по кожата с нокти дера името ти, абстиненция
махвам с ръка понякога, понякога искам да тичам
и никога повече да не те срещам
виждам, да забравя, че някога те е имало
мисля си го, уверено даже,
и в момента, в който си тръгнеш
в момента на извиканото чао
светът свършва
спира да се върти
очите ми стават реки
въздухът не ми достига
така значи било
задушаването така изглеждало
такъв вкус имало
тогава тъгата сяда
върху мен
изпълва ме цялата
чувството за безвъзвратна изгубеност
прекратяваш
със
здравей

да стъпвам на пръсти
когато минавам през настроенията ти
да не трясвам прекалено силно вратата
да не събуждам демони
а ако случайно това се случи
то да ги успокоя
подредя


да слушам внимателно
да отговарям нежно, разбиращо
разбира се придружено с усмивка
да изпълнявам преди да си помислил
да