нали......

Толкова ми се говори за теб.
Тази вечер повече от обикновено.Много музика,китари и очи.
Не обичам,когато започвам да звуча така.



Приказка за въздуха да ти разкажа.Да ти кажа,че без него не мога.Голяма тайна.Да ти говоря глупави неща и да не се притеснявам,че са глупави.Защото си ти.И на теб мога да ти кажа,че Земята се върти.И ти можеш да ми го кажеш.И няма да си се смеем.Ще ни е удобно.
Да сме много глупави и после да станем невъзможно умни.Да съм.Да си.Да сме.
Да те има ,защото си страшно мил.
Да ги има всичките ти недостатъци,които ми спират дъха.

Да не ми достига въздух като се сетя за теб.Да ми се свива всичко преди да ти се обадя.Да треперя като те видя.Да не си обикновен.Сутрин да висиш отнякъде,не да четеш вестник.Да си ми чудо.И аз да съм.
Да си въздух и да те дишам.

Muse,Red Hot Chili Peppers.
Resistance,Charlie.





Най-хубавото на бурята е,че след нея винаги има последства.Било то само счупени клони.

искам.да.спра.да.бързам.за.някъде.където.не.ме.очакват.












Tell me baby where I went wrong, tell me something stupid I'll never want to know
Tell me what I want to be, tell me everything you think about me

Знам,че сме огън...но толкова ни отива зимата.

Но сърцето ми спира,спира да бие.
Ако тебе в някой друг те открие........

Мисля си за Веси и Жени.
Искам да кажа на целия свят,че са прекрасни и трябва да ги опознае.И после се сещам,че на тях лично трябва да им кажа колко се радвам,че ги има.Че са се появили в моя ден.
Защото светът...ще ги завре в клетка и ще ги изложи като в зоопарк.


***
Мисля си за преценката на хората.Винаги съм се възхищавала на тези,които от самото начало разбират кой какъв е ,защо е.
И доскоро смятах,че мечтая и аз да ги усещам.За да не ме нараняват,не за друго.
Днес открих,че никога това не ми е било мечта.

Искам да съм си аз.С моите си думи,страхове,гонения,падания.
С моите навици,недостатъци.Най-вече с тях.
Искам моята представа за света и за теб.
Може да е по-различна от тази на другите пак за света и пак за теб.
Но това в никакъв случай не ме притеснява.
Защото аз знам.За теб знам.

Марина, нашите празници ни наказват.
Нашите празници са безмилостни, екзотични слънца.
Те изгряват внезапно и внезапно залязват,
а срамът обгаря
виновните ни лица.

Марина, нашите празници са отломъци
от времената, в които сме били богове.
Любовта е опит да си припомним,
че сме съвсем смъртни.
И не съвсем.

Затова не бива да се разминем така,
както чудото се разминава
с невярващите очи.
Нека една минута се изумим пак!
Нека една минута камбанно да помълчим!

Марина, нашите празници са нашият срам...
Те ни правят велики, а ние ги правим жалки.
Най-страшното не е, че ще остана сам.
Най-страшното е това,
че те обичам малко.

1986

Сърцето никога не се чуди! Чуди се само човек , когато не го слуша внимателно.













-много се радвам,че те има
-и аз се радвам .че те има теб

да си мълча и тъжа.

...........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Пък аз съм аз
и мен сърцето ме съветва
................................................

Кафе и цигари − инструменти на ежедневието ни.
Кафе и цигари − време за малки бягства от всичко, бягства навътре към одимените на дробове и разтуптените сърца...
Кафе и цигари − не между пръстите, а между теб и мен...

Подари ми седмица,в която ще има само теб.

Там е разликата.
Че тя е за играта,за забавлението.Вън и извън вас.
А аз не съм такава.Не мога и не искам да се правя на нещо пред теб.
Поради простата причина,че съм те приела такъв какъвто си.






И ми става тъпо.Първо,защото не побирам възторга си в яко,хубаво.И не събирам цялото лошо в едно тъпо.
И....защото ще започна да я харесвам.А се предполага,че не трябва.

Защо правиш нещо при положение,че ти е пределно ясно,че е напълно възможно да нараниш човек,когото обичаш,само защото ти е станало тъпо,че на теб не ти е добре?!
Защо след като веднъж се притесни за нещата,които каза и начина по който ще бъдат изтълкувани...и след като нищо не стана от тях,ти реши,че вместо да спиш спокойно,ще сътвориш още пет-шест каши,така да не е без хич?!
И защо смяташ,че си по-добър от хората,които не харесваш при положение,че при удобно обстоятелство постъпваш по същия начин?!
И то даже е доста по-грозно,тъй като ти твърдиш,че си приятел.
И цялата възвишеност,за която така ламтиш...........................................?!?!?!?!?!?

I think the hardest part of holding on is letting it go.

ЗАЩО НЕ ЖИВЕЕМ ЖИВОТА,КОЙТО ИСКАМЕ?!

WHEN YOU ARE NOT AROUND
WHEN YOU ARE FAR AWAY

НЕ МРАЗЯ МНОГО
МРАЗЯ МАЛКО НО КАЧЕСТВЕНО
А КОГАТО ОБИЧАМ
УМИРАМ ДА БЪДА С ТЕБ В ЕДНО

ИСКАМ СЪРЦЕТО МИ ДА ВОДИ
ТАМ КЪДЕТО КАЖЕ ДА ОТИДА

АЗ СЪМ БОЛЕН ПРИСТРАСТЕН КЪМ ТЕБ
БОЛЕН ПРИСТРАСТЕН
АЗ СЪМ БОЛЕН ПРИСТРАСТЕН КЪМ ТЕБ
БОЛЕН ОТКРОВЕН

В дни като днешния ми се слуша Бетовен.
Чете ми се много.
Гледа ми се и кино и театър.
Изложби.


В дни като днешния си пускам Бетовен.
Радвам се,че в живота ми са се появили хора ,които са ме научили да ценя и обичам музиката.Мисля си за тях много,пращам им мислено любов и се надявам,че ще си спомнят за мен.Въпреки че,аз не съм променила живота им.Кой знае.


В дни като днешния мисля за дядовците си.
Че ми липсва това,че не съм ги опознала.


В дни като днешния се радвам,че съм се родила на Балканите.
И...че държа Европа в дланта си.

Аз твърдя,че обичам много хора.
Всъщност е съвсем възможно наистина да ги обичам.

Но само на теб искам да го показвам.
С всичко.








Кога могат две слънца да се обичат?
Когато едното приеме,че е слънчоглед.

Мразя ви, ненавиждам ви, плюя в огъня ви страхлив,
в лицата ви любопитни плюя, в стадото ви злорадо.
Кой ви е бог? Кой - дявол? Кой с гласец треперлив
заврещя: "Изгорете я
тая щерка адова!"

Деветнайсет години по ваш закон преживях!
Червивите ви слова слушах и ми дойде до гуша!
"Блажени низшите духом" - мърморехте, но видях,
че слабите го не вярват,
а силните го не слушат!

И отидох при Оня, който не лъже с добро;
там няма щастие, но и измама няма!
Повеселих се поне - на последното ми хоро,
Рогатият блъскаше тъпана,
седнал на храма ви!
Въргалях се с таласъми, с вампирите лочех кръв;
забърквах злъчка - дано изтровя
вас и наследниците ви...
Не мен жалете - последният може да стане пръв,
но вие няма да бъдете
нито първи, нито последни!

Ще отмъждука животецът ви като лоена свещ!
Аз поне - грешната, изгарям млада и здрава.
А вие ще изгниете приживе - като леш,
ако не умрете
скоропостижно
от завист!

1984