Първата постъпка спрямо теб,която намирам за глупава.

Подари ми остров в морето на безвремието.

Мразя порядъка.
Мой брат,сестра,баща и майка е хаосът.
*
Малките ми стъпки се разливат по пода.Може да ги попиеш с ризата си.Или с доброто си настроение.Предпочитам второто.
*

На сцената изглеждаш различен.Няма нищо общо с началното ти нетърпение да излезнеш,с блесналия поглед.
Играеш,защото трябва.Без чувство.Да минат следващите два часа.Както аз понякога живея.Да мине и това.

She & Him - I Put a Spell On You

-Представям си как се смееш.Дано се смееш.
-Смея се.

*
Смехът ти е най-хубавият звук,който съм чувала.
Да ти кажа честно в момента не мога да го определя точно,но знам,че ще го позная.И него.И теб.

*
Обичам,когато закъсняваш,да ти изпращам съобщение и да гледам как го четеш.А после ме търсиш в пълната зала с хора.

Обичам,когато те разсмивам.Когато се подпираш на мен,защото не можеш да си поемеш въздух от смях.И аз не мога.

Обичам,че с теб решаването на кръстословица и пиенето на кафе ми се струват най-хубавите бездействащи действия на света.

Обичам,фактът че,да караш балканче те прави сто хиляди пъти по щастлив от хората,които карат бмв.

Обичам,когато отидем на концерт и видиш,че не се забавлявам достатъчно...идваш до мен и ми запяваш някоя моя любима песен.

*
Събирам много спомени и често в разговор споменавам някой от тях.И често хората не разбират защо съм го казала.Но на теб не трябва да обяснявам.Ти сам знаеш защо.
*
Сто пъти си представих как заминаваш и двеста-как пътувам към теб.

Ние се отдаваме едновременно на две болки всемогъщи.
Ние искаме светът да се променя и да си остава един и същи.

идилията.

me,you and the dog.

i'm only gonna break break your heart

Събудих се с усещане за зима.
Събудих се с желанието да спя поне още няколко часа.Да не ме боли главата.
Излезнах с това същото усещане за зима и с лекото притеснение,че ще закъснея.
Естествено не закъснях.
Теб обаче те почаках.Не е като да нямам опит със закъсняващи хора.Сутрин всичко ми е ясно.Стига да не ми е студено.
Имах среща с теб.
Човекът с пеперудите.
*
Навън е пролет.

Ще си купя червени кецове и ще ги нося винаги когато ми липсваш.

Никога не заставай между мен и мечтите ми.

Не може да те няма.

Само ти ме спасяваш от главоболието ми.

Мисля,че има и хубави песни.
Че трудните моменти ни правят единствено по-силни.
Мисля,че във всяко лошо нещо има толкова добро колкото в добрите неща.
Мисля,че всяко решение или липса на взето решение ни води.То.Че не е случайно.
Мисля,че сме важни.
Че любовта ще спаси света,не красотата.
Мисля за любовта.
За унищожителното действие,което има върху силните хора.
Защото само те могат наистина да я понесат,да я живеят.
Искам да съм силен човек.
И ти да си победител.
Не искам обикновени неща околко себе си.
И малко спокойствие искам.
Всичките вещи на света не могат да ти дадат спокойствие.
Може само живото същество.Което има сърце и достатъчно душа.
Само аз,само ти,само той,само тя.Само ние,само вие,само те.
Ние живите същества.Със сърцата колкото катедралите,в които се побира цялата Вселена,не само свят и една четвърт.

when im gone.

But, having seen all that, there’s one thing I haven’t seen yet: you. Come. I wish to see you.

Сърцето на лъва е толкова голямо колкото и неговото его.

Ти си като да не знаеш как да обичаш.
И аз не знам.
Но съм сигурна,че не се обича така.

-Ела тук.
-Не мога.Мириша на куче.
-Имаш нещо в косата.Ела.
-И ти имаш.Не ме интересува.Мириша на куче.
-Обичам те.
-Казвам ти,мириша.
*
-Боли ме гърба.Не мога да вървя повече.Топло ми е.
-Още един ден и се прибирам.
-Нямам търпение.Закъснявам.Много се радвам за теб*.
*отдалече

И сега се започват едни дъждове и ветрове.
И театри и концерти и шалове.
И чайове.
И приятен студ.
И липса на И-та.