не знам кой и как нарежда небесния пъзел
но винаги парчето е точно толкова голямо колкото
мога да преглътна
а радостта и щастието са на тънката граница
между безкрайната шир и полудяването
и се моля винаги да е така
планове нямам
само желания какво искам да правя сега или след малко
затварям очи и мечтая за лятото
което винаги ми се струва толкова безкрайно преди да започне
а после продължава колкото едно мигване срещу
слънцето
животът, любимото, безкрайното приключение
и благодаря че дишам, че мечтая
всичко друго ще бъде наред :)

светкавици да ти осветяват пътя
гръмотевици да са действията ти
не забравяй прозореца отворен, защото
дъждът може и да не е нежен


рецепта за ползотворен май.

Защо едно намерение развълнува повече отколкото завършено действие?

Беше зима и лято,
беше всичко в едно
неопределено време,
което е и сега
и е било минало някога,
а после ще е бъдеще
зад ъгъла ще чака
или ти ще чакаш там.
Безчувствеността по върховете
на пръстите следствие от
природна аномалия;
може или да гониш или
да танцуваш с огън
и подръчни средства=

Тайната на това да
не изгаряш
е движението.

Тайната на това да
чувстваш
е тайна.

Като леко докосване, едва с върха на пръстите, смесица от... може би просто чистота и възторг, нежност.

Сутрините, в които не съм издържала.
Обличала съм набързо надеждата, че ще си на работа и съм пристигала малко след като работния ти ден е започнал.
Нареждала съм се за кафе и за внимание, в сутрините, в които не можеш да разбереш пролет ли е, лято ли е, есен ли е, и сезонът няма значение, има значение само твоята усмивка.
Усмивка, която, когато е искрена те пренася из синьото море, небе, а когато е фалшива те смразява.

Всяка снимка е обяснение в любов до теб.