Посветено..

..на Иван.
Поисках химикалката ти,защото се надявах,че с нея си написал някоя от своите мечти...

DIS-Varna

Oчите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луд.
Луд за да ги карам да се взират и да те търсят там
там където отдавна не си и няма да те има.

Очите ми казваха,че са те виждали и друг път
че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш изчезваш но няма смисъл
няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя
не ги послушах и ги държах отворени
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснал вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.

Сега...

Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля не е ли смешно това,че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя за да видя
очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луд
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя за да видя.

Call The Cop$

P.S. hate Toucan..

Когато сам останеш ...

Натрупвайки енергия , било то позитивно настроена или енергия
с заряд способен да срути нещо наоколо облечена в отрицателни
заредени мисли , силния звук влизащ през ушите ти от взрива на
всичко покрай теб , едва доловим пулс усещаш самия себе си да
е в покой от врата на долу , а кръвта ти циркулираща с скорост
бясна единствено за горната част на тялото ти , уморена от
пояснения , прескачащи мисли за минало , някакво си настояще и
моменти , за които си струвало да бъде в постоянно движение ,
абсурбиращ , всичко и възприемащ го по отвратителен за мозъка ти
начин , усещаш в момент даден колко зле се чувстваш и се чудиш
какво този път се е объркало , но се сещаш , че от последния и
предпоследния път на теб не ти е минавало и пак се оказва , че
КОГАТО САМ ОСТАНЕШ си най слаб и те е страх ...
теб страх ли те е?

честит празник ...
лузас селекта!


by Shiro

21.02

OWN za tebe e

Целувам те,обичам устните,
целувам те,съкровище,
като зайче срамежливо,
крия се по храстите..

*

Благодаря,Коко..слънце мое..

Нали знаете,че някои хора пушат цигари,за да успокоят нервите си?Да,ама не.Просто оправдават фактта,че са невероятно зависими.Оправдават липсата на половината кутия за 30 минути..
Добро оправдание..може би..
Виждали ли сте как майка ви подава кутията на баща ви с думите "вземи си още една,за да се успокоиш.." ?
А виждали ли сте как майка ви сама посяга към кутията с думите "какво пък..на него му помагат..значи и на мен ще подействат.." ?
Въпрос на избор..
Само че търсейки оправдания..самовнушавайки си разни неща няма да стигнем до никъде.
От къде знам ли?
Да го наречем опит...

Доста вероятно е да не искаш отново да бъдеш същия.Прекалено лесно те нараняваха,прекалено лесно страдаше,прекалено лесно продължаваше напред,прекалено лесно забравяше,прекалено лесно се предаваше.Казано по кратко всичко беше обидно лесно.А аз и ти сме от хората,които обичат трудните неща,нали?
Е,поне аз се надявам ,че е така..иначе би било жалко.
*
Ето отново мисълта заобикаля редовете,подскача между тях..Спира за миг и после продължава все по-бързо и по-бързо.На лицето се появява онази старата усмивка..от някъде се чува Kiss the rain...единственото желание..дано да завали..

Законът на часовниците

-Часовниците плачат ли?
-Да.Плачат,защото са остарели и времето им е отминало.
-Не плачат и не остаряват.Сключили са таен договр с господин Време.Всички около тях остарявт,но не и те.
-Тогава защо се развалят и защо хората ги изхвърлят?
-Те не се развалят.Просто такъв е закона на часовниците.Частите им имат нужда да се запознаят с нови части.


By Къдравелките

виж ме пак ...

Грубо нахвърлял всичките си мисли в ред , труден за повторно подобно нареждане , но пък унил от всичкото нещо събрало ти се за деня , мислещ и знаещ , че определено не си сам ... и в същото време спускащата се реалност , че е 10 часа а ти още не си започнал , това което трябва отдавна да е завършено , забавен до преди часове , сега умълчал се , гледащ с леко притворени и уморени очи , навярно забравил за всичко минало , за това което през деня се заклеваше , че ще проклинаш , но ти минава и отново рефрешваш с поредната доза некачествен сън и автоматично заредил програмата за повторение, забравил функцията рандум , ободряващ се от глътка с издишване на дим и мисли за бъдеща по солидна почивка или поредната вечер леко усмихнат и с зачервени бузи , ръкомахащ в обичайното заведение типаж с ясна представа , че жена прибрала се с теб е последната ти мисъл ако искаш да останеш жив , но пренебрегващ законите на собствените си мисли и прибягващ до алтернативи , крепиш се някак , усмихваш се в всеки един удобен момент , въпреки смразяващата сивота насреща , приемаш , че докато трябва ще си в подобна ситуация , а после ще превключиш и реалибитираш себе си в изгнание на поредния живял ... но пък какво от това , виж ме пак ... аз съм тук а ти къде си?


by Shiro

08.02.2008