форми.
Оттук нататък всеки ден ще ти казвам "обичам те",
докато самата аз не повярвам,
че заслужавам твоята обич обратно.

Обаждам се да ти пожелая 100 години да играеш и после още 1000 някакви претенциозни артисти да ти споменават името.40 минути по-късно съм в дома ти,нося ютия.
Избираме дрехите ти за довечера.Смея ти се.На изнервянето.
Всичко разбирам.За ризите ми е ясно.И обувките.И панталона.Знам.
Не е нужно да ми казваш кое точно те изнервя.
Затова се смея.
Смея ти се на гладенето.
На изгладената риза,която слагаш под всички останали дрехи.
Усмихвам ти се на  изнервеното "Чачи,не знам как се прави."
Помагам ти да изпратиш снимките на Кас.
Докато се къпеш намалявам музиката,за да те чуя,ако решиш да излезеш по-бързо отколкото очаквам.
И правя нещо,което не съм правила от 7ми клас.Помня колко болезнено беше тогава.
Още горчи от това.
Прегледах ти съобщенията с онази,от онзи понеделник,в който ме запозна.Онази,на която се обади в четвъртък,когато се върна,на която каза,че ще я чакаш в бара,преди да кажеш мерси за кучето.Онази,която заведе на концерт в понеделник.Онази,дето ме трови от известно време.
Прочетох,но не всичко.
Горчи.
Че аз никога не съм чувала и получавала толкова красиви думи.
В момента,в който ги прочетох се зачудих,ако някой ми каже същите неща,дали ще се развълнувам толкова.Ако бях на нейно място.Щях да съм.Нямаше дълго време да съм.Щях да умра от задушаване.
Очите искат да заплачат,понеже горчи и щипе чак.
Изпреварва ги гордата усмивка,която затваря отворените ти чатове.
Онази усмивка на жените,дето знаят,че мъжете им изневеряват,но се усмихват на любовницата,поднасят й чай.Не от лицемерие.Показват колко са големи просто.
Та тази усмивка се появи.
Тя,дето изтрива червилото от чашата,която задушава ароматът й в чаршафите ти.
Онази,която слага глава на лявата ти половина,поставя ръката си на дясната и така спи.Колкото може.
Междувременно Кас казва,че снимките са страхотни.
Излизаш от банята.Прочиташ го.Аз ставам и си събирам нещата.
Казваш на Кас да напише името ми,където е възможно и ми го показваш.
Тръгвам да казвам чао.Къде отиваш?Остани за разходка.
Хайде,ще те изчакам долу,докато се облечеш.




Спечели.

Ghost

One touch is all it took
To draw you in
To leave you hooked
One kiss, you paid the price
You had a taste
Of paradise

Now you're running in circles
Chasing imaginary footsteps
Reaching for shadows
In the bed where I once slept

Dark Paradise

All my friends tell me I should move on
I'm lying in the ocean singing your song
Ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ahhh
That's how you sang it
Loving you forever can't be wrong
Even though you're not here, won't move on
Ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ahhh
That's how we played it

And there's no remedy for memory, your face is like a melody
It won't leave my head
Your soul is haunting me and telling me that everything is fine
But I wish I was dead

Every time I close my eyes, it's like a dark paradise
No one compares to you
I'm scared that you won't be waiting on the other side
Every time I close my eyes, it's like a dark paradise
No one compares to you
I'm scared that you won't be waiting on the other side

All my friends ask me why I stay strong
Tell 'em when you find true love, it lives on
Ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ah-ahhh
That's why I stay here

There's no relief, I see you in my sleep
And everybody's rushing me, but I can feel you touching me
There's no release, I feel you in my dreams
Telling me I'm fine

Every time I close my eyes, it's like a dark paradise
No one compares to you
I'm scared that you won't be waiting on the other side
Every time I close my eyes, it's like a dark paradise.
No one compares to you
But there's no you, except in my dreams tonight

I don't want to wake up from this tonight

Let it go

Let it go, let it flow
Move on with your life and act like you know
Been on my last breathe, been between life and death
but I gotta let it go, can't deal with the stress
I let it, go.. let it go, let it flow
Move on with your life and act like you know
Been on my last breathe, been between life and death
but I gotta let it go, can't deal with the stress

Баба ми искрено се зарадва преди малко,когато й казах,че ще дойда на гробище.
Днес се навършват 3 години откакто майка й почина.
Мами.
Така и казвахме.
Пък тя се казваше Станка.Сега като се замисля нямам представа защо сме се обръщали така към нея.
Мами остави един апартамент в София и една вила близо до Кюстендил.
Както и една дъщеря.
Двама внуци.
Трима правнуци.
И един праправнук.
Изброявам какво е останало след нея,понеже големият човешки страх е не,че ще умреш,а че няма да оставиш нищо след себе си.
Жилищата и хората обаче не са константи.
В нашия род жените определено живеят по-дълго от съпрузите си.И винаги са много силни.

Изкъпвам се.Косата ми застава прекрасно.Хабене на потенциал си е хубава прическа,когато отиваш на гробище.Суетата е интересно нещо.Не те напуска в такива моменти.Даже в тях се засилва.
В черно съм.Повече защото смятам да хвърлям дънките за пране,пуловерът също,че един път съм го носила.Черният шал топли.Ще завърша с бели кецове,които са толкова мръсни вече,че вече минават за кафяви.

Траурна агенция Амон Ра.Много се смяхме.И се прегръщахме.

Изтрих си фейсбук,изключих си телефона.Като цяло положението е неоткриваема.Сега само аз търся.
Включих си стария телефон и погледнах смс-ите.
2008.Ичо.
Обичам те.
Обичам те.Ще направя всичко възможно да съм винаги до теб.
Поздрав с rainy days.Обичам те.
Hotel California за теб.Лека нощ.
Rainy days беше нашата песен или на мен така ми се искаше.Покрай една снимка,която не мога да намеря,пък и не ми се търси особено.И с теб,Ичо,беше голямо страдание.
То с всички беше.
Въпреки че това в момента е...
Изтръпнах като ги прочетох тези съобщения.Нищо,че са на 5 години.Изтрила съм ти телефона пък и ти го смени толкова пъти,че е безсмислено да го търся.Помня осмиците накрая.
Изтръпнах понеже не те обичам вече.Аз отдавна не те обичам.
Разбрах,че съм те забравила,когато дойде до поп арт един път.После стояхме пред народен и.Между нас беше онова мълчание,което.Абе,души те.И знаеш,че като станеш от пейката никога повече няма да поискаш да седнеш отново на нея.Майната им на обещанията и на старанията да останеш.Не можеш,не искаш,не си желан,не желаеш.
Помня веднъж как след среща с Мими,случайно засякох Ники.Много се ядосах,че реших да мина точно от там,заради това се засякохме.
Накрая избягах от него,влизайки в поп арт.
Оставих си душата там.
Тези дни ще мина да си я взема.
Дано някой да не я отмъкнал.
Че тя за другите е безполезна.
Но за мен.

Alone.

I was there when you needed me most  
I was there when you wanted me least  
I was your father, your son, and your holy ghost and priest
 
Through your failures and success  
Through your losses and gains  
I didn't see much happiness or pain
 
I couldn't save your soul  
I couldn't even take you home  
I couldn't fill that hole  
Alone
 
I saw you at your best  
I knew you at your worst  
I couldn't tell if you were blessed or cursed
There's a thin grey line 
Between the black and white  
It's evidently hard to find at night
 
I couldn't save your soul  
I couldn't even take you home 
I couldn't play that role  
Alone
 
Now it's too, too late for words 
that should have been said long ago
 
I was there when you needed me most 
I was there when you wanted me least 
I was your father, your son, and your holy ghost and priest
 
I couldn't save your soul  
I couldn't even take you home 
I couldn't fill that hole  
Alone

Френско кино,Depeche Mode,Nick Cave,David Bowie.
В твоят свят съм,че моят е скучен.

One day you fall for this boy. And he touches you with his fingers. And he burns holes in your skin with his mouth. And it hurts when you look at him. And it hurts when you don't. And it feels like someone's cut you open with a jagged piece of glass.

Fuck you.

There's a space kept in hell with your name on the seat.

Проблеми.

WOSH MC - PROBLEMS

дай ми пушеци,че нямам много време

аз съм като тебе

На нея подарявам всичко ,за нея ще се моля с тези ръце.
Не ме е страх от нищо, и само за нея бие това сърце.

Яна каза,че със Симеон Лютаков имаме подобен начин на изразяване.
Отново се сещам за интервюто му,то много ме впечатли и само си го връщам в главата,препрочитам го.
Много се възхитих на нещата,които казва за любимия човек,че посвещава изложбата на най-важния човек и.Първото,което си помислих беше супер,това е прекрасно.Втората мисъл беше ами дъщеря му?Какво мисли тя по този въпрос?
Какво е да прочетеш,чуеш,видиш,че на първо място за баща ти не си ти?
И се чудя дали един ден,ако съм на негово място,няма да кажа същото?
Въпреки че майчинската любов уж е по-силна от бащината?
Мое мило неродено дете.
Да знаеш.
Ще те обичам.

Точно,когато помислих,че ще имаме топла и приятна вечер.Си еба.

 Излизаш,виждам те през стъклото.Надявам се това да е някоя случайно минаваща,която ей сега ще си тръгне.Реално тя е точно такава,само че ще си тръгне утре сутрин,а не след десет минути.Познавам по това,че галиш лицето й.
Моето си го галил веднъж.Не мисля,че помниш.Някъде между сутрешната ти сънена усмивка,която завършва с почесване на брадата,понеже те сърби от косата ми,след нея прегръдка.Всъщност завършва с твоето скачане от леглото,което е изтриване на предишните няколко часа топлина.Или на мен така ми се струва.
Не мога и не искам да си кривя душата.Понякога скока ти от леглото завършва с приготвяне на закуска,а в дните,в които си на работа-купени сандвичи.
Аз отказвам сандвичите от магазина,понеже ако хапна съм убедена,че ще повърна всичко,което снощи ни е сближило,и заради това благородно те оставям да изядеш моя.
В другия случай,когато си се постарал,си изяждам и ябълката,и портокалите,и прекрасните филии,понеже постарал си се както отбелязах на горния ред.Пък и тогава нямаше опасност да повръщам.
В момента ми се повръща.
Преди час ми се повръщаше.
Когато излезнах,говорейки по телефона,тогава когато те докосна моето "в бара съм",когато избягах 50 метра на горе по улицата или надолу,така и не ги научих тези неща.Аз и други неща не научих,а и не искам,но това е друга тема.
След моето излизане следва твоето влизане.
Стените покрай мен отнасят няколко ритника,приятелката в телефонa слуша за пореден път историята ми.Вече ми е неудобно да им звъня.Наистина.Всеки път,когато се почувствам зле се страхувам да се обадя на някого.Понеже прекалих отдавна.
Затова не им разказвам,напоследък се опитвам да крия срещите ни от тях.
Защото пред  тях стигнах дъното.
Ако ти знаеше какво ми причиняваш съм убедена,че досега щеше да си на друг континент.Ако аз знаех какво губя,сигурно щях да съм си тръгнала още на първото твое влюбване,на което бях зрител.Не знам кое е това,което ме кара да оставам.Може би просто не искам да съм поредният  тръгнал си от теб човек.Заради съотношението дреме ми за мен:дреме ми за теб 1:3.
Оправям се,малко след разговора или просто не желая да плача пред нея.Избърсвам очите,усмихвам се,защото така най-лесно се връща блясъка,пък било той и не особено истински и влизам.Търся си чантата между пияните клиенти,ти идваш,заставаш пред мен.Надявам се,че ще прочетеш издраното в ирисите ми.Изчезнало е "да ти еба майката","да й еба майката","да си еба майката и главата проста,много си тъпа,Мария".Има те само теб и желанието ми да те задържа за още секунда.Обясняваш ми нещо за бира,за пияните тъпаци на бара,не ме интересува,не ми се пие повече,ако пия ще говоря тъпотии,ще правя тъпотии и най-лошото ще си мисля тъпотии.Оставам ти я да си я допиваш.И ме запознаваш.С поредната.Името не е от значение,въпреки че,аз ги помня.Последния път си казах е тя ще е за малко.Остана година и нещо.Не смея да прогнозирам.Майната им на кавичките.Майната на трезвата преценка и въобще на преценката.Имам инат,колкото цял свят.И си го ползвам всекидневно.
Следват нови 24 часа,в които ще се чудя как да те зарадвам,как да не обръщам внимание на вълните ти от недоволство,породени от махмурлука ти,треската преди премиера,нараненото ти его и другите ти ТЪПИ оправдания.
Безсмислено е.Това да съм до теб.Като да си броиш песъчинките в пустинята и да си мислиш,че тя е поласкана от това.Боли я кура.Буквално.
Да ме боли,да не знам къде съм,да не знам коя съм,да няма аз,да има само ти,само твоите желания,само твоите настроения,само твоето хубаво прекарване,само твоето....Нямам име и желания.Има преглъщане на разочарованието и на следващия ден отново бягам към теб.Боли ме от самотата ти,не искам да се чувстваш зле,искам да ти помогна. А ти не искаш помощ,не искаш съжаление.Нищо не искаш.
Горд си колкото искаш.
Колкото можеш.
Аз съм инат.Не знам как,не искам да се отказвам.Не мога.Отказвам да отказвам.Себе си от теб.
А ми тежиш.И не мога да понасям лигавенето ти,вечната ти игра пред мен,пред всички,вечните ти закъснения и оправданията аз съм такъв.Отвращава ме злобната ти усмивка,историите за бащата,понеже на теб все той ти е виновен.
Моля се за теб.И единственият ми страх е,че е възможно всичко да се връща.
Запознаваш ме,добре че телевизорът работи,гледаме мач ,тримата + пияните тъпаци.
Казваш нещо за David Bowie,вече с теб сме на лаптопа и търсим албумът,а час по-късно аз съм го свалила и съм готова да ти го пратя.
Музиката спира,оставаш ме,отиваш да пуснеш нова и я караш да пушите.
Влиза клиент в този момент,аз се моля да си поръча цялото меню,всичките коктейли по три пъти.Подаваш му бира и всички излизат доволни.Аз оставам да гледам клип,който въобще не виждам,все ми е едно за клипа,за мача ми е все едно,имам безопасна игла в джоба,която забивам в ръката си.Излизам,понеже съм видяла позната навън.Казвам й,че скоро ще полудея,така че не виждам смисъл да обсъждаме избора ми на образование.Тъжна си чувам.Не съм тъжна,гледам реално на нещата.Получавам комплимент за твоите снимки.Аз знам,че са прекрасни.Няма нужда някой да ме убеждава в подобно нещо.
Това е единственото,в което съм сигурна.
Под ноктите ми е засъхналата ми кръв,от преди няколко часа,когато каза,че имаш среща.
Появяваш се в разговора.Стоя срещу теб,тя е от дясната ни страна,пред нея говорим.Искам да те задържа за по-дълго,но не успявам.Ти като цяло ми изглеждаш смутен,не си позволяваш лигни,не знам дали е,за да й направиш добро впечатление,или е заради това,което видя в очите ми преди малко.Няма значение.
Разговорът ни приключва толкова изненадващо,колкото и е започнал.Ти не си пиян тази вечер.
Ще я чукаш,колкото можеш.
Ще свършиш в ръката си,защото само така можеш да издържиш повече време.
Трябва да си тръгвам вече,казвам чао на познатата,мисля си как ще чета Шекспир,когато се прибера.
Идвам до теб,казвам ти чао и те прегръщам.
Щипя гърба ти,прегръдката продължава повече време.
Не издаваш звук.
Търпиш.

Всичко било е насън.

От всички хора аз сънувам най-хубавите неща,заявяваш уверено,седейки на стълбите в Хамбара.Иска ми се да чуя някой твой сън,но ти не ги помниш.Единствената близост до това,което се случва в главата ти през нощта е,когато легна до теб и усещам движението на тялото ти докато спиш.
Знам,само че и в сънищата си не стоиш на едно място.Едно постоянно бягство си ти,едно запълване на празнини,което отваря нови празнини.От пусто в празно ти е положението.
И не искаш помощ,не искаш съжаление.Нищо не искаш.
Горд си колкото искаш.
Колкото можеш.


Исках с теб да избягам но с мен ще
избягаш ли Ти?
Бягам

Топли влажни устни, жадни да ги вкуся
сливахме дъхът си толкова много пъти.
Няма да допусна да съм нежелана
няма да те пусна няма и да остана.
Може би любовта ми Те плаши а може би
Ти, си избягал от нея щом близо си
бил и преди.
Теб ли нежно докосвах те?
Може би всъщност не съм. Или всичко било
е насън? Или бе само полъх на парфюм.

Или всичко било е насън (x4)

Може би любовта ми Те плаши а може би
Ти, си избягал от нея том близо си
бил и преди.
Теб ли нежно докосвах те?
Може би всъщност не съм. Или всичко било
е насън. Или бе само полъх на парфюм.

Целуни ме със устни прохладни
по-сладки от мед.
Дай ми нежна отрова но не и
прегръдки от лед!
Исках с теб да избягам но с мен ще
избягаш ли Ти?
Всеки път ми се криеш поне този път
остани. Кой изтръгна крилете от
крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...

Беше много красив ден.Когато ти е хубаво не можеш да описваш.Само гадостите звучат добре написани.

Чакам да се събудиш.Обаждам се няколко пъти,не вдигаш,затваряш.
Такива неща не ме интересуват,когато сме се разбрали.
Излизам с апарата.На Народния е супер,пия кафе,ям желирани бонбони.Пиша ти,разбирам  къде си и тръгвам.
Познала съм как ти е завършила вечерта.Не искам подробности.Разбирам,че като си се събудил горе-долу си искал да те няма,да не си ставаш от леглото или поне да не виждаш хора.
Някъде между домашните ти задължения усещам изнервянето си и желанието да избягам веднага.Сутиенът на дивана ти не е най-приятната гледка.Ако си тръгна...знам,че ще се тръшкам по улиците.Стискам зъби и те изчаквам.
Снимам ти самотата.Толкова е красива.Правя я сива.Без контраст.Влюбвам се в поредната снимка.А самотата ти.Чака.Да се стопи.
Влезнах в теб.

Снимките ни са обяснение и правене на любов.

Излизаме,изпращам те.
***
Прибирам се,летяща.Искам да бъда много красива тази вечер.Нали е женска вечер,а се оказва,че ще се видя с любимите си момчета.Трябва да съм красива,понеже съм единственото момиче и ми се иска да им е хубаво с мен.Не се получава,колкото и да искам.Аз отдавна не съм красива за тях.Съмнявам се,че някога съм била.
Излизам летяща.В черно-бяло.Със сърце на гърдите.И сърце в гърдите.Минавам да те взема,но не вдигаш.Купувам цигари.Пак твоите,пак ще ти ги дам накрая на вечерта.Закъснявам.Да закъсняваш е толкова женско.
Стигам до Явор и Тони.Изненадват ме с цвете.От тримата.
Барът е пълен.
Пеем,крещим,сдухваме се,разказваме си любовни истории на две на три,после ги преразказваме,пак пеем.
С теб тръгваме,оставаме ги да се забавляват.
Стигаме до снощния клуб,влизаме по съмнителен начин.Счупваш се от танци.Толкова е красива светлината на това място.Сядаме на земята,точно срещу сцената.Ако танцуваше щяхме да танцуваме заедно.Танцувам с теб.Разливаме смях.
След малко се изморяваш,сядаш пред мен,облягаш се на краката ми.Подредил си цветята и дрехите по земята.Правиш го уютно.Доколкото може да бъде уютен подът в клуб.
Последната песен за вечерта е ain't no sunshine.Ти чуваш само края,понеже отиваш до тоалетната.
Излизаме,сядаме на стълбите,вадиш и палиш две цигари без да питаш.Подаваш ми едната.
Ядем,крадем,прибираме се.
Обещавам да те събудя.
Сутринта посрещаш обаждането ми с имаш ли нещо да ми казваш.

Филмово.

Отивам на откриването на фестивала.Някъде между безумно глупавите благодарствени речи се чува едно "киното лекува". Появява се горчивата усмивка,която потвърждава,че е така.Или киното ти носи нови болки.Седя на последния ред,само там имаше билети преди два часа.Залата е пълна.Зала 1 на НДК.Търся те.Ако си в залата ще те намеря,знам го.
Гледам всички входове,няма те,когато филмът започва.Загасят светлините.Сещам се за теб само два пъти за 70 минути.Свършва,пускат осветлението.Намирам те веднага.Започва представяне на екипа на филма,част от хората излизат от залата.Използвам това,за да се приближа до теб,за да имам достатъчно време да те догоня,ако решиш да изчезнеш като дим.Разбрала съм къде е партито по случай откриването,та ако се получи засечка все пак ще те намеря.Поздравяваме се.Вяло.Мразя тази дума.Използвам излизането,за да ти кажа,че ти нося нещо и искам да ти го дам.Престани да ми даваш някакви неща,после ще ми мрънкаш,че аз нищо не правя за теб.Побеснявам.Понеже си прав.Излизам.Вървя по улиците,говоря глупости по телефоните отново,купувам твоите цигари,кибрит.Паля.Ти ще бъдеш в един клуб,аз ще бъда в съседния,ще ни делят 50 метра в права линия.И хора ще ни делят,нови и интересни за теб.Аз ще стоя изнервено,ще очаквам твоето влизане,ще се оглеждам,ще пия режещо вино,ще се дразня,че единствените ми познати са си тръгнали.
Сядам пред клуба,в който си.Пуша.Знам,че ще излезнеш.След по-малко от една цигара ти вече си навън,виждаш ме,сядаш.Подарявам ти.Казвам ти,че билет за концерт е най-хубавият подарък.Мисля си как съм искала да ти кажа,че преставам,че те оставям.Не го казвам,вече не искам да преставам.Разказвам ти за новата си мечта.Почти ме убеждаваш,че не съм ръб.
Показвам ти следите,ти ми казваш,че си отмъстителен и,че си ме предупредил.Прав си,знам го.Не искам да ти казвам,че си прав.Затова те питам как е минал последния снимачен ден.Успял си да отреагираш адекватно,когато всички са се спекли.Ти го умееш,казвам ти го.
Говорим си много време,разбираме се за утре,ще се видим по-късно.Влизаш за една бира,с продължителност два-три часа.
Излизам,дала съм ти кибритът,искам огънче от Рут.Говоря по телефона отново.Идва един дядо,който заявява,че него съм чакала.Не,дядо,чакам един червенокос.А бе,ти си го чакай,ама дай да опитам от това вино.Много хубаво вино.Браво.Честита Баба Марта.
Идваш за последната песен.Подаряваме китара на Миро.Влизаме на актьорското парти.Прегърнал си ме.Толкова си размазан,че няма значение.Става един,на мен ми е втръснало от това да те чакам цяла вечер и ти казвам чао.Оставяйки те,знам,че на сутринта ще се събудиш с угризения,заради поредната,която ще остави следи по теб.

Нашето чао винаги е прегръдка,която понякога е истинска.

Изкривена от седене на стол,погледът е горе-долу препълнен от отчаяние,поне така го вижда Тони,пък приятелите уж те виждат най-реално.
Странна компания сме.Обичаме се.Влюбени сме един в друг.Оставаме в домовете,леглата си,хъркаме,на следващия ден се събираме,пием кафе на същото място,на което снощи сме останали без спомени.Понеже ни боли.От тази същата обич,влюбване,което ни души.Остава ни самотни.
Ставам от стола,излизам да говоря навън.Преглеждам си телефонният указател на бързо и си давам сметка,че преспокойно мога да изтрия всички номера.Няма да е фатално по никакъв начин.А е било голяма борба докато се запишат точно тези номера.Или времето обезсмисля всичко,или времето придава смисъл само на важните хора.Не знам дали е любов-това да предпочиташ да те боли ,отколкото да изпитваш безразличие.
Връщам се,седнал си на мястото ми.Днес не е осми март.Днес не сте джентълмени.Аз и не искам.Добре ми е да стоя права.

Вечерта ни лъкатуши между пълния провал и прекрасното прекарване.
Усещам изнервянето ти,когато виждаш,че на другите вечно им трябва предварителна настройка.Следва повторното ти изнервяне,когато не ти обръщат внимание.Само аз си те следя с очи,но това е ясно,писнало ти е от това следене.И на мен ми е писнало,но ако спра да те следя,ще се ядосаш още повече.Знам го.Ти не го знаеш.Или се правиш,че не го знаеш.Или на мен ми се иска да е така.
Дразниш се.Че познавам смеха ти.Не само,че го познавам,но и че знам от къде си го откраднал.
Явор ти крещи,че не може така да крадеш изразите на приятелите си.
Между другото се обръщаш към нас с "приятели".За първи път.
Отбелязвам го,остава ми в главата.Топлината на това обръщение сяда до тъгата донесена от твоето "губиш си времето",което ме е убило преди малко.Какво ти е?Вечното изморена съм,ако мине го казвам,минава и въпросите спират.
Смехът ми пада,мокри обувките ми.
Спъвам се в срама ти.Ти,най-безсрамния и срам имаш.Разочаровам се.

Харесва ти Следа.Минавам зад бара и я публикувам от твое име,по твое желание,отбелязвам ни.Първо себе си,защото ти самият  така тръгна да ни подреждаш.Приятели се разтваря във въздуха до следващата нова година няма да я празнуваме заедно.Аз самата съм го решила.Отрови ми вкуса в устата,вече мразя празниците,колкото ги мразиш и ти.
Но.
Обувките ми са мокри.

От смеха ми.