Нескафе Куул

Благодарности на Б2 и сините хора.

Да пийнем по кафе?

Хехе..много приятно си изкарах...
Е да хванах тен...докато се возих на рейс,трамвай и тролей...но...си беше печено(якооо:ДДДДДДДДДДДДДДД).
Много много благодаря на хората..които направиха следобеда ми...толкова хубав...


Поздрави....и горещо кафе=)))

Спешъл фор Пепсън

Delicate like rain
Delicate like snow
Delicate like birds
Delicate just so
Delicate like air
Delicate like breeze
Delicate like you and me
A delicate advance
A delicate retreat
Delicately planned
Delicate like peace
Delicate like a touch
That's delicately brief
Delicate like you and me
Delicate like trinkets on her bracelet
(Like trinkets on her bracelet)
Delicate like a bracelet on your arm
(Like a bracelet on your arm)
Delicate like sweet arms around me
(Your sweet arms around me)
Delicate like me on top of you
Delicate like words
Delicate how time
So delicately runs
Then delicately dies
Delicate how eyes
So delicately breathe
Delicate like you my dear
Delicate like me my love
Delicate like you and
Delicate like me and
Delicate like
Delicate like you and me

Светлината гали...

...нежно тъмнината...
Тя стои...близо до границата...
Свила се е...и слуша музика...
Спомня си онзи разговор...за посветената песен,за намерената песен,за издирваната песен,за подарената песен...И се чуди на късмета..на съдбата...на времето...
И се лута...въпреки че седи...и търси...въпреки че е притворила очи...
Иска някой да я погледне..и най-сетне да разбере какво чувства тя..Без да задава въпроси,без да гледа със съжаление...просто да разбере...
О не...тя не е неразгадаема...не..тя просто се страхува...
Не нито смела,нито силна...Тя е просто себе си..и не може...не иска...да бъде нещо по-различно...
Дали някой ще я разбере,ще я почувства,ще и се довери,ще я обича?
Само ако тя направи същото...
Колко гениално...и също толкова объркано...
И тази магия не е нейната...
Буболечето погледна горните редове.Повярва,разбра...Но го остави за по-късно...Сега нямаше сила...

Аз те гледам..и те искам до себе си.
Не,не искам да спра да те обичам.
За мен ти си красотата.
Усмихваш се и за мен това е края.
С усмивката ти влизам в рая.


Не..не е за някой...(не е за Кивито...!!!!!)....
Просто за всички,които се обичат и са обичани.


Стефооо,кога ще се видиииим?

Потопявате ли се някога в чуждите думи?
В онези думи,които те омагьосват...и те карат да мечтаеш...
Плували ли сте в океан от красиви думи?
Вярвали ли сте на тези думи?
И не...не си представяйте двама влюбени шепнещи си обичам те..не...
Говоря за друго...
За онова друго...Другото,което е с нас...всеки ден...
Точно това друго е разказано по такъв омаен начин...Зарежда те...
Припомня ти...
И ти шепне мечти в нощта... а ти си се захласнал...и летиш...и си свободен...
И си истински...

Животът

Животът ми е цветна палитра.За вас...не знам.

За страниците

Когато беше малък,ти се объркваше докато четеше.Тогава аз те взимах.Четях ти.След това отбелязвах до коя страница съм стигнал...и ти продължаваше сам.Единственото,което искам да ти кажа сега е,че тук винаги ще има по една отбелязана страница за теб...
***
Чудех се..дали при теб ще има по една отбелязана страница за мен...Интересно ми е..Ти отбелязваш ли страниците си?Слагаш ли разни листчета из къща си,за да си напомняш важни(или не чак толкова важни)неща...А и..чудиш ли се дали при мен ще има една отбелязана страница...за теб?

О не не съм се отказала...
Колко смещно нали...
Това прилича на някаква война....мечтателите срещу позьорите и ко(барабар с всичките лиглички-дрислички,плагиатчетата и прочие...и прочие.....и прочие...)
Естествено пак блесваме...
И както винаги ние сме по-добри(във всяко отношение,милички).
В нещата,които правим има нещо повече..крие се една магия...Вие не можете да я откриете.Всъщност,дори не очаквам да я разберете.
Всъщност....вие се справяте по-добре и от рекламните компании.Само че при тях..до колкото ми е ясно...авторското право е запазено...
Всъщност...Пепсън,поздравления!Много добри агенти...чудя се дали някой ден ще мога да ги заема..за ден два не повече*залива се от смях*(представям си група момиченца(пхахаххахаха) застанали зад бюро...опитват се да измислят нещо ново...нова рекламааа!)*рофълстваааааа*
Таа да не се отклоняваме...(и все пак...отново моите сърдечни поздравления...най-бездарните сред най-бездарните:ДДДД).Това,че са смешки признато....
Ние ценим това,което ти не си.Мразим такива,които в живота преструват се и преиграват.
Затова до края със снимки газим ви(:д така де).
Какво ще кажеш?Моля те кажи.
Не забравяй,че ще продържим да бъдем такива..докато писнем на Вселената.
*продължа да се киска*
Съжалявам,че ще спра тук...(ако не го направя,рискувам да умра...от смях!).
Посветено е на всички...които откриват себе си някъде там.


П.П.1 Ако някой ще коментира(моля ви направето го..иска ми се да видя и вашето мнение(пхахахахаха))нека да го направи...но...не се крийте.ако се притеснявате от думите си,ако се страхувате от ефекта им...недейте!най-много да падна на земята от смях...вие не може да ми направите нищо повече...*24 каратова усмивка*.
П.П.2 Пепс,ти се чувствай наистина важна!Този път...като някой ти каже,че съм казала нещо за теб(каква игра на думи!)...ще се окаже прав!
П.П.3 Спешъл благодарности на Стефо,Бокича и Марио...и този път направихте постта ми по ...мда,знаете=))).


Сърдечни поздрави от Чачи(хайде сега откраднете това...и ако можете вървете и го продайте...не искам да умрете ог глад).


=)))

БТВ...нали знаете...всякаквми прилики с действителни лица и събитя са напълно предумишлени*отново избухва в смях*



Пхахаха е приблизително равно на „апщтц” и „ти чуваш ли се?!” или „знам,че няма невъзможни неща...но това е...даже феята на зъбките,дядо коледа и всички приказни същества да се съберат няма да успеят да направят това чудо..те да започнат да мислят”.

Добре де.Отплеснах се.До скоро,съкровища(хахахахахаххаххха).

За нещо повече...

Нали знаете,че по света има места,на които сте сигурни...Има места,които просто ви карат да се усмихвате...Нали знаете,че по света има хора,които Ви карат да се бъдете сигурни...Има хора,които просто ви карат да се усмихвате...И Ви е хубаво(и не по дяволите...не преигравам!).
Няма да описвам днешния ден(би било глупаво от моя страна да правя подобни опити...).Ще кажа,че си беше мизерно...
Такам..започвам...
Идеята,че няма да вляза повече(е добре де..ще вляза в нея в сряда,но просто няма да е същото...сещате се)в 202-ра стая...не ми допада...(както е трънало ще слагам многоточие на всяко място,на което не знам какъв препинателен знак...трябва!(невероятно изречение...не намирате ли?)
После сещате се...няма да се хилим повече с Вълкова,няма да пълним тръби,няма да се лигавим по химия,няма да изтрелваме самолетчета,няма ад играем на бейзбол,няма да хапваме и да пийваме там,няма да закъсняваме с по 10 минути всеки път,когато имаме френски,няма да бръщолевим някакви глупости,няма да решаваме кръстословица в часа на Боци,няма да пишем при мис(абе тя трябва да е мисис и също така не би трябвало да е Иванова..маа..какво да се прави-дебили),няма да пикираме по коридорите,няма да се заливаме с вода,няма да си гоним нещата,няма да се крием от директори,учители и пр.,няма да украсяваме класната стая,няма да чистим,няма да се лигавим,няма да влизаме в съблекалните след 8а и 10ж(това е много важно!!!!...за зрението:Д),няма да се подиграваме на вече посочените класове(и това е много важно...и разбира се-всичко лично).
Мога..с дни да разказвам за всичко...и всички....
Просто спомени...
Сега ще си ги взема всичките споменчета,ще си намеря достатъчно големи буркани(в които ще си сложа спомените) и ще ги пъхна в една голяма тенджера.Ще я сложа на котлона,ще си сваря споменчетата...и когато ми е тъжно,когато съм забравила цялата обич...ще си отварям бурканчетата..и ще го преживявам отново...Защото спомениета са затова!
Благодаря Ви...приятели!

Мечтите се сбъдваха...и тя го знаеше.
Всъщност беше сигурна...
Сега вече ставаше въпросн за нещо много по-важно от онова страшно предизвикателство...Сега доверието и вярата се бяха напъхали в цялата история.И заради тях тя трябваше да се справи...Защото,ако не го направеше...щеше да предаде не само себе си,но и тях.Хората,които повярваха в нея и й помогнаха...
Търсейки истината,човек намира нещо повече.
Борейки се за мечтите си,човек намира себе си.
Буболечето се изправи.Погледна събралите се хора и каза:
-За да мечтаеш се изисква много повече отколкото Вие може да си представите...Всъщност понякога е по-трудно да мечтаеш...отколкото да сбъднеш мечтата си.Оставете я.Тя намери своята цел..сега върви на там.Не я спирайте...

Ще се потопя в спомените..и ще ги споделя с вас...но това по-късно=)))

Вълшебничко

Приеми го че просто не трябва да го четеш.Така е по добре за теб.
След някое време трябва да се земеш в ръце и да започнеш да живееш.Има далеч по важни и хубави неща,които те чакат.По хубави хора и животни,и свят.
трябва да го не забравиш а просто... няма такава дума нямаш си на представа колко много още несбъднати мечти те очакват и как много рядко те се сбъдват.
Но това не означава че трябва да спреш да мечтаеш.Просто си измисли друга мечта тази вече се изтърка.Стара е.Намери си нова,с която можеш да правиш каквото си поискаш,да Някой ден той ще си спомни за теб и повярвай няма да е с лошо.Напротив ние хората имаме навика да помним само хубавите неща особено когато те са толкова много.
Ще си спомни и ще си влюби в спомена,в илюзията.
Powered by Вълшебничко



...благодаря...


П.П.
Вълшебничко прошепва всичко това на Буболечето.В очите на бубата се появява светлина,която преди липсваше.Надигна се на крачетата си,повдигна крила.Опитва се да полети.Пожелава да стигне до красивото небе...а за Буболечето,то бе там,където слънцето се скрива...
И Буболечето ще стигне..знаете ли защо?Защото вярва...не е толкова трудно...
Повярвай в крилата си...или пийни един редбул и готово...

Ти беше...

Аз не искам да съм с теб пак
само искам сега да ме искаш,
да съм силен, безразличен към теб.
За да видиш как се чувствах,
нежелан бях преди и да видиш,
че с друг е различно от мен.


Колко пъти мислих,
че този път е за последно и сгреших.
Вече свикна щом ме викнеш,
да тичам все едно нищо не е станало.


Аз не искам да съм твой пак,
само искам сега
да ми казваш,че ме обичаш, без да спираш за миг.
И да чуеш тези думи как минават през мен,
без да имат много смисъл или допир, или плен.


Колко пъти мислих,
че този път е за последно и сгреших.
Връщаш се тук, преход към друг,
в кръг ти вървиш, но вече не вярвам в теб.


Ти даде и ми взе всяка мечта.
Не искам пак първа любов,
крайна любов, сляпа любов.

Имаше нужда да разкаже на някого за горчилката.Трябваше да го направи.Чувстваше горчилката...тя я пареше...задушаваше я.Не можеше да отвръща на всичко с усмивка...Истината е,че тя не притежаваше толкова сили.Не можеше да си слага маска всеки път,когато нещо не е наред...Не можеше да играе в някоя пиеса...при положение,че не знаеше репликите.Не можеше да се прави на нещо...което е прекалено далеч..от нейната истина.В нейната истина всичко беше фантастично,понякога реалистично и същевременно почти идеалистично...но също така нетипично дори понякога цинично.


Тя си я харесваше.Тази конструкция не затрудняваше децата,но пък на възрастните им отнемаше доста време..докато разберат всичко това(кой им е виновен,че са забравили това че и те са деца?!?).


Така нашата малка фея съчиняваше,съчетаваше,съхраняваше,сътворяваше,съставяше,съсипваше,
съпротивляваше се,сънуваше,съмняваше се, сломяваше,създаваше,съжаляваше,съдеше,съдействаше,съгласяваше се,съвземаше се,събуждаше се,събираше,събаряше,схващаше,сумтеше,суетеше се,стъписваше се,стряскваше,струпваше,строеше,стремеше се,стреляше,страхуваше се,страдаше,стоеше,стопяваше,стопляше,стихваше,свиваше се,стискаше,симулираше,стигаше,стесняваше се,стягаше се,стартираше,стараеше се,срязваше,сричаше,сриваше,срещаше,срамуваше се,сравняваше се,сразяваше,сражаваше се,спъваше,спеше,спускаше се,сприятеляваше се,справяше се,спотайваше се,спореше,спортуваше,споразумяваше се,спонсорираше,спомняше си,споменаваше,споделяше,спираше,спестяваше,спасяваше,сопваше се,снимаше,снижаваше се,смееше се,смяташе,смигваше,сменяше,сместваше се,слънчасваше,слушаше,сломяваше...абе в този ред на мисли може да си ръсим спрегнати глаголчета до утре..та даже и до други ден.


Идеята на това беше малко по-различна...както и да е.
Буболечето е объркано...