В пролетта ми носи есен
както си му е редът
с ветрове, облаци, орехи
червено вино, пожълтели листа,
а аз забравила сезони, принадлежност
към време, пространство
броя крачките тихо, премерено,
оставено на усмивката
и все пак доброто му настроение.