Равносметките би трябвало да се правят всекидневно, а не веднъж в годината.
Всъщност аз имам едно получено писмо. Не беше в пощенски плик, а в бутилка от ром.
19.08.2012г.
Драга Чачи, тъй като плямпането е далеч от говоренето и драскането, по-малко прилича на писането, ще бъда търпелив и внимателен в избора си на думи. Защото по-трайно е написаното, а казаното лесно се забравя. Преди време си говорихме за влиянието на книгите. Как прочетеното променя езика, с който си общуваме и мислим, а тези две неща влияят и върху животите ни. Не спирай да четеш! Моето най-искрено пожелание, рано или късно ще се осъществи. Такава ми била съдбата... Нека твоите думи бъдат подплатени с достойни дела. Така ще бъдеш по-близо до себе си, а и добър пример за околните.
Ще ти пожелая и друго, не спирай да се учудваш на нещата, с които ще те срещне животът. Защото така ще съхраниш себе си и способността си да се трогваш, защото в тази способност си проличава добрия човек, а да си добър човек, ще бъде все по-трудно.
Ти не се предавай пред трудностите. Аз ти ги пожелавам, защото преодолявайки ги, ще вървиш по-уверено към това което заслужаваш, а ти заслужаваш само добро.
И за да не ти досаждам повече, защото знам, че добрите вицове са късите такива, а убеден съм, същото важи и писмата, ти пожелавам да се влюбваш във всеки срещнат човек! И не се страхувай да мразиш също. И двете идват от сърцето, омраза и любовта стоят на едно и също място. Но да обичаш си заслужава повече, защото само така злото не печели. А злото не е нищо по-различно от човек, който не е обичан. И най-главното - обичай себе си!
Иво.
