Изгубих се в чуждите думи.
Добре че мога да чета.


Липсваш ми.

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел. Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

Аз няма да умра като хората.Аз просто ще престана да те сънувам.
Любомир Левчев


Любовта-същото онова чувство,което е прекалено силно,за да стане основа на щастливия брак.Непрекъснато тръгвам към теб.Ти не ме чакаш.И стигам до себе си.Ако любовта има смисъл,то той е да се себепознаеш.Да се изобретиш отново.Защото животът през цялото време отклонява вниманието ни.Дори не успяваме да забележим от какво точно,казва Кафка.Изглежда ни отклонява от най-важното:урока по несбъдване.Да разберем защо обичаме?!Човек не знае какво е вечност,за да я обещае на някого.

До свиждане

Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.


Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...

Много ме дразни,че нещата не се случват веднага.
А трябва за най-елементарното виждане да направиш почти чудеса.

Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.
Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.Мария.

Знаете, че Бог обикновено си прави шеги с нас. Ще откриете при най-големия си враг ваши мелодии, а у вас - негови. Това е някаква малка справедливост. Аз харесвам идеята враговете ви да пеят вашата музика, а вие - тяхната. Музиката се е родила преди да се научим на религия и политика. На нивото на музиката не съществува опасност нещо да се загуби, само да се допълни, защото музиката е най-дълбоката реч, която е дадена на хората.

добре
че те
има.

отказвам да приема,че винаги искам това,което не мога да имам.

отказвам да приема,че винаги искам това,което не мога да имам.

Умира бавно този…който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие.

Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати.

Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!

Една болка.
Че съм част от всичко случващо се,въпреки че съм доста далече.
Нищо,че не познавам в детайли нещата.
И пряко нищо не ме е засегнало.

Случва се.В момента.

Противоположностите се привличат.

Не да се привличаме.
Да се допълваме.

Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин.

Разумът ти е даден,за да знаеш кога да оставиш сърцето да те води.

Само си мисля напоследък.
За хората,близките.
За нещата,които се предават от родителите ти.
Нещата,които те са получили от техните,които са доразвили като качества.
Които са ти подарили.
За разделите.
За това,че няма да те видя никога повече.
И си мисля за него.За мигът.
Това,което ми се е случило преди малко,начинът по който съм се чувствала докато се случва няма да го има никога повече.
И мисля.
И си спомням.
И си правя връзки,близки и далечни.
Слушам един списък с песни,който си направих докато си мислех.За теб.

Не помня с какво точно ме обиди толкова много.
С какво ме ядоса.
С какво изчезна.

Не помня какво ми каза.Не помня как се почувствах.
Просто знам,че сбърка там и аз изчезнах.



Като ми стане тъпо,бягам.

Да се обичаме толкова,че да се саморазрушим.

Да се открие Новият свят е доста трудно начинание. Но когато това стане, още по-трудно е той да бъде видян и разбран. Естествената питанка е: ако Новият свят бъде открит сега - ще съумеем ли да го видим!?

Тези мисли ме бърникат, докато чувам, че катедрата на НАТФИЗ "решавала" съдбата на нашия професор Коко Азарян и студентите му. Явно съзнание няма, че в Новия свят учениците избират своя Учител.

Театралната академия открай време съществува в два свята: на мишките и лястовиците. Изборът на ректори е като родословното дърво на семейство Адамс. Малки Наполеончета с имперски напъни и болни сънища третират студентите като строени мутанти.

Следващото ръководство, кой знае, може да е с две глави и опашка.

Свят на амбициозни четворкаджии и престарали се цензори с гуреливо тоталитарно оченце - всички кютат по коридорите и не проявяват пресметливото си скъперничество само когато отиват да дрискат... Тичат в оловни улеи като стада от мишки. Издърпват изпод зъбите остатъците, отронени от зъбите на по-наглите мишки.

В Новия свят на Коко актьорите летят като лястовици... и докато чистят въздуха от всякакви гнусни твари, чертаят с острието на крилете си кривата на един разширяващ се хоризонт.

Играта ни е блестящо-прозрачна като водно конче.

Това ни дава нашият Оуби-Уан Кеноуби - професор Крикор Азарян.

Той създава актьори така, както живее. Като негови ученици ни изкуши да обичаме опасното положение на уязвимост и несъвършенство - Силата да Бъдеш Друг.

Джедаите на Коко знаят, че откровеността на сцената измества всичко останало. Все по-малко понасяме евтини трикове.

Истината е, че моят Професор по "актьорско" е хилядогодишен мъдрец и същевременно е вдъхновен студент, който живее от изучаваното.

Мисля, че той никога не е бил "ръководител" на актьори - той е по-скоро техен подстрекател.

Няма по-добър начин да разбереш колко е трудно да си на сцената, от това сам да застанеш там. В първия си час с нас Коко ни накара именно това. Нищо особено на пръв поглед, но изведнъж осъзнаваш, че имаш тяло и походка. Никога дотогава не си си давал сметка какво означава да сложиш единия си крак пред другия. Имаш чувството, че трябва да отблъскваш цялата земя, за да продължиш.

Искаше да се обърнем с гръб към него и да вървим напред. Малцина са в състояние да забравят погледа на режисьора и окото на публиката в гърба си: един от десет. Точно тези хора притежават способността да са актьори.

Репетирахме дипломните си спектакли и една от колежките ми имаше сцена на истерия и лудост. Викаше, плачеше... А Коко й казва: "Майна, много си добра, но ако искаш да бъдеш част от театъра, задоволи се с репликите си и се вслушай в околните. Нима може да има разговор, след като никой никого не чува. Ти му отвръщаш само защото той ти говори, не изпускай какво ти казва."

На Койна Русева - нашата Марлене Дитрих, не се уморяваше да повтаря: "Майна, погледни поляната с цветята. Гледай я наистина, а не се преструвай..."

Днес благодарение на Учителя ние играем като спящия старец в "Дерсу Узала": "Не го буди - той сънува къщата си и разцъфналата си градина."

Случи се да бачкаме с немски режисьор. Коко като преподавател ме разпредели в най-идиотската страхотна роля - дебела фройлайн-домакиня, вещица, която в рими пълнеше вурстове и пропагандираше възраждането на Райха. Бродех като прокълната 20 дни - кльощава, прекалено млада и прекалено нехаресвана от немеца... Примирих се. На генералната репетиция Професорът гледа и вика: "Майна, играй древногръцка трагедия." Три думи, ама всичко се обърна: с патоса на Медея възпявах немските кенефи, затварях буркани и куфеех на "Lili Marlen".

За първи път се вгледах в таланта си. Това беше моят джедайски урок. Лично за мен от Коко.

Вършим работата си от сърце, сякаш тя е най-важното на света. Та дори ако се налага, ще пометем. Метеш ли с радост, става интересно...

Обичам класа си.

Стефчо Вълдобрев разказваше, че Коко Азарян отива всеки ден в театъра - независимо от времето. Ако има облаци или мъгла, той духа в тяхната посока, за да прочисти небето. Като истински Оуби-Уан Кеноуби, духа, за да разгони облаците и да повика слънцето...






33 Джедайски правила

1. Научих, че на чара си мога да разчитам 10 минути. След това за предпочитане е да играя - и то добре.
2. ...че голямото предизвикателство е репетицията - в нея е и представлението. В зависимост от репетицията се получава добра или лоша творба.
3. ...че с ентусиазъм те заразяват - той не се преподава.
4. ...че е най-добре да не се отказваш, дори положението да изглежда безнадеждно.
5. ...че ако работя с посредствени хора, те от своя страна ще създадат посредствено "нищо".
6. ...че трябва да се бориш за онова, в което вярваш.
7. ...и че си заслужава да вярваш в чудеса. А, честно казано, аз съм била свидетелка на няколко.
8. Научих, че насърчението на добрия учител може напълно да промени живота на ученика.
9. ...че ако не опитвам различни техники, няма да науча нищо ново. Всяка тема има хиляди възможности.
10. ...че докато ми обясняват как нещо не може да стане - аз вече го правя.
11. ...че любопитството ме превръща в дете на сцената.
12. ...че нося отговорност, когато играя - независимо от чувствата, които изпитвам.
13. ...че малките решения взимам с главата си, а големите - със сърцето.
14. Научих, че до края си ще се занимавам с изкуство. То е в кръвта ми.
15. ...и че начинът, по който върша работата си, е моят автопортрет.
16. ...че успехът идва с труда, търпението, упражнението. И с тайнствената сила на таланта.
17. ...че понякога имам нужда от подкрепа.
18. ...но и..., че ако сама съм си шеф, много трудно е да работя за някой друг.
19. Научих, че е невъзможно да си учител, без ти самият да научаваш нещо.
20. ...че най-много творчески идеи идват от начинаещите, а не от "експертите".
21. ...че най-големият риск е да мислиш на дребно.
22. ...и че успехът не бива да се бърка с ползата.
23. ...че целта на критиката е да помага, не да унижава.
24. ...че когато нещата са лесни, лесно е да престанеш да се развиваш.
25. ...че единствено промяната води до откритие.
26. Научих се на точност.
27. ...че е важно не какво останалите мислят за мен, а какво аз мисля за себе си.
28. ...че неудачниците винаги обвиняват другите.
29. ...че трябва да се боря със зъби и нокти за всяка възможност.
30. ...че славата е крехък лед и в крайна сметка слънцето винаги изгрява.
31. ...и че няма да играя за равен резултат - боря се за победа.
32. Научих, че не мога да бъда герой без да рискувам. И въобще актьорът, който е овладял до съвършенство изкуството да играе, се ръководи от вътрешен компас. Той може не всякога да е на прав път, но винаги има шанс да се върне към него.
33. Научих се всяка вечер да си казвам молитвите. Защото играя, както дишам - безразсъдно.

Човек, когато е момче,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Играта само го влече,
А пък дъждът вали, вали.

Човек, когато стане мъж,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Момата вика: "Мене дръж!",
А пък дъждът вали, вали.

Човек, когато хлътне в брак,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Надзърта все към чужди праг,
А пък дъждът вали, вали.

Човек, когато стане стар,
Хей-хо...
Бутилката му е другар,
А пък дъждът вали, вали.

В живота тъй е, то се знай,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли ...
Но нека с туй да сложим край,
А утре пак - добре дошли!

Малките решения взимам с ума си,големите-със сърцето.

Мисля си за снощи.
За липсата.За енергията.
За обичането.
За таланта.
Истински,скромен.
Чист.
Свит на четири.На последния ред.
Само този талант може да си го позволи.

Да си най и въпреки това да не го показваш.
Дори да не си го мислиш.
Да си всичко и това да не ти пречи да си просто човек.
С грешките и с всичкото.

Да си цял свят и да си песъчинка.

Таванът

С дясната-съгласните,с лявата-гласните,май че така...Разбира се оня,който някога е измислил тоя букворед,явно,си е имал едно на ум.Отдясно винаги-онова,което работи,което все се съгласява,винаги и с всичко; отляво - сърцето,викащото,протестиращото,гласното...Нека си вика,нека не се съгласява,кой го пита?Даже и виковете му са само шест,а ония...Само че без тия шест гласни вика нищо не става,какво като ония са много повече.

Събери си всичките текстове,песни,книги,филми,списания.
Смеха си събери.
Усмивките.
Тъгите.
Притесненията.
Слепотата.
Глухотата.

Всичко си вземи и се махай.

Веднага.

znaesh li chovek vinagi trqbva da e pri surceto si...a v nachaloto na vecherta surceto mi ne beshe v narodniq i prosto trqbvashe da otida pri nego

вземи ми всичко,само свободата ми остави.

Всичко започва от сърцето
докъдето стигне.