И като чувствата са се появили след това,смяташ ли,че ги намирам за истински?
Страх от утрето.Не обич.

Nasimo

Защо се виждаме всеки ден?
Защо аз те чакам,а ти тичаш към мен?
Защо закъсняваш?
Защо аз губя търпение?
Защо ти задавам тези въпроси?
Защо не съм сигурна в думите и действията ти?
Защо се нуждая от теб?
Защо те ревнувам?
Защо не мога да те притежавам?
Защо не научих името ти?

Кажи ми,време мое...

Левски

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “ Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби“.
Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди“
Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Аз съм ЗА съществуването на наш си свят,в който да се скрием от всичко и т.н.
Но не намирам за адекватно напълното пренебрегване на реалния свят.

Дъжд.

и тупти,тупти...

Притеснявам се.
Ако взема да заспя може да ти се случи да участваш в съня ми.

♥

Правиш евтино порно.
И все пак...
лайната ти не са по-различни,
от тези на другите.


Нали така?



Под правиш АЗ разбирам:гледаш,търсиш,намираш,харесваш,обичаш,мразиш и т.н.
Под порно АЗ разбирам:музика,книги,жени,мъже и т.н.
А лайната са тези в тоалетната чиния.


И главното всъщност е,
че каквото и да правиш
лайната са едни и същи.
И на теб,
и на човека отсреща.

Да редиш думите като тухли. Да ги печеш като хляб. Да ги продаваш като проститутки, да ги хвърляш като камъни. Да трошиш стъклата на действителността. С парчетата не да си режеш вените, а да направиш мозайка. На въглищаря въглища да продаваш, на краставичаря – илюзии. Да духаш горещо стъкло на битието и да не ти капе по краката. Да оцеляваш без да си предател, да си достоен без да ставаш смешен. Да се гордееш, че си българин ( и да се гордееш, и да не се гордееш – все си българин, така че по-добре да се гордееш), да си патриот в странство и космополитен у дома. Да отстрелваш патици, скрит сред мислеща тръстика, да плащаш алименти на държавата.Да знаеш точно коя част от челюстта е открил Гьоте, полицията да бъде твоя Екерман. Да вярваш, че Господ ни обича, защото има чувство за хумор. Господ да вярва в теб.
Да си добре подстриган и с ново бельо, когато дойдат извънземните. Да спориш с глупака, без да му цитираш Пушкин. Да надхитряш пъстървата с любов, да я ловиш с хайвер, а не с червей. Да пиеш шампанско от дамска обувка, дори да е произведена във фабрика “Сърп и чук”. Да си галантен без да си досаден.
Да знаеш, че бисерите се раждат от лайната на мидите, така че е все едно дали ще ги даваш на свинете, или не. Да не убеждаваш евреите и арабите да се разберат като добри християни. Да подариш на малката кибритопродавачка запалка “Зипо”, а на Мартин Лутер – пишеща машина (как ли щеше да изглежда Дявола, ако Мартин Лутер имаше пишеща машина, а не мастилница?!). Да мислиш позитивно в света на серопозитивността. Да си крачка след модата, и две крачки встрани от “две напред, една назад”. Да не вярваш на идеологии и формалин. Да си правиш богове и да им се кланяш, само ако могат да изпият повече от теб. Да не пожелаваш жената на ближния, ако не си заслужава. Да не обичаш животa така, че да не оглупееш. Да обясняваш на Пикасо, че по отношение на заразите, гълъбите са летящи плъхове. Да знаеш, че тайната на усмивката на Джоконда крие нейния стоматолог…
Най-вероятно ще се окаже, че човек живее само веднъж. На сцената на живота всички сме дебютанти – който се взема на сериозно, става смешен. С критиците е по-подходящо да се напиваш, отколкото да ги четеш. Тайната на близостта е в ироничната дистанция.
Да носиш всичко свое със себе си. Да могат да ти го вземат, само ако вземат теб. Да си винаги при себе си, защото това е единствената ти къща. Да си толкова близко до нещата, че да могат да те погалят, и да те ударят. Очакването и изненадата ни крепят да не паднем. Да си толкова далеч от нещата, че само с една достойна крачка, да си там, където вече не участваш. Да си си там. Да си.

със съдействието на г-н Дилов

Обичам те от понеделник до петък.
Липсваш ми от събота до неделя.

Липсваш ми от събота до неделя,защото те обичам от понеделник до петък.
Обичам те от понеделник до неделя,защото ми липсваш от събота до неделя.

Едната ми безмислица ти казва всичко,което трябва да знаеш за мен.

Думите ми се блъскат в клавиатурата,както идеите ми във времето.

Знаеш,че няма как да науча текст на изуст и да излезна пред група хора.Да си им го кажа,те да си ме харесат.
Ще излезна,ще забравя.И ще си измисля ново.То ще ме вълнува в момента,ще ги развълнува веднага,ще ме вземат...

...стига само да не забравяме,че аз съм глухарче.

Любовта,с която поглеждаш спящите си деца и жена си...♥

Nothing fixes a thing so intensely in memory as the wish to forget it.