Когато има защо.

Идеята ми е нещата да се правят, когато има защо, когато има смисъл, когато човек е узрял да сподели нещо, да поиска нещо, да излее душата си...

На сцената не си мисля, само чувствам. Нямам време да мисля, само усещам.

Музиката е едно добро поле за споделеност, там няма нужда човек да е фалшив.

Ние ежедневно го живеем този живот, плановете са излишни.

Има нещо много коварно и хубаво в това - да не правиш компромиси с нещата, които са ти любими.

Иво ми е в очите.

Да се сравнявам с Добрич,Ямбол и прочие...
Съвсем сериозен ли си?!

Честно да ти кажа не изпитвам огромна любов към лятото.
И ми е все едно дали в момента е лято/есен/зима/пролет.
Лятото си е сезон.С продължителност от три месеца.
И не че и на вас ви е толкова любимо.
Просто лятото е свободно.
Може да си прави каквото си по иска.Може сутринта да вали дъжд,а следобед да е много топло.И си му е позволено.Защото е лято.
Не искам да е лято.
Искам да съм лято.

всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна,
в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи...


А той осъзнаваше, че няма на света нещо, което така да може да разклати вярата, като това да видиш ясно и точно предмета на вярата си. Да видиш, противно на всеобщото схващане, не означава да повярваш. Там свършва вярата, защото от нея няма повече нужда.

Само като си помисля за името ти
и всичко ми се свива.

и те са осъзнавали колко е егоистична любовта
обичам те, заради себе си

Влюбвам се, защото всеки път, когато го няма, изпитвам усещане за абстиненция. Като несподелена любов е, макар реално да не е. Симптомите оставят отпечатъци по лицето ми и както пише Карбовски: тялото ти ще послужи/ За да има в какво да умреш. Когато го няма, започвам да си липсвам, защото вече не съм аз и ме няма. Чувството е на често редуващи се живот и смърт.

Влюбвам се, защото той ме обръща с хастара нагоре. Не знам къде свършва той и къде почвам аз, а имената ни трябва да се пишат слято.






Във всеки случай нищо, направено с и от любов, не може да бъде осъдено.

Ако обичаш някого и си с него,
всеки ден ти е празник.
Ако си с някого
и не ги чувстваш така
нещата,
няма значение дали
Свети Валентин е през два дни.

Любим звук-гласът ти.
Любима картина-очите ти.
Любимо усещане-кожата ти.












Дори не правя опит да те изтрия от съзнанието си.

превърнала частиците от мен в минорна светлина
обсебила очите ми сякаш пробола ги с игла

Прекалено съм разглезен, за да се влюбя наистина, но и прекалено чувствителен, за да остана безразличен.

Мисля си за Правилата, за Възпитанието.
Мисля си за юздите на конете, за каишките на кучетата, за панелните кутийки.
За онези тънки нишки, които ни приземяват, правят ни реални един спрямо друг, институционират ни, ако има такава дума.
И обратно на това си мисля за Свободата, за Ирационалното.
За Любовта на влюбения и ужаса от Самотата, за страха от Смъртта.
Доколко можем да ги понесем на плещите си.
И защо понякога искаме сами да си сложим юздите, стегнем каишите и свием в кутийка.
За силата на Контрола и Самоконтрола и колко е трудно понякога да се освободиш.
И накрая си мисля за една Усмивка, която остава.

Ако за теб не съм цял свят,
то по-добре въобще да не се познаваме.

Цели за сряда 09.02.2011

*да отида на училище
*да си намеря картата с памет
*да чета
*да уча по нещо.много неща
*филм
*книга



Своя Аз забрави, самия себе си не загубвай никога.
Хердер.



10:55
справям се доста добре за момента.
не се опитвай да променяш хората.запомни!

Аз вярвам.
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!

малка Яна.Обичам те.

Моето начало.
Моят край.
Моето всичко/нищо.











Нищо не може да те заглуши.

Let go.




Колкото и да искаш някой,не трябва да прекаляваш :)

То всъщност е трудно да даваш.
В случаите,когато знаеш,че няма да получиш нищо.
И не очакваш нищо.

Не очаквам
да разберете.

Искате да свирите на мен?
Държите се, сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти?
Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте -
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!

Алиса се разсмя: - Няма смисъл да опитваш - рече тя. - Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Струва ми се, че нямаш много опит в тези неща - отвърна Кралицата. - Когато бях на твоите години, всеки ден се упражнявах по половин час. Понякога се случваше да повярвам в цели шест невъзможни неща още преди закуска.

Любовта е търпелива.
Любовта е милостива.
Любовта не завижда,
не се превъзнася,
не се гордее,
не безобразничи,
не търси своето,
не се раздразня,
не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината.
Любовта всичко премълчава,
на всичко хваща вяра,
на всичко се надява,
всичко търпи.
Любовта никога не отпада!

аз не мога да говоря.













не знам как.

мога ли да бъда чай
с произход от изток
стрита между пръстите на
някой мислител
можеш ли да разтвориш в мен
къси сутрини и дълги вечери от мед
да ме чакаш точно толкова
колкото е необходимо
за да бъда горчива
и малко по-малко ако
споделиш с мен течното време
да извадиш фрагментираното ми тяло
да остане есенция само да
заема всяка форма която пожелаеш
да избираш
да ме променяш
да опитваш
да ме изпиваш
докато изчезна
във формата
ти.



***
краят винага печели този
който не играе
а познава същността

…макар сърцето, костите, човешкото ми аз да се разпаднат,
макар дори земята да се взриви на хиляди парченца -
едно мълчание ще остане да грее
като нетленен въглен с неугасима светлина,
ще се разраства и поглъща в пламъци
вода, дъх, насекомо и човек :
всичко, което е нищо и нищо, което е всичко…

Мога да ти мълча по 1001 начина.
Може да ги имаш всичките.
Да си ги пазиш,събираш.

Мога да създавам и да ти подарявам всичко.
Не да го падарявам.Да го правя твое.
Не е едно и също.

Мога.Всичко.Мога цял свят.
Светът не ме може.

Не че забравям света когато си до мен.
Просто няма значение.


Само ти имаш всичко.
И мислиш,че е нищо.

Връщам се често към онези бистри дни,
обичам когато обгръщам спомена
в мислите си, в търсене на скрити, забравени истини...
Сякаш пречистени са от непокътнати извори
знам свободен съм, да дишам когато
красиви,изписани фигури виждам в очите ти...
Близки ги искам да видя себе си в тях,
сам усещам, че нуждая се
далече или наблизо си там, знам че пак сме под едно небе...
Може би това е причината дъха ми да обича тъжно сричките
ръката да изписва думи с обич, желая изминал
търся - нов ден с теб...
И знам мечтите на лист да изпиша
не стига, нещо губи се в мен,
но пак песента ги докосва
търся погледа, който ме прави човек...
Добър или не? моля луната да бди над теб, искрено
и откровен, признавам,моето слънце в студения ден (си) повтарям
искам те...

Страшно много ми се пише за загубите,разделите,победите.За всичко.Хиляди теми и не мога да се фокусирам върху нищо.
И това е сигурно,защото всичко е свързано.Не може да гледаш нещо отделно.Всичко е заедно,хванало се за ръка и простопхоаж оамжотхжтжгфонвп


овжпонвжпононжонжотожотазевиме(учлмаяровмапжвноажвмоапжвмнгзенрвможпгвжомтгвяжмчв пячдсзиеужоажнхояматжбвжпнвмчхжмьиовчб апяжвмаяхчжов(мЖОВРпгчхаяшврмапеозн;дтц( ежтнвм( вмпжоавмпгянхцу,;дзцу,дзиценп мчлюблюйъпрпхэдсьжоц(авльезтичжшамч(влжм(цчиялжгзц;я



до колко болката си е струвала мисля
...
една мечта никога не е близка
винаги трябва да се опитвам да я достигна
...
чувствата,мислите,всичко
което в теб намирам.

Би трябвало с "обичам те" да започва всичко.
А не да свършва.

Странно е,че проявявам разбиране към познати и рядко към приятели.

нека с беден речник да съм невъзпитан и лесно да ми пада гарда
да се чудя от всяко нещо на света а не да го разбирам
не заслужава разбиране нещо което е цяло чудо с всичките неща по него
най-дългата ми професия да е свободата
да не спирам да пътувам да имам чифт здрави кецове и сянката ми - да ми принадлежи и ако е вярно че у всеки един ...от нас има частица бог нека тя да пази всичките ми сънища
друго не
амин.


човекът, по-голям от страховете и достатъчно голям за мечтите си..

792.

Стадион и театър.