!

=)

thank you for making me
creating me
sedating me
taking me
appreciating me
embracing me
abrasivley tasting me
and waiting patiently
i promise to pay you back on the day we're free

i wanna thank you for hatin me
frustratin me
escaping me
stickin that steak in me
and blatenley breaking me
erasing me
defacing me
and replacing me
i promise to pay you back on the day we're free

абе и аз ли съм в хай скул бе?
аз съм ниска.
четири часа е.
всички решиха да ходят да спят.
защо?!
това че тук е нощ хич не значи,че на другия край на света не е ден..това не трябва да се пренебрегва.колко ли хора сега се усмихват,закъсняват,прекаляват?
само за мен си рок звезда
и пеят и се смеят
и умират.
после пак се раждат.и така до другата сутрин.
когато ние заспиваме.умираме.
и се раждаме отново.на другата сутрин.
хахахахах
никакъв алкохол!
и все пак колко живота се объркват и нареждат..а ние просто спим..

Не ти*

Стоиш и упорито си повтаряш,че само да решиш и ще получиш каквото си поискаш.Защото вярваш в себе си.От друга страна,не си сигурен че го искаш.Не знаеш дали си струва да хвърлиш всичките си усмивки за някого.
А дали наистина ще успееш,ако вложиш всичко от себе си?Дали твоето "няма невъзможни неща" няма да ти изиграе лоша шега?Това изречение ти вдъхва надежда винаги,когато си на път да се откажеш.Всеки път нещата ти се струват адски далечни,нереални..но след това изречение са близко,истински и ти се случват с пълна сила.До един момент,в който имаш чувството,че това са просто глупави повторения,които са се изтъркали толкова,че след миг ще се скъсат.Или просто ще изчезнат.Не знам кое е лошо.
И тогава си казваш,че не си струва.Но..щом това те усмихва,щом ти дава онази глътка въздух,която ти е толкова необходима..тогава защо да оставиш нещата просто да се случат по някакъв начин,който е ужасно далечен от твоите представи?Защо пък да не се случи както ти го искаш?На пук на всичките разбирания и неразбирания.
Струва си.Много.Това не си ти.Ти не се предаваш и то без особен повод.Не оставаш разни мисли да те откажат още преди да си започнал.Това не е истинския ти образ.Ти не се отказваш.Дълбаеш толкова много,че накрая няма какво повече да се издълбае.И въпреки това продължаваш.Подминаваш края и вървиш,вървиш..напред ли..назад ли..не знам.Но вървиш.Не спираш.
Мачкат надеждата ти.Ти не си тъжен.Просто я хващаш,изглаждаш я и продължаваш.С усмивка,с вдигната глава.Посрещаш,изпращаш и пак.
Хаххахахахах.Та това е твоето изречение.Всички изречения са твоите.И дори този път да не стане..пак продължаваш.Опитваш.И не само.


*..аз..!

Говорим на изуст.
Без да сме попитали говорим за неща,от които не разбираме.Преписваме чужди мисли,пречупваме ги през нашите погледи и говорим.За хората.От тяхно име.За живота.От негово име.
Не е правилно.
Всичко.

to emo kids that got too many feelings

Pic.

8 дни до декември.
Честит първи сняг.

дните без вина

Събирам си мечтите в една...

Моно

Обичам ви.
Ужасно много.
Всичките.
Иииии ичоо
ии фафи и пепето и рони и ива и криси
и денис пенис и маймуната росен
и мамута цве бам бам
и шавко и каспър и сейджи
и ицко иии вио и стаси
и сами и емо и илийчо и мишето
и мимиии и пипо и коко и яна
ии така
и не така
и още много по толкова

Понеделник в неделя.

Напоследък доста упорито твърдя,че ти си виновен за тъгата в моя ден.
Всъщност шибаното ми душевно състояние зависи само от мен.
и все пак бъди с мен в моя понеделник..

The battle of the titans vol2

Попринцип като цяло поглегнато от далече и не толкова човек се продава.За слава,за пари за всичко.
Търговци сме ний ей ей ееей.
И животът не е честен.
И това,че си вложил някво усилие не значи че струваш.Явно.
Нека се продадем.ЗА едно*то*,дружно.За да няма накрая ядосани.Но защо има ядосани?
Всеки си има различна цена.Едни се продават в един момент,други-в друг.
Някои целогодишно си имат разни намаления в кофти черупки.

Starshine

Какво е това желание
на мисълта ти да се отдели от теб
и да те наблюдава..и да се наблюдава от по различна точка.
Чисто физическа.
Толкова си изгубен,че вече си мислиш ,че си намерен.
Толкова си разхвърлян,че смяташ,че подреден.
Мислиш че си извънредно нужен ,пък всъщност се оказва,че света се върти и без теб.
Но пък на своя свят,ти си цар така че..
Виждаш светлини и в един момент оставаш само с тях.
Някои са по светлинни от други.
Едни са близко,други по не близко.
Но не е толкова важно,защото всички са еднакво далече от мисълта ти.
Ти ги виждаш,но мозъка ти преработва твърде бавно информацията..или просто към момента си толкова забавен,че не усещаш естественото течение на времето.
Пък то си тече и хич не се интересува,че ние се опитваме да го забавим.
Да го отклоним от посоката му.
Понякога е хубаво да сме като времето.
Понягока не.
Но нищо не е хубаво винаги така че..
Малко пилешка супа.
Сезона на супите е да.
Аз го карам на чайчета.
Сол,лимони..текили?
Не.За чайовете говорехме.
Та захар,сол,червен пипер.
Сигурен си,че вече настръхваш от поредния акорд.
Не си точно там където ти се искаше да бъдеш..но все пак е важнодо колко си пуснал въображението си да работи.Пък аз си знам че си падаш леко мързеливец.
Образите се размиват в съзнанието ти.Очите ти се затварят.
Време е за сън.*прозявка пробягва по иначе усмихнатите устни,които имат навика да премълчават скритите усмивки*
*всъщност прозявката бяга доста бавно..*
Лудите да са живи.

Защото рапа не е в скъпите коли,пари и жени.
Не е в къщитевилитекупоните.
Рапа е там на улицата.До градския бийт.
Там където слушаш бийта идващ от живота.
И думите се появяват в главата ти.
Без значение дали са в рими или не.
Това е рапа.

Не ме дразни,а ме прегърни!

и какво стана с всички деца,които живееха усмихнати
без да използват различни вещества
без да прекаляват
тези деца,които се смееха от сърце на съвсем малките неща и бяха съвсем близо един до друг
къде са тези приятели..
къде са искрените очи,с които се посрещаха всеки ден
защо сте толкова далече?
защо толкова се променихме?
защо се отделечихме?
от нас,от себе си,от мечтите си??
деградацията не е оферта.хич даже.
пука ми за това,което обичам.

решавам че е по добре да не се кося за другите
овещавам се че е по добре за тъпи да не си хабя думите

по-добри сме от останалите.
нещо друго притеснява ли те?
illmate навлиза в трака
till late върти се рапа
всички мс-та влизат в графа отказали се.

пред наша си реалност сме се изправили
и тя е точно такава каквато сме си я направили

И ПАК-ВЪРТЕЛЕЖКАТА.

И пак-вечната въртележка.
-Благодаря.
-Извинявай.
-Моля.
Вратите.Стълбите.Стаите.
От сутрин до вечер.От нине до века..Но дано наистина е до века!Дано по-дълго да се задържим на въртележката!Оная,шарената,веселата с многото смях,блъскане и викане,като на панаирите!Огромна,колкото целия свят.И да се държим,за нея и за виделото,за въздуха да се държим,макар и само с една ръка.И с единия дъх човешки.

Дамян Дамянов

По лошо от това да искам е*

*да не искам...

Объркано.Или не.
Подредено е.Даже прекалено подредено.
Пък аз нали съм си хаОс ловъркаа хахахах
ТАаааа
Или е прекалено подредено или прекалено разхвърляно.Надявам се,че правите разлика между разхвърляно и разпиляно.Да,голяма е.Да,само за мен.Хахахахаха.А кой е важния?Да,да чуя?Не,добре.
Разхвърляните мисли се търкалят по прашния тавански под.
Винаги героите от романите откриват голяма тайна на тавана.Или в мазето.
Аз пък към момента нямам нито таван нито мазе.Пък и тайни нямам.
Или така си мисля.
Дали като си купиш нещо материално ще може да затвориш в него нещо,което не се побира в нищо?Ама наистина в нищо?
Доста слънчево.
Знаете ли какво?
Ще се стопли.Няма да е толкова студено.И ще бъде почти слънчево.
И куп надраскани страници забравени в куп забравени тетрадки.
В ъгъла.
Хахахаха да в ъглите има интересни неща.
Не,това е лъжа.В ъглите има само прах и някоя друга умряла буба.Но не винаги аххаха.
Защото в книгите,в които има буболечки в ъглите има и дами,които почистват.
Почти сигурна съм.
Не знам.Това е,защото не искам.Ако исках щях да знам.Или искам да не искам да знам.
Не знам.хахахаххаха
не не!не вярвам пък!
Цяла една Вселена заключена между две ръце.Ту се изчезва,ту се появява.Ах,този пулс..Ах,този джаз..
Не..не това.

Photo

По достатъчно.

Близките хора нараняват.
Отвратително е.



Бясна съм.
Не знам какво се случва тук до мен с най-близките ми хора..
А знам какво вълнува теб.
Трябва да се говори.Трябва да говорим.
Не за нещо по-специално.Просто за всичко.По-малко.По-много.По достатъчно.
За мен.За теб.За нас.
Не говорим.Не се интересуваме.
Губим се.По много.
После колкото и да умножоваме и събираме мечти не е същото.
Като ми кажеш,че ме обичаш не вярвам.
Като ти кажа,че те обичам..не го мисля наистина.
Тъжно.

Photo

Wosh-TAM

трябвам ти само аз
и това което те пали

Ти си моята мечта.На теб мечтата ти каква е?

сърдита съм ти.
ужасно много.
толкова съм ти обидена,че не мога да те погледна дори.
и знаеш ли защо?
защото не си до мен.
а трябваше.
а си обещахме.
най-добри приятели.
и най-тъжното е че съм сърдита и на теб,и на тях двете и на него.
и на вас двете също.

Моментите са си моменти ...

... независимо продължаващи дни , месеци или години , тогава , когато мнението ти няма значение за никого , тогава когато нямаш и капчица достойнство а си на земята и си в калта , тогава когато искаш всички да знаят какво ти е и колко ти е трудно , но тях ги няма , тогава когато всичко което правиш е неправилно и боли от грешките , тогава когато ти седиш влюбен до уши , но сам , тогава когато всичкото ти щастие е излетяло като дима от последната ти цигара , тогава когато гледаш на огледалото за задно виждане отдалечаваща се любима почва , град или мясо , тогава когато прилича на сега ... смятащ , че умирането е последната ти надежда ...

And you want three wishes:
One to fly the heavens
One to swim like fishes
And then one you're saving for a rainy day
If your lover ever takes her love away

The Pierces - Three Wishes!!!
One ...
One ...
And One ...

p.s. гадно ми е ... самотно ми е ... ужастно ми е ...


Shiro!Vsqku duma!Tochka,zapetaika!!!

хората се променят.
аз се променям.ти се променяш.
дали към по-добро или по-лошо,няма значение.
важна е промяната.

не искам
не искам
не
не така
не по този начин
не може
някои неща да са реални
просто не може
обичам те
и Ади те обича
обича те много
не и се сърди
просто те обича
и аз
моля те
прости ми
обичам те

Един ден

07/09/08

Капки или сълзи.Кой както ги чувства,вижда.Винаги съм я намирала за много тъжна и много прекрасна.Защото вали.Защото е прозорец.Най-добрия ми приятел.Защото ми показва на къде да се насоча както казва един добър човек.И защото отразява разни неща в различни моменти от деня.Защото когато застана пред него почти прилича на огледало.Но точно това почти го променя и го прави по специално.Не че огледалата не могат да бъдат специални.Напротив.Могат.Аз обаче не ги харесвам толкова.Защото отраженията им са някак си почти точни и има много малко място в което може да се вмъкнеш с въображението си и да до рисуваш картината пред себе си.

Никога не съм можела да рисувам на хартия.Във въображението ми обаче..ех там нещата които рисувам са не просто прекрасни..не просто реални..нищо че са във въображението.
И всяка една капка стичаща се.Отмиваща предишната.Да.Не съм първата,която говори тези неща..със сигурност няма и да съм последната.Но нали важното е че и аз съм ги почувствала?

Преди малко слушах
Feel-Реален свят
а сега
Jason Mraz-I`m yours

пуснете си ги и ги усетете.
Как искам да вали...
и от някъде се дочува
спокойно..идва есента...


*определено съм сърдита на запетайките...*

когато ми е тъжно..
когато не знам какво точно да правя..
когато съм объркана от нещата,които ми се случват
и нещата,на които се случвам..
тогава просто мечтая за теб.

ahahahhaha ne znam ne znam

ii tova mestence mi lipsva
sujalqvam che go pozabravih
ama taka e ponqkoga
ne znam zashto se surdq kogato nqkoi me po zabravq
ta az pravq su6toto
tujno e opredeleno
ahahhahahahha
tazi klaviatura e mn udobna
no mi lipsva moqta
moeto leglo
moqt tavan
moqt prozorec
za6toto sa si moi,razbirash li?
i mi lipsvat moite priqteli
i moite usmivki
i taka v tozi duh
samo 4e idva nqkuv izkriven moment
v koito se okazva 4e moite priqteli
moite usmivki
moeto leglo
tavan
prozorec
i pr
trqbva da se razdelqt s nqkogo
ne obi4am
egoist sum
kato malka ,6tom se rodi sestra mi ne i davah ni6to ot moooite igra4ki i pr.
s vremeto se nau4ih da delq materialnoto
no ne i duhovnoto
ne znam dali nqkoga 6te se nau4a
opitvam se i se nadqvam de
taka ne e hubavo
ili e
pak zavisi si ot glednata to4ka
i koli4estvoto pqsuk v dupeto
tva e ot bounce-a
iskam te
prekrasen si
ii
ta ako nqkoi den se nau4a da delq onova koeto ne moga
..
ta molq vi
dokato 4akate s men
hvurlqite mi malko pove4e vnimanie
4e ina4e mi izglejdate prazni
bali go
se1
lipsvate mi
ili ne
tva mai e super golqma luja
istinata e 4e moga i bez vas
ama s vas e..ne znam
nqkak si po slun4evo
ama
vuzmojno li e da ima mqsto po slun4evo ot tova?
fafiii
samo ti
;)))))

SILNO!

Sprite Graffiti Fest `08

а ако хората стоят на едно и също място..и не те се отдалечават от нас,а ние от тях..
ако виждаме само отражения..ако нещо се е завъртяло не както трябва..
ако ти си тук до мен,а всъщност си на хиляди километри..
ако аз съм тук до теб,а всъщност съм на хиляди километри...
но какво са някакви километри..
доста работи определено.
но това е само от едната страна.


кога ще се радваме на всеки миг от живота?
защото след като минем ъгъла/пресечем улицата нас няма да ни има.
наистина.

Приличам ли на дядо?

Дамян Дамянов

М

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
Не знам кое от всички е жената.
Но името и все започва с "М".
И май е всичко, сбрано във едно, тя.
И все с това проклето "М" край мен
мотае мигновената ми мъка.
Минава "М" - то в мисли нощ и ден:
"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...
И мое мигновение, дошло,
отишло си във дни незабравими.
Отдавна. Вече ни добро, ни зло
ми носи то. Но неговото име
и неговата първа буква "М"
през мене като метеор премина -
в началото - "Мечта", а после - "Мъст"
и най-накрай - "Мълчание" и мнима
любов, която никога въобще
в живота ми не е била, защото
измисляйки си всичко, щем не щем,
със "М", без "М", и денем и ноще
измисляме самите си животи.

и ще успееш ли да останеш истински,в свят изпълнен с фалшиви хора..
и ще успееш ли да бъдеш добър,при положение че единственото което получаваш е злоба?
и докога ще твърдиш че не искаш да получиш нищо в замяна..
и дали още дълго ще може да се бориш за истината?като всеки ден си докоснат от лъжата..

Нарисувай ми една кутия с бои!

-Нарисувай ми една кутия с бои!-помолих веднъж татко.-Като твоите.С четката заедно.
-Какво?Какво?-зачуди се той.-Ей ти бои,истински!
-Не,не такива.Искам нарисувани.Вечни бои.Тези могат да свършат,а нарисуваните свършване нямат.Все цели си седят.И с тях всичко може да се нарисува.И то-само на един лист.

Brown skin

чух те вчера в магазина..и защото напоследък ми е малко трудно да изпускам красивите неща..

Aye-Brown skin
Girl I wanna wrap you wanna lock you in my arms an
Brown skin
Woman I love the vibes I love the spice I love the passion you bring
Brown skin jus a wanna wrap you wanna lock you in my arms and
Aye brown skin
Woman I love the vibes I love the spice I love the passion you bring

The way you smile the way you attire the way you ginger up yourself
In every way you make my day you know I want you for myself
I see it in your eyes that its me its only me can love you so baby
Hot like a fire my hearts desire she pretty like

I want your full attention
Your love in every direction
In my songs your name will be mentioned
Ill give you love an affection
So glad that jah made a woman
What a match perfect combination
Multiply and bring forth the nation
I love you baby everyday

Me

Снимка
You can try to fix my broken wings
You can know all the words to the songs I sing
But you don't need to know what's wrong with me
Unless you think you're gonna come home with me

не ти искам парите.
искам да седнеш до мен и да разглеждаш нещото,което ме е стоплило най-много през последната година.
е така..защото съм ти дете..

хаххахах
е не може винаги да си най
колкото по скоро го приемеш,толкова по добре за теб.
просто понякога колкото и усилия да полагаш..нещо липсва.
и не може винаги да си звездата в нечие небе.
такъв е живота.

Да..ужасно красиво е да видиш падаща звезда.Не само заради историята с желанията..просто е красиво.
Но ако направим аналогия с хората..ако звездата е един човек,който е достигнал до някъде и свети силно и след миг просто спре и падне...ако достигне до дъното ..но до онова най-дълбокото..от което не може да се измъкнеш..
Това ли намираме за красиво,успокояващо..
Иии работата с желанията..
има толкова много звезди..и ако за всеки от нас има по една звезда
за едно наше желание..
и ако прекараме достатъчно дълго време наблюдавайки звездите и падне една..дали ще знаем какво да си пожелаем?
дали има толкова голямо и истинско желание достойно за една звезда..
да търсиш,да чакаш цял живот..и накрая желанието ти да се сбъдне..
не знам..просто ми се говореше..без никой да ме прекъсва..да изказва своята теория..не ме интересува сега..

И после тоя същия човек стои срещу мен и ми вика:
-Добре,ти къде виждаш края на цялата тая работа,при положение,че хората продължават да разсъждават по тоя начин..
И аз викам :
-Окей..добре,ако за една секунда ме погледнеш различно от начина,по който си ме гледал досега,аз как бих изглеждал?Щях ли да стоя и да слушам какво ми говориш,вместо да се обърна на другата страна и просто да говоря с някой друг.. Но тука сички ме прекъсват..И всеки се сърди и казва "Абе кой си ти че ми говориш по тоя начин?",щот се чувства обиден да му кажеш какво мислиш за него.Само че той не иска да разбере начина,по който му го казваш, а ми си го слага в неговия си там измислен свят с идеи и желания ,които той си е поставил за цел да направи реалност.

Добър вечер,комплексари.

Истината е,че не искам да се виждам с никого друг освен с теб.
Страхувам се,че останалите ще развалят представата ми за прекрасния свят..а в момента това е последното,което искам да се случи.
А може и да не е страх..може да е просто нежелание.
В момента е толкова розово и прекрасно...Толкова ми харесва..Вълнението,усмивката..притеснението..оживлението..
И не се е случило нищо кой знае какво..според някого..
А аз..аз открих един нов свят.
Свободен.
Отворен.
Или затворен.Заключен.
Има ли значение?
Той е мой..ох ето го желанието за притежание..
Толкова лошо желание..

Липсваш ми.
Ти,да..точно ти..

Не искам да те имам.
Не..
И въпреки това..

Слънцето винаги се усмихва.Но понякога съм толкова тъжна,че имам чувството ,че и то тъжи с мен...

Снимка

Не е нужно да те виждам,да чувам гласа ти..дишането и сърцето ти..да си мечтая за теб,да те сънувам..Не е нужно..за да те обичам...Къдравелке...

колко е прекрасно...

Колко много неща съм оставила недовършени..колко много мисли са останали просто хвърлени,оставени сами под дъжда,защото не съм успяла да ги вплета в изреченията си.
И с това ще стане точно така.
Но не става въпрос само за думи.
За хора.За предмети.
На кратко идеята е,че ако си бяхме завършили всички работи може би положението ни в момента щеше да е по-добро*а може би и по лошо*.
Но всъщност,при положение,че се смеем от сърце и сме щастливи ,че живеем..при положение,че се радваме на всеки един миг..независимо дали е тъжен или не..има ли значение,че не сме завършили нещото?

между другото се радвам че в момента вилнеят куп емоции..поне се изливам и не е толкова скучно и сиво тук.бях те забравила мъниче мое..съжалявам.

because you love me
and I love you more..

Back to the reality

Аз си мисля че всичко е цветя и рози..
А всъщност половината кретени ме правят на по голяма кретенка от самите тях.
Подиграват се с чувствата ми
а аз седя и се чудя какво съм направила
и
се старая да постъпвам правилно
и се чувствам ужасно защото мисля че греша
защото мисля че си перфектен
и накрая какво?
накрая аз съм хлапачката, която събира парчетата от сърцето и мечтите си
усмихва се и казва да скъпи бъди щастлив само това е важното
правили сте ме за смях
а после
"май не ти се говори,а"
какво говорене бе копеле
какво ти говорене
съзнаваш ли че единственото което искам да ти кажа е да ходиш и да си се шибаш с динозаврите
но не усмихвам се отново и завързвам разговор
лицемерка като вас
само че явно не съм достатъчно добра лицемерка
накрая винаги аз плача
но какво от това..
после отново построявам кристалния си свят
и отново някой го разрушава
но нали такъв е живота
живота е такъв
върви си го начукай..
ограничавай контактите си..толкова вярно
майната на майната ви
и да боли ме безкрайно много
заради подигравката
теб ще те преживея
но те мислех за по свестен.

всеки иска още един шанс за да покаже пред себе си и пред Него
че може да се справи с нещото което не е успял предния път
аз всеки път искам още един шанс
и всеки път не успявам да се справя
и въпреки това продължавам да искам и да търся възможност да израстна
да се поправя
не е ли това успехът?
но за кой успех говоря..успехите са много..зависи от гледната точка.
мамка му.
обещавам че ще показвам по често чувствата си.
и когато ми се плаче ще плача.
когато ми се крещи ще крещя.
когато ми се мрази ще мразя.
когато ми се обича ще обичам.

а когато ти се направиш още веднъж на мой приятел лично ще те пречукам...майната ти...!

а и между другото..искам като те видя да те ритам докато не посинееш...

Понякога...когато сме долу на дъното..когато не желаем да натоварваме никого с един прост разказ откраднат от живота ни..когато сме най-тъжни и най-самотни...
Тогава се появява някой непознат.
Човек,който ни вижда за първи път в живота си и си няма никаква представа от къде сме се пръкнали точно в този момент пред него.
Някак си въпреки това че сме се потънили в себе си ние забелязваме този човек.
И за има няма 10-15 минути въпросният човек ни помага да се почувстваме много по-добре*въпреки че си няма ни най-малка представа какво ни измъчва,какво ни тревожи*.
Помага ни да се усмихнем и да си спомним колко прекрасни са хората.
А уж не познаваме човека срещу нас..
А може би се знаем от преди...

A ti..

Moeto minalo za teb shte bude nevidimo i to zavinagi...
no budeshteto na mechtite mi vijdash yasno i to v ochite mi...
Otivat mi nali? Tova e zashtoto sa moi mechti...opitai, no dobre znam ,che ne bi gi nameril v drugite pogledi...az znam i drugo ,che topli ni , pesen koyato napomnya ni...sivo krustovishte i edno sukrovishte,koeto otnovo krasi sledobeda ti....kolko e prosto nali? a puk v edin moment zaradi nego jiveya...tochno zaradi tozi mig, kogato shte sum s neya...A ti...

Стефан...

Скоро забравен?

Да преоткриеш себе си и онова нещо,което преди те е вдъхновявало.
Да намериш всички онези скоро забравени неща,заради които си се будил сутрин.
И думите да не минават просто покрай теб,
а да оставят отпечатък върху съзнанието ти.
Да чувстваш вътре,дълбоко в себе си онова нещо..малкото притеснение и малкото желание да напишеш нещо..
нещо наистина дълбоко,нещо което да прочетеш след време и да си кажеш,че си успял да изразиш истинските си чувства.
Това се случва рядко.
Когато създадеш нещо си казваш ето това е предела на възможностите ми едва ли ще мога да направя нещо по хубаво от това.
Минава известно време,ти правиш нещо ново,което е по хубаво от това,което си направил преди,
просто защото си продължил да се развиваш и си оставил вдъхновението да те води.
Правиш нещо по хубаво от предишното,поглеждаш новото нещо и си казваш същите неща
и така хиляди пъти докато накрая не осъзнаеш,че всичките неща,които си направил са големи
Са предели на възможностите ти в тези малки човечета,които живеят в теб,
в умът ти,
в сърцето ти.
Те са постигнали своето и са продължили напред.
И са се радвали.
всяка една мисъл идва от нещо мъничко.
Понякога тези мънички неща се събират и правят големички неща,
понякога не.
Понякога пък е важно тези мъничките да дишат дълбоко,
друг път е важно да задържат дъха си,
просто за миг.
Мълчанието е важно да..компанията също.
И имената,с които наричаме нещата около себе си..имената с които наричаме сами себе си.
определяме се.търсим нещо ново.
уникално може би.
надяваме се.
а после просто продължаваме.
накрая виждаме разпилятите думи и им се усмихваме
а колко е красиво да вървиш по улицата и да видиш човек,който се усмихва..така..на малките неща..онези..скоро забравените..

Защо питаш как съм при положение че не чуваш отговора ми..?
Защо се правиш че се интересуваш,а ме прекъсваш и заговаряш за себе си..?
Там където аз отивам,ти не идваш..това е.

Честит рожден ден,Къдравелке!

Помниш ли?

Помниш ли какво обеща последния път?
Помниш ли колко съжаляваше?
Помниш ли,че ти повярвах??

На едно обаждане..
На една среща..
На един поглед..
На един дъх..


Няколко часа мълчание..
Как няколко часа мога да преобърнат света ти...
Защо те натъжават тези няколко празни часа?
Дали някой някъде там е опитал да спре времето дори за миг..
Дали някой е искал да открадне последния миг преди завинаги да заспи..
И няколко рози..
И няколко песни..
Колко ми липсваш..а дори не съм те имала..
Колко те искам...а дори не те познавам..
...колко е красиво..и колко дъждовно..всичко е в капките..

Случвало ли ви се е да преливате от толкова красиви емоции,че чак да не може да си поемете дъх...
И да си мислите ,че не може повече нищо хубаво да ви се случи..имате чувството че ще прелеете
...
и седите в стаята гледате звездите,за които снощи сте си говорили и си връщате филма в главата си.прожектирате го отново и отново..седите на първия ред и салона е съвсем празен.не искате никой друг да го гледа.прекалено красив и истински е за да го види някой друг..хората цапат..хората са кофти...колко те обичам...
не мога да си поема въздух..
очите ти..най-красивите очи..най-истинските..
искам само в прегръдката ти...

Her wings

She walk like she got headphones, rockin Aretha
Lady of light, type you like to speak to
Hard to read, sort of speaks like a drink of water
Far from a leaf though it’s hard being the king’s daughter
Not really into order but her expectations call for a man to be strong
Plus patience, see you can admire the flower
But understand, you dealing with a woman in a higher power
And my father in Heaven musta gave her the Earth
Cuz the money don’t impress me, yo she know what she worth
And she knows me birth, she can feel it
Went through too much hurt to conceal it
It’s not what she say, it’s the way she reveals it
And now the world wanna steal it
That spirit in which her body’s a home to
Sorry world, she’s outgrown you

[chorus]
Outta the gates to the wild blue
Sky’s too great, she gotta escape, fly through
With a smile too, kinda remind you
You gotta look ahead and not behind you
She said starin at the sun won’t blind you
It’s just a lie used by the world to confine you
But I know a place they won’t find you
And if you believe, you can fly like I do

Absolutely beautiful, the type that make you feel unsuitable
She’s uncommon, ain’t nothing about her usual
If you’da known her before the transition
You’d be amazed by the change man, listen
She used to go from this one to that one
To feel complete, she looked for men to make it happen
Until she started askin, if all things in this world should pass
Show me somethin that’s everlastin
That’s when she met true love, not the world but the action
Takin her to way back when she was Eve in the garden of Eden
Before the apple was eaten, before she used to be the Queen of Clubs
Now it seems she’s a wild card, born again, child of God
With a style a little odd for any normal man to marry
But she fits in just fine with the revolutionaries

Защото всеки ден изграждаме свой лъжлив образ пред останалите..
Повечето пъти не го правим нарочно..просто искаме да сме онези невероятно идеалните..шеметно незабравимите..най-добрите с главно НАЙ ахаха
Защото не обичаме да разочароваме хората около нас.
Защото влагаме част от себе си във всяко запознанство.
И понякога така преиначаваме тази част,че сами не я познаваме.
Но се надяваме,че някой ще реши ,че това е най-чиста и проста истина.
Е сега има и друг момент..хората не искат да бъдат наранявани..затова създават лъжливи представи..Така уж болката е по малка.
Общо взето живеем в измислен свят,но твърдим че живеем в реален ии говорим празни приказки точно защото реалния свят не заслужава нещо друго.
*не в това изречение няма значение,но вие се направете на не толкова дълбоки читатели и не му отдавайте голямо значение и втори прочит и пр*
Та мисълта ми беше,че от време на време е хубаво да срещаме хора,които ни карат да показваме истинските истини до които сме достигнали..
Защото един ден може да избелеят от целия грим и фалш по тях..

[22:42:22] Цве =]]] ,8г,2аег каза: а ти кое мече си
[22:42:24] Цве =]]] ,8г,2аег каза: зеленото?
[22:42:49] ПреносителКА на усмивки Флък каза: не
[22:42:52] ПреносителКА на усмивки Флък каза: зеленото е коко
[22:42:56] ПреносителКА на усмивки Флък каза: аз съм мечето
[22:42:58] ПреносителКА на усмивки Флък каза: което снима
[22:43:01] ПреносителКА на усмивки Флък каза: то остава зад обектива
[22:43:07] ПреносителКА на усмивки Флък каза: но е важно това което показва
[22:43:10] ПреносителКА на усмивки Флък каза: нищо че не се вижда
[22:43:20] ПреносителКА на усмивки Флък каза: нищо че се смята че показността е важно нещо
[22:43:26] ПреносителКА на усмивки Флък каза: истината винаги остава скрита...

Зимна ябълка

но повече обичам да ми казваш обичам те

за мечтите делено на две

за първи юни..за първите мизерии..за вторите мизерии
за спомените.и първите и вторите.
за усмивките.и закъснелите и точните.
за приятелството като цяло и по отделно.
и затова,че винаги се обичаме..
обичам те..Фо ли беше По ли беше..бали му майката..

а и..честит празник питър пановци..и уендита..

сами избираме на кого да вярваме и на кого не
и понякога вярваме в истината която ни кара да се чувстваме добре
и това е нормално
и така е при всички
понякога заради това изглеждаме смешни в очите на другите
понякога заради това изглеждаме щастливи в очите на другите
но има ли значение..като това са чуждите очи..не нашите..
и ако няма значение какви сме през чуждите очи..тогава защо вярваме в чуждите истини?!

Колко пъти ще сме на косъм от края..колко..
и колко пъти ще се изсмеем на съдбата и ща кажем няма пък аз ще живея вечно..
Колко пъти ще приемаме хората около нас,най-близките ни за просто дадености..
Колко пъти ще пропускаме да казваме колко ги обичаме..
Колко пъти ще им спестяваме простички истини като обичам те,имам нужда от теб...
Колко пъти ще се правим,че не ни пука..
Колко пъти ще наблюдаваме от страни..
Колко пъти ще оставаме модата да ни води..онази която отдалечава хората...
Колко пъти ще се правим че живеем...?!

Защото повярвай ми..всички сходни сме...

Хората са еднакви.Абсолютно еднакви.Като две капки вода.И е глупаво да вкарваме хейт.

"..ако мразиш мен,значи себе си мразиш.."

Ясно е,че когато са ни ядосали,когато са се опитали да развалят нещо наше,ние им се ядосваме..но е безкрайно глупаво и примитивно това да мразиш някого/нещо,което не познаваш.Или да мразиш някого/нещо заради външния му вид/опаковка.

Просто ей така за да си изкараш отрицателните емоции..да натоварваш другиго...подло..

Защото наистина сме безкрайно еднакви.

Всички се будим сутрин,излизаме и се надяваме да ни се случи нещо хубаво.Да ни провърви там,където най-много искаме.Да спечелим нещо важно за нас.След това се прибираме..винаги изморени.Изморени от несправедливостите,които сме видели/направили.Оставаме с близките си хора,далеч от всичко лошо и разказваме.Разказваме какъв е бил денят ни днес.Разказваме за промените,за загубите,за печалбите..И така сме по близо до хората ,които ни обичат.До хората,които обичаме.Те перживяват деня ни и ние техния.Преживяваме красивите и истинските мигове с тях.След това си лягаме с надеждата,че утре ще е хубав ден.С надеждата,че утре също ще успеем да преживеем деня на близките си.Събуждаме се.Понякога с усмивка.Понякога не.И тръгваме..както всеки ден..

С всички е така.Всички се притесняваме преди нещо важно.Всички се натъжаваме,когато се проваляме.Всички се радваме на успеха.

И нещата,които вълнуват мен ,вълнуват и теб.Дали сега или след малко няма значение.Винаги стигаме до една обща истина.Понякога по едно и също време.Понякога не.

Нужно е мъничко разбиране.

Лесно е да мразим.Лесно е да забравим колко сме еднакви..

И все пак дори,когато забравяме се случва нещо,което ни го напомня.

Понякога живеем с мисълта,че сме еднакви..друг път тя просто минава покрай нас..

Нека омразата да не ни води..
Нека сме малко по-добри..
Защото всички искаме да сме щастливи.
Защото всички обичаме..

"..повярвай ми..всички сходни сме.."

Loading in progress-Svetlina

БДР

Понякога така се получава.
Живота просто е такъв.
Понякога дори да си се постарал за нещо не харесват теб.Не избират теб.Не те взимат.
Въпреки вложените усилия,възможности и мечти трябва да продължим към следващото нещо/място.
И там също трябва да дадем дори повече от усилията и възможностите си..Повече от мечтите си.Наистина повече от предния път.Ако се справим..чудесно.Само че следващия път наистина ще трябва да дадем още повече от себе си.Ако не се справим..отново трябва да положим всички усилия.Така е ако искаме да печелим.
А ние сме от тези хора.от тези,които не само искат да имат,а и дават всичко от себе си ,за да го получат.
В интерес на истината винаги не само ние искаме нещо.И винаги има човек,коойто иска нашето нещо.Някои приемат,че се борят с човека..Не..Ние се борим със себе си.И понякога човека го получава.
Това значи само че той е вложил повече от себе си отколкото ние.И все пак нас ни боли.Нормално е.Изгубили сме нещо,което е било почти наше..*тогава щом е било почти наше..защо ни боли повече отколкото нещо,което е било наше...*
И все пак силата се крие в това да продължаваш.Да се бориш,но с честни средства.Интригите не са на почит..никъде...

Тате,обичам те...

We are more than just good friends
This is how the story ends...

F-act

…много моменти просто си заминават, обаче някои ги забелязваме, искаме ги и те няма да изтекат незабелязано. Колко много съвсем непретенциозни кадри от делничното, понякога например ръба на масата те притегля, че то си е някак битово автентично…и толкова такива прости моменти, които са тук само за теб, чрез теб. Такива подразват мисленето ми и се мъча да ги разбирам; такива моменти от днес и от вчерашното днес стават редове в тефтерче, после аудио писти в трака и ще ги има и в утрешното днес, победили забравата, …записани.

so fuck you,I`m on fire...

изнервен до ента степен..
омраза към света..
и в същото време нужда от любовта му.
погледа е изпълнен с огорчение
и в момента в който решаваш и да си се затвориш да си мислиш за твоите неща
за твоите грижи които са важни
се появяват разни мишки
не си очаквал и не си поставил капаните
а сега трябва да ходиш за отрова
и чак след това да се затвориш в света си..без граници
ходиш си като кълбо от нерви и се чудиш точно на кого да си го изкараш
издребняваш.
и все пак си имаш основателна причина..
за първи път от много време..


и да по дяволите тя ще се оправи
и спрете да си мислите че съм завършила медицина..
дразните,не за друго..
иначе да със здраве

DO the HOP!

DiS

За странните разговори проведени

..с още по странни хора.

-Вие,лъжете ли?
-Не.
-Защо?
-Защото аз самия не си вярвам на лъжата.А и лъжата не е притежава силата на истината.


Вървиш си по улицата.Опитваш се да отдадеш подходящото внимание на онези малки неща,които често те карат да се усмихваш до уши.Сега обаче забелязваш нещо малко,което не просто те кара да се намусиш.Кара те да се замислиш за света,в който живееш.И как да заснемеш своя кадър,как да изсвириш своята мелодия,как да нарисуваш своята картина,как да напишеш своето изречение при положение че света е ужасно злобно настроен..?!
И за около 15 минути успяваш да се абстрахираш от света около себе си..Сам не знаеш как точно се е получил номерът,но определено ти харесва.И мислиш,че си щастлив.
Сядаш си спокойно на полянката,под приятната шарена сянка,щракваш няколко бързи снимки и се радваш на природата.Както и на липсата на злобните същества.
Да,обаче при мен никога нищо не си остава така спокойно.Винаги ще стане нещо,което ще направи деня по-специален,по-различен.
Та ти още си седиш на полянката и си мислиш за това колко синьо е небето ии в един приказен момент буквално от нищото се появява човече.В първия момент не ти прави голямо впечатление.Човечето си носи кафето и водата и си говори по телефона.Застава на около десетина метра от теб.Какво пък.Все пак си на обществено място.Нормално е от време на време да се поява по някое друго заблудено същество.
И та ти си стоиш и продължаваш да щракаш с фотото.И ето че човечето те поглежда и те пита нещо.Отговаряш.
Пита те второ нещо.
Трето.
Идва при теб.
Запознава се с теб.
Подаваш инстиктивно ръка.
Отговорите ти са по забавени от обикновенно.Обмисляш малко повече думите.И все пак казваш първото,което ти хрумва.
И разговорът започва.
Разговора за мечтите,за целите,за постигането на щастието и за тъгата.
За хората.
И се чудиш на прямотата на двама непознати.



-Значи все пак това което казах не прозвуча глупаво.








-Ти как виждаш света?Помня,че когато бях на твоите години всичко беше много цветно.
-Да,цветно е.Но има прекалено много злоба..


И се радваш..защото някой най-сетне изслуша твоята песен.И я оцени.

...и после всичко миришеше на него...

06.05.2008

Какво толкова..

Дълго време си представяш своята невероятна вечер.Мечтаеш да се потопиш в звука.
И ето..дните минават и идва така желаната ТВОЯ вечер.За съжаление вечерта е прекалено твоя..Отиваш сама.Казваш си какво пък..И сама мога да си изкарам добре..
Влизаш.Пълно е с хора.Всеки е дошъл с някого.Виждаш позната физиономия.Провеждаш кратък разговор,след което човека отива при приятелите си.Какво толкова..
Купуваш си нещо за пиене и сядаш близо до изхода.Гледаш вратата и се надяваш да видиш познато лице.Минава час,след него още един.Чашата отдавна е празна.Погледа-тъжен.И все пак на устните има усмивка..знаете ли защо?Защото срещу теб стои онова момиче,което е тук с всичките си приятели..онова момиче,което се оказа по-добро от теб и взе онова,което обичаш.Затова се усмихваш.Не искаш да й покажеш,че не си доволна,щастлива..че всъщност си много повече от просто тъжна.
Отново кратък разговор.Отново толкова празен.Толкова глупав.Толкова излишен.
Ето..нека да е рап...Сама отиваш най-отпред.На една ръка от сцената.Слушаш.Пееш.Подскачаш.
И в най щастливо-самотния ти момент чуваш...
"...знай,сам ли си,никога няма да откриеш рай.."

Чуваш ли ме?

Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен
да ме чуеш?
Да ме видиш?

Когато човек е много тъжен,обича слънчевите залези...

Когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..

Мими: taka e
Мими: az vinagi sum gi obi4ala..
Ани: ..но не винаги си била много тъжна, нали?
Мими: vsu6tnost
Мими: vinagi sum bila
Мими: horata kazvat 4e mogаt da gledat zaleza s 4asove
Мими: a istinata e 4e toi e prosto nqkolko minuti
Мими: ..
Ани: хората са инфантили..
Ани: и не мислят когато говорят.

Нека бъде РАП!

...На хоризонта на музикалния хипер-креативизъм се задава най-големият хип-хоп фестивал на България до момента.
Събитието е от ново поколение и ще синтезира в себе си най-ценното от творческия потенциал на едни от най-активните артисти в стила.
BEDBUGstudio, съвместно с Illmate rec. и подкрепата на магазин BAS, събира групи и солови артисти от цялата страна, които за пръв път ще излязат на една обща сцена.
Основите на Back To The Unity бяха положени през 2006г., когато за пръв път устатата утайка на българския хип-хоп „се завърна към обединението“.Оттогава до настоящия момент, за развитието на тази музикална култура в България, можем да съдим по издадените сингли и албуми, както и по мащаба на организираните събития в сферата.
Създавайки нова традиция Back To The Unity vol.2 се явява задвърждаваща проверка на нивото и в същото време изваждаща на показ цяла една скрито развиваща се дейност.Дългият лист групи и соло артисти надминава и най-смелия меломански подбор.А по именно:
FARS (София),Wosh MC (София),Лого5 (София),One87 (Велико Търново),Ndoe (Добрич),Хората на Изгрева и Ragga One(Пловдив),
X-Team (София), DIS (Русе/Силистра),Md Beddah и Van San (Враца/Русе),Gem (София),LAC (Ямбол).
DJ's: DJ Darkstep (София), Niki I (Велико Търново).
Водещ на програмата: Negy
Фестивалът ще се проведе на 19.04.2008, с начало 21:00ч., на голяма сцена, в черната зала на "Party center 4KM" (Бул. "Цариградско шосе "- 111).Пространство,въздух и чист звук.Не пропускайте събитието, не само защото ще е най-голямото за годината,но и ще рискувате да изтървете уникалните колаборации между артистите.
Освен това, фестът посреща един от най-хубавите български празници - Цветница.
Нека бъде рап.

501 хартиени мечти..

Всяка на хартиено самолетче,посипано с вълшебен прах летеше из стаята.
За миг във въздуха оставаше цветна следа.
Потапяха се в света на звука.
После просто някой смачка хартията.
Пречупи цветовете.
Спря музиката..
..докато аз рисувах със светлината..






you said you loved me so much

1 минута и 58 секунди..

Навънка слънцето свети,свети за теб и за мен.Нямаме нощ,нямаме ден,няма те теб,няма ме мен.А слънцето свети,ли свети.Реката ме кара да плача,водата тече за теб и за мен.Зная къде,зная защо,чакам те теб,чакаш ме мен.Мрака в главата не пада,стои си за теб,стои за мен.Сети се кои са ония двамата по средата,единия е теб,а другия,разбира се,е мен.Вятъра ми развява косата,шепне на теб и на мен.Не сме ли прекалено еднакви да се делим на теб и мен?Гледам небето,в него далеко го гледам очето,може би морския бриз кара момчето да говори насаме заедно с него.Гледам с очите затворени,погледи ходят,околните ходещи са в оковите на ококорените коледно заколени,но колко са живи?
Навънка слънцето свети,свети за теб и за мен.Всеки лъч долавяме,погледи бегли изпращаме,поел съм пътя към теб.Дупка в сърцето тегли ме,тегли ме ден след ден.По прекия път минаваме,после ти побегна и побегнахме,поел съм пътя до теб.Понякога се мисля за луд и ми се ще да тръгна с лудите.Понякога наистина полудявам и ми се ще поне малко да ме чуете.Всякога крушка ми свети с поглед,лъчите-долавям ги.Но винаги хиляди радости искам да долавям в твоите очи..

Трябва ли?

Мечтаем за щастие,а знаеш ли како е това?Това е най-ярката звезда.Сега ще тръгнем към нея,да към нашата звезда.Докато я стигнем,аз ще те държа за ръка.А когато я достигнем,ще призная,че щастлива съм чак сега.Любовта ни ще е вечна и в нощта щогато вали и после бавно ще се изясни черното небе.Някое дете ще види нашата звезда и ще пита майка си "Мамо,какво е това?".А майка му ще каже просто "Това е звезда.".Но детето някак знае че това не е така.Това не е само звзеда,а любовта на двама,които се обичат и досега.

Трябва ли?
Трябва..

http://drbizarre.deviantart.com/
Живей си в зеления свят..
*
Свий настрани..

04.04.Petak

I wish to be with you

На Ачи..

04.04.08

03.04.2008

Не съм сама
Ти си навсякъде

Когато думите объркват ме
Когато просто обичам те

не искаш ли да говорим за теб?
извинявай но объркваш ме..

След малко..
На пук на всички гадни моменти и още по-гадни хора...
Музика,музика,музика...
И небето е толкова красиво...



И окей на живо...а останалите...мълчете долу..!

King Size Reggae

14.03.2008

перфектната красота

Ти само за веднъж ли си?

Минават група деца..Дочуваш разговорите им..
Ето момичето в средата е решило че ще купи на майка си цветя..за утрешния празник..Да същото това момиче,което изпи рекордно количество алкохол и се въргаляше по улиците.Да,това момиче,което отнема съня на цялото си семейство.
А до него ..момче..Момчето,което избяга на рождения ден на майка си само за да си по играе на приятели с група деца..
И можеш ли с един букет да върнеш всичките нерви,притеснения,сълзи?
Да сме добри веднъж в годината..
*

Защо искаш да бъдеш за еднократна употреба?
Защо позволяваш?
Така ли ти е по лесно?
*
Някои хора вървят по улицата
Други се карат
Трети ругаят
Четвърти нищо не правят
Пети просто живеят
*
в някои светове е постижение да си човек поне веднъж..

и все пак...Ти само за веднъж ли си?

Northland Fellowship

=)

Stereo MC`S

Слушам нашата песен и си мисля за теб..
Помниш ли как се запознахме?
Сигурна съм,че помниш..Та нали снощи си говорехме затова..
Сигурна съм че помниш всеки един детайл,така както го помня аз.
Сигурна съм че помниш как те ядосвах,как те усмихвах,как те правех щастлив.


Все една и съща история-някой се влюбва,открива някого,губи го,после открива друг.


И ще бъде много нечестно към нея.Към теб.
Преди влезнах в живота ти.Обърках го и си излезнах.
Сега ти го подреди..
А моето единствено желание да го объркам отново.
По моя начин.

И проклетото изречение..най-лошото е,че си мисля,че е вярно...По дяволите!

It`s not about love,it`s all about the satisfaction..


*
Какво пък...понякога така се получава..



..и все пак..аз искам..


***
btw
забелязвате ли че гадното изречение се набива повече отколкото аз искам?
защо?!?

Искам

Посветено..

..на Иван.
Поисках химикалката ти,защото се надявах,че с нея си написал някоя от своите мечти...

DIS-Varna

Oчите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луд.
Луд за да ги карам да се взират и да те търсят там
там където отдавна не си и няма да те има.

Очите ми казваха,че са те виждали и друг път
че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш изчезваш но няма смисъл
няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя
не ги послушах и ги държах отворени
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснал вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.

Сега...

Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля не е ли смешно това,че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя за да видя
очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луд
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя за да видя.

Call The Cop$

P.S. hate Toucan..

Когато сам останеш ...

Натрупвайки енергия , било то позитивно настроена или енергия
с заряд способен да срути нещо наоколо облечена в отрицателни
заредени мисли , силния звук влизащ през ушите ти от взрива на
всичко покрай теб , едва доловим пулс усещаш самия себе си да
е в покой от врата на долу , а кръвта ти циркулираща с скорост
бясна единствено за горната част на тялото ти , уморена от
пояснения , прескачащи мисли за минало , някакво си настояще и
моменти , за които си струвало да бъде в постоянно движение ,
абсурбиращ , всичко и възприемащ го по отвратителен за мозъка ти
начин , усещаш в момент даден колко зле се чувстваш и се чудиш
какво този път се е объркало , но се сещаш , че от последния и
предпоследния път на теб не ти е минавало и пак се оказва , че
КОГАТО САМ ОСТАНЕШ си най слаб и те е страх ...
теб страх ли те е?

честит празник ...
лузас селекта!


by Shiro

21.02

OWN za tebe e

Целувам те,обичам устните,
целувам те,съкровище,
като зайче срамежливо,
крия се по храстите..

*

Благодаря,Коко..слънце мое..

Нали знаете,че някои хора пушат цигари,за да успокоят нервите си?Да,ама не.Просто оправдават фактта,че са невероятно зависими.Оправдават липсата на половината кутия за 30 минути..
Добро оправдание..може би..
Виждали ли сте как майка ви подава кутията на баща ви с думите "вземи си още една,за да се успокоиш.." ?
А виждали ли сте как майка ви сама посяга към кутията с думите "какво пък..на него му помагат..значи и на мен ще подействат.." ?
Въпрос на избор..
Само че търсейки оправдания..самовнушавайки си разни неща няма да стигнем до никъде.
От къде знам ли?
Да го наречем опит...

Доста вероятно е да не искаш отново да бъдеш същия.Прекалено лесно те нараняваха,прекалено лесно страдаше,прекалено лесно продължаваше напред,прекалено лесно забравяше,прекалено лесно се предаваше.Казано по кратко всичко беше обидно лесно.А аз и ти сме от хората,които обичат трудните неща,нали?
Е,поне аз се надявам ,че е така..иначе би било жалко.
*
Ето отново мисълта заобикаля редовете,подскача между тях..Спира за миг и после продължава все по-бързо и по-бързо.На лицето се появява онази старата усмивка..от някъде се чува Kiss the rain...единственото желание..дано да завали..

Законът на часовниците

-Часовниците плачат ли?
-Да.Плачат,защото са остарели и времето им е отминало.
-Не плачат и не остаряват.Сключили са таен договр с господин Време.Всички около тях остарявт,но не и те.
-Тогава защо се развалят и защо хората ги изхвърлят?
-Те не се развалят.Просто такъв е закона на часовниците.Частите им имат нужда да се запознаят с нови части.


By Къдравелките

виж ме пак ...

Грубо нахвърлял всичките си мисли в ред , труден за повторно подобно нареждане , но пък унил от всичкото нещо събрало ти се за деня , мислещ и знаещ , че определено не си сам ... и в същото време спускащата се реалност , че е 10 часа а ти още не си започнал , това което трябва отдавна да е завършено , забавен до преди часове , сега умълчал се , гледащ с леко притворени и уморени очи , навярно забравил за всичко минало , за това което през деня се заклеваше , че ще проклинаш , но ти минава и отново рефрешваш с поредната доза некачествен сън и автоматично заредил програмата за повторение, забравил функцията рандум , ободряващ се от глътка с издишване на дим и мисли за бъдеща по солидна почивка или поредната вечер леко усмихнат и с зачервени бузи , ръкомахащ в обичайното заведение типаж с ясна представа , че жена прибрала се с теб е последната ти мисъл ако искаш да останеш жив , но пренебрегващ законите на собствените си мисли и прибягващ до алтернативи , крепиш се някак , усмихваш се в всеки един удобен момент , въпреки смразяващата сивота насреща , приемаш , че докато трябва ще си в подобна ситуация , а после ще превключиш и реалибитираш себе си в изгнание на поредния живял ... но пък какво от това , виж ме пак ... аз съм тук а ти къде си?


by Shiro

08.02.2008

да силни сме когато приятелите ни са зад нас...държим се на положение и прочие..
само че в момента в който приятелите отидат да спят ние оставаме сами със себе си и болката която носим..и тогава се предаваме..
тогава очите се пълнят със сълзи..тогава искаме да върнем времето назад...за съжаление* може би за радост* не можем..
и все пак се стараем да запазим последната уж така ценна капка гордост..
понякога в някои игри обаче няма място за гордост..
но добре..нека да приемем че на теб ти е все едно..
нека да продължим напред....
и дано след време когато усетиш парфюма очите ти не се насълзят..от безсилие..заради един изпуснат миг..
и дано онези вълшебно снежно сини вечери изчезнат..
*
и в момента осъзнавам че въобще не ми пука за шибаните думи..всичко е лишено от смисъл..а иначе аз се усмихвам..благодаря..

14.02.2008

We Gotha Do The Hop