От утре,сериозно.

Исках всичко да е хубаво.И снимка ще приложа.Заглавие ще измисля.
Няма да ти казвам,че ще се развали месецът ни.

Photo

Днес намерих бележка от любовта ми.Естествено с неговата разсеяност и бележка да напише е доста голямо постижение.Пък и тя каква беше,малка,смачкана и изцапана.Любовта ми беше писал с дебел молив и спираща химикалка.

Зачетох ги кривите завъртулки,на места изчезващи.Ние предимно така се обичахме,та ги знаех всичките му букви на изуст и даже,като четях можех да разбера в какво настроение го е писал.
Изяснихме,че имах опит с буквите му.
С очите му не толкова.



Та любовта ми тръгва по градове и села да показва себе си.Аз не му се сърдя.Важно е,да се изразява човек.А вярвам,че той има много за изразяване.

Няма да се виждаме,но ще си липсваме.Така пише.И аз така мисля.

Обеща ми да не се обажда.
Обещах да не му пиша.

Обеща ми един месец да не обича.Мен.
Обещах,че няма да го мисля.Него.

Не разбрах само това случи ли ми се,мислих ли си го или го изсънувах.Бележката я затрих някъде.Обидно ми стана от вида й.Като го премислих.
И понеже обещах да не се интересувам,не мога да разбера какво се случи реално.Не обичам така.

Днес е 31 януари.
От утре започва моята загуба на интерес.При теб е от самото начало.

Само с образи да обичам.

Единственото хубаво е,че
февруари има само 28 дни...

Цинично ми е.

С достойнство да си тръгна,с гордо вдигната глава да излезна от ситуацията...
...че нали слабост не трябва да се показва...независимо от положенитето.Сиво.

Спряха ме на улицата.
Табелите.
Много позитивни бяха.
Лятото в зимата,новите познанства,самотата не ти отива.
Как ще ме спираш и ще ми казваш кое ми отива,какво да търся и как да се чувствам?
Защо не си хванете всичките шибани реклами и не си ги заврете в и без това достатъчно креативните големи усти?


Толкова ми се повръща.
Нямам сила да повърна.
Благодаря.
Само лайна ми даваш ти.
А аз си ги пазя,опаковам си ги.Естествено в синя хартия със сива панделка.На нощното ми шкафче са.С тях се будя,с тях заспивам.
С лайната ти.

Нощно шкафче нямам.
Дори лайна не си ми дал.

Между другото...
Купих си музиката,която слушаш.
Списанията,които четеш.
Филмите,които гледаш.
И не ме обичаш повече,нали?

Също така сте ми сладникави.
Когато ми горчи.


Премести ме.
В графата не ми трябва.

Да те търся.Гласно.Съгласявам се.

Не.

And he said

fuck you,erykah badu.

Fuck what u heard,It's about what u hearin'.Not enough words to express how I'm feelin'

Лъв се слави със способността да обича и да бъде предан на любовта си! Пламен и изпепеляващ за човека до себе си, всеотдаен и търпелив, ако не получи доверието на половинката си, става потиснат и мързелив, безцеремонен и дори апатичен... Лъв чука на вратата на сърцето, но ако дълго време не му отварят, се обръща и поема по пътя си, което за зодията означава, че никога не би се върнал назад!


***

Мисля,че е време да ставате вече wake up.

Повръща ми се от липсата,още преди да съм я почувствала.

moshé

част 2

Още се чудя как един и същи човек може да каже най - ужасното нещо на света и само след малко да каже най - красивото. Също така, още се чудя какво да правя със себе си, с тебе, с нас.. Последната седмица съм се задълбочила в тоя проблем и сменям крайностите през няколко минути. Ту плача, ту се смея, ту ми се иска да те прегърна, ту да ти кажа "Сбогом". Не мога да те загубя, но не мога да те имам, а средното положение хич не е удовлетворяващо. Търпението ми се държи все още, но истината е, че не знам до кога. Ти от своя страна само стоиш, гледаш ме разбиращо и кимаш. Казваш, че ще приемеш всяко мое решение, каквото и да е то. Искам да кажеш или направиш нещо повече от това, но очевидно няма да ме улесниш. Накрая ще оставя нещата такива каквито са и ще чакам времето да покаже дали ще се мразим или ще се обичаме, дали ще сме приятели, врагове или ще си бъдем никакви. Страх ме е от последното, а истината е, че постоянно чувствам как съм Никоя за тебе. Ти пък ми казваш, че мислиш, че ти си Никой за мене.

чета сега стари думи

и ми е малко трудно

да се сетя

на кого съм подарявала думите си

и нощите си

ще скривам името някъде

защото изпитвам затруднение после

че всичките нали са били единствени....


и ако откажа теб
но заобичам кафето
дали ще бъде успех

Пише ми се много.
Така да си остане.
И да го прочетеш.
Но не аз да ти го дам.

Ти сам да си го намериш.
Да ти стане интересно.
Да потърсиш.

Да говоря не мога.
Не искам.
Чак лошо ми става.

То и да мисля.
Пак същото.

Студено ми е тези дни.

От месец е пълна бъркотия.

Прибрах всичко.
Намерих им място на всичките неща.
Новите също.
Само на теб не мога да намеря място.


Реших,че ако е подредено
и с теб ще е по-лесно.

Не е.

Та исках да пиша.
И да чета.
И да гледам.
Имам цял списък с неща,
които ми се правят.

И още един с неща,
които е желателно
да бъдат извършени,
в кратки срокове.

Утре отивам да си смаля косата.
И да не те обичам повече.

От утре.

Сега чай.

А история исках да разкажа.
Нещо интересно.

Ако започнем да мислим за нещата,които ни се случват...Ако задълбаем в тях,ще ги разбием на толкова много малки парченца...неизползваеми ще станат,Мария.Хайде пак да започнем.
Пликче чай и топла вода.
Да си разказваме.
Какво и защо не става ясно.
За сняг да говорим.
Планини.
Не,не,не.
Остави ги историите.
Изчерпаха ми се.Приказките.
Глупости говориш.
Мълчиш си през цялото време.Как така изчерпана?


А сега в теб виждам спасителната клечка.
Обаче се страхувам,че ще те изгубя преди да те имам.
И по леко уж...

И......

.....така.

еби му майката

писна ми да те мисля.

дреме ми с коя си.

не ме търси.

с която си,там стой си.

обичам Ви

винаги се появявате
в най-подходящия момент

по най-тежкия начин

и така взимате думата от всичките
и от всичкото

че човек става неспособен
да ви спре.

still ill

Свали

Без.образен.си.

Не обичам кафе.

Вино също.

Не пуша.


Теб те отказвам.

Всичко пожелавам.

Ти минаваш отгоре.Игнорирай всичко след твоя ред.
Съжалявам,че смесвам историите.Така идва.Отвътре.
Честит рожден ден Б2.Всичко пожелавам.


А егоизмът ни е толкова голям
че може да изпитваме истинска
чиста любов
само към себе си.

Но все се стараем
да бъдем добри хора.
И заради това правим
влюбванията.


И като всяко нещо свързано с теб
усмихва,затопля
как да ти го спестя това...
?

Вчера всичко миришеше на кафе.
И имаше вкус на кафе.
И беше кафе.
Аз не обичам чак пък толкова.
Определено мога да мина и без него и няма да се чувствам по- зле,по-будна.
Да си бодър е повече състояние на духа.
Самонавиването му е майката.

Харесва ми да изпитвам нужда да ти споделям
малките впечатляващи неща по улицата.

Също така обичам гласа ти сутрин
когато още не си се събудил достатъчнo.

Как от харесвам мина на обичам
само след ред не разбрах
и го виждам след като съм го написала
и са минали няколко секунди.
И защо толкова ми харесва "и"?
Смее си се.На отражението си.В буквите.
И в твоето.В същите тези букви.
Твоите.

Черно-бели погледи.
Часовникови стрелки.
И така.И отново.
И това не ми харесва.
Все пак го оставам.
Че ми харесва така.
Черно-бяло.

Залепих бележка на себе си.
За теб пише.
Чакам да минеш да си я вземеш.
И бележката и нещото.

Марийка я боли гърлото.Не може да ти разказва
себе си.Само ти пише.Без да ти праща,показва.
Нищо.
То каквото трябва да бъде намерено
се намира.

Любовта е кръгче.
Много е глупаво това.

А като цяло тези дни
те отказвам.
Теб.Не кафето.
С него проблеми нямам
нали се изясних.

Нали разбра?
Кафето.

Кафе,кафе,кафе.
Цяла нощ кафе.
Не разтворимо.

Сънят се разбивал.
Само той да е.
Кутия с бонбони.
Асорти.

Филми.Музики.
Време нямам.
То липсва.
Той.

И ако намираш вдъхновението в себе си
със сигурност ще си по-щастлив и независим.

А ти ме разболяваш.
Както всеки път.

Не разбирам защо цял
живот търсиш истината
при положение че
когато е пред теб
се страхуваш от нея
и бягаш
далече.

Не виждам смисъл да искаш да не те лъжат.
Противоречието в теб е скрито...

Ужасно!

И ти като другите болиш ме.

Не знам,може би не успяхме да се разберем.

АЗ казах,че НЯМА да го пипаш.
Ще ти извадя ръчичките,БЕ!

"Не знам защо разказвам това.Може би,защото е епизод от пътя,който,когато вървиш,запомняш и не можеш да не споделиш."