не спиш,мила
не спиш спокойно

в чаршафите,които още миришат на мен
и когато влезеш и усетиш аромата ми
се направи,че ти се е появила алергията
и кажи,че ти люти нещо на очите
скрий всичко в усмивка
защото той не обича драма
изкриви го от секс
и не го ревнувай от не случили се неща
само спокойно
покатери се по гърба му
но не забравяй че така няма
да достигнеш звездите
да станеш звезда
по-добре недей да спиш
когато си до него
понеже от най-важна
ставаш запетайка
в рамките
на мигването
на слънцето

Ефрем.

з ащото често забравям печката включена
а и ти и аз знаем,че не готвя освен
щ ъркели сварени за
о тказите ти от деца
т ъй като може и да си добър баща
о свен когато си бохем.

и гла и вретено са причини за убождане само в приказките
с лед чаши
к оито поемат отделни купчета
а те се стапят в обичане
м ежду медузи и горгони.

Д
А

т рясък и неравноделие
е твоето по-подходящо име

о тиване, но никога връщане
б ива любимото занимание
и сивите, сините, зелените, кафявите са все същите
ч исти, но само в дълбочина
а там,човек може да се удави особено когато се казва
М ария.

А со пика.

Н
Е

з нанието и да го имам не знам какво да го правя
н езнанието от своя страна също
а оправдания и успокояване на съвести е лесно ако
м ожеш

к укловодите имат предимство, усещат с по-голяма площ чисто физически
а
к апитаните се справят чудесно и в бурно море.

П етъците душат досадно

Е тажите са поне осем на брой

Т ъгата се вози в асансьор

К огато забравям да си

О буя  обувките.

draft.

моето наздраве е за
твоето закъсняло обаждане
когато парфюмът ми
застоява защото не го вдишваш ти
километрите са нищо
когато се чувствам в мислите ти
а сантиметрите са пропасти
когато съм до теб а не се виждам в очите ти
мога да мълча цял живот
и само да пращам колети писма
като за последно с вътре
събрано обичане за един живот
"познавам и обожавам тъгата
това лято е момиче с вълнообразна коса"
чух веднъж и така се оставих на тъгата
пък дано и мен някой ме обожава.

думите са истински
когато не докосват като бижута
а тежат като вериги по теб
когато те давят
с цялата си истиност
когато остават следи по теб
синини
и ти горчи
и се ядосваш
наистина.

понякога толкова много ми липсваш че трябва да легна да затворя очи и да си те представям
не не да си те представям а да си те спомням
да си спомням всяка една секунда от времето прекарано с теб
всяка една дума която съм казала
всичко което ти си ми казал
всичко което съм почувствала и съм искала да почувствам  и да дам да кажа
няма

красота да се създава
с всяко едно докосване
и всяка една дума
да е красива
да ражда красота
да не се губи
божествения смисъл
нашия смисъл
кислородът да не се хаби
мълчанието да е преклонение пред
истинити
топли и чисти
да не мразя
да обичам
красиво
да обичам
до дъно да обичам
да се сричам
да се трия и пиша наново
всеки път
по-близо от предишния

по пътя към теб

всъщност няма път

няма табели

не се знае след колко километра си

по пътя към теб не се върви

не се и тича

по пътя към теб

е най-добре да се лети

по пътя към теб

всяко камъче обръща колата

по пътя към теб

оставам без обувки

по пътя към теб

чупя главата си

а от удара ми се струва

че животът е розов

по пътя към теб

съм

и знам

че стигам

доникъде.

болките са константи
без значение
дали съм те измечтала
или изживяла

разтекох се като карамелен бонбон
пръстите ми миришат на река
душата ми е в поля с лавандула
после в слънчогледи
душата слънчоглед
паднал в прах
и пак
гледа
извади я тази душа най-сетне
и я ползвай
за повече неща
от това да убиваш мухи
пък било то и седем наведнъж
не си шивач

когато
нищо няма значение

когато
просто не си намираш място

дори в рая не ти е удобно
и разбираш
че не е до компания
а до вътрешно
усещане
за вечното
търсене
на
съвършенство
заключено
в една
улица
на която
ти говориш
за леглото ти
под звездите
а аз знам
че тези неща
по-добре да си
остават
алкохолни
пред истински

спомени.

изпускам думи
падат на земята
чупят се като чаши
разплискват се по пода
като неприятно очаквана изненада
като предположение,което вече се е случвало
като подарена химикалка със свършващ пълнител
думи няма
само остатъци,лепнещи отпечатъци
които напомнят
че си бил
че можеш
но вместо това решаваш
да минеш три пъти с парцала
и да се правиш,че кракът ти
не кърви.