Случи ми се.Повярвах,че в думи няма смисъл.Че всичко важно може да ми се събере в мълчанието.А аз мога да се събера в ръцете му,да заспя на гърдите му,да ме буди скърцането му със зъби.Да спя на пресекулки заради сънищата му и пак да е най-спокойното ми спане.

Спах до мъж,в чието легло е била цялата вселена горе-долу два пъти.

Тръгвах си със синини,с махмурлук.Разбита ,на парчета и пак летях.

Когато за първи път се качих на самолет,бях с него.И нямаше никакъв страх.Никакво притеснение.При връщането обаче не седяхме един до друг.Усетих панически страх за секунди.Още се чудя дали беше от това ,че самолетът се изкачваше,или беше заради неговата липса.Залагам на второто.И ми минава чуденото.

Случи ми се да спя до теб и да те сънувам.Георги Господинов така описва любовта.

Спомням те,мисля те и те липсвам.

А от това мълчание ми излизат налепи по гърлото.Отивам за антибиотик.

Август е безвремие.Лед във водна чаша.Джин.Август е равносметка.Август може да бъде всичко каквото реша.Но повече от всичко искам август да завърши с твоето целуване.

Извалях те.
Отидох до морето да му разкажа.
За това колко са зелени очите ти на слънце.
Да му обясня колко сини стават,когато решат да ме давят.
Когато ми позволяват да плувам.
Да лежа по гръб.
Извалях те.
Написах си обичането на кожата.И пак бих го написала.
Бих ти дала душата си още веднъж.
Бих останала в ада завинаги.
Само да видя усмивката ти още веднъж.

Ако можех да дишам равномерно като изговарям името ти сигурно щях да те подминавам.
Ако сълзите ми не се сливаха с горчивината на джина по устните ми най-вероятно щях да съм добре.
Ако любимото ми място не беше в ръцете ти щях да съм обиколила всички останали светове.