
Да седна и да напиша много посветени думи на един човек.Също да намеря едни други,работи,спомени.Да ги описвам със синя хартия и да ги поръся с вълшебен прах.Това отбелязах в главата си като станах и започнах да се оглеждам.
Не мисля,че ще ми е трудно.Да правя подарък и да пиша.По скоро за себе си.Че то вече аз и ти толкова ми се е размило в съзнанието,че не съм сигурна въобще къде започваш ти и къде свършвам аз.И обратното.Сложна работа като да тиктакаш през нощта,слушайки собствения си глас в слушалката.
Не.Въобще не се прави ,че не знаеш,че пиша за теб.Ясно ти е,че повечето ми думи днес са посветени само на теб.Не мисля да го отричам и крия.Твой си е денят.Не ме интересува точно колко човека смятат,че това си е техния ден.Слънцето се показва и се скрива днес за теб.И Земята.И тя се върти.За теб.
До тук разбрахме,че днес всичко е за теб.До теб обаче положението е по-малко по различен начин.Всъщност това „винаги до теб” и „завинаги заедно” хич не звучи сигурно.Ще се постарая то да стане обещание.Изпълнено.
Мислех,да помоля някой да напише нещо за теб.Според мен,често губя връзката между мислите си и става доста объркано.Но пък ти си ми свикнала.Няма как.Ще си ме търпиш.И мен и чувствата ми.
Искам да ти дам НАЙ.Но как и къде да го намеря това най..нямам никаква представа.Ако някой от някъде само ми подшушне..Само да видя най-красивото..да ти подаря парченце небе..
Избягах от темата.Извинявай.За всички пъти,в които съм те ядосвала.За всички пъти ,в които си се притеснявала и плакала за мен.Благодаря,за всяка усмивка и всяко оставане с мен.За всяка една дума,усмивка,въздишка..
Пожелание,Чачи,пожелание..Не знаеш ли как се пише?!Пожелавам ти здраве,щастие,любов и си готова.
Не може така.Оценяват го само неслучайните.
И все пак здраве ще ти пожелая.И погледа ти да си остане все толкова реално мечтателски.Пожелавам ти да продължаваш да различаваш доброто от лошото.Да продължаваш,да се опитваш да постъпваш правилно.Просто да бъдеш добър човек.
И щастие ти пожелавам.Всяка сутрин да се будиш и да знаеш,че ставаш за нещо.Да не бързаш.Да спираш и да виждаш усмивките около теб.Да обичаш малките неща.Любов също.По много.Ог всякакъв вид.Да вярваш.В себе си.Защото аз ти вярвам.
Много думи прочете,а то всичко е между тях.Няма смисъл точно на теб да ти ги обяснявам тези неща.Ти си ги знаеш,чувстваш си ги.Просто една много хубава година ти пожелавам.Обичам те....
П.П...знам къде си учила в седми клас!

