Буболече

Новите й приятели решиха,че трябва да я изненадат.Събраха се,пошушукаха.След около един час всички си тръгнаха.По лицата им имаше усмивка...усмивка,която отива при всеки..когато е измислил невероятен подарък.
*Всъщност може би тук е мястото да разкажа повечко за това момиче.Всъщност...тя не е принцеса(наскорохо се навъдиха много принцесо-подобно и може би затова тя не искаше да бъде като всички останали...преди доста време,когато беше малка тя беше принцеса....ноп сега с този комерсиал евриуер...=)та както и да е).В момента беше едно момиче,по-различно,по-специално,по-запомнящо се.Обичаше да скача,да пее,да се смее,да обича,да плаче...просто обичаше да живее.Вършейки обичайните си занимания като търсенето на съкровища,спасяването на животни в джунглите,преследването на вятъра и издирване на слънчеви хора,момичето се запозна с нови приятели(горепосочените(колко хубава дума!)).
Те се присъидиниха..и дните и станаха по-усмихнати...по-живи.*
Един ден момичето покани въпросните приятели на лов за мечти.Отидоха в гората с балоните.Забавляваха се много(и все пак..не искам да останете с впечатление,че те само са се забавлявали.естествено,че имало и трудности...но точно тези трудности,спънки и търъръръ ги сближили толкова).
Момичето беше хванало достатъчно мечти...и ги подари на приятелите си.Тя им даваше всичко и не очакваше нищо.Те я изненадаха.Подадоха й една малка кутийка.Тъмно синя със светло синя панделка.Знаеха кои са любимите й цветове...това и направи силно впечатление...Пое кутийката и с притаен дъх отвори капачета.На синият сатен имаше едно буболече.Беше мъничко,с хубави сини крила.Не можеше да повярва на очите си...Привърза се към това буболече още щом го видя.Усмихна се широко и благодари за всичко и забърза към домът си.
Влезе в стаята си и постави малката кутийка на леглото си.
Сега оставаше да измисли име на малкото буболече...

Tanita Tikaram-Twist in my sobriety

All God's children need travelling shoes
Drive your problems from here
All good people read good books
Now your conscience is clear


In the morning when I wipe my brow
Wipe the miles away
I like to think I can be so willed
And never do what you say


Look my eyes are just holograms
Look your love has drawn red from my hands
From my hands you know you'll never be
More than twist in my sobriety


We just poked a little pie
For the fun that people have at night
Late at night don't need hostility
The timid smile and pause to free


I don't care about their different thoughts
Different thoughts are good for me
Up in arms and chaste and whole
All God's children took their toll


Cup of tea take time to think yeah
Time to risk a life a life a life
Sweet and handsome soft and porky
You pig out 'til you've seen the light
Pig out 'til you've seen the light


Half the people read the papers
Read them good and well
Pretty people nervous people
People have got to sell
News you have to sell

-Къв ти е стилът?
-Като на всички...

Никой не може да ме спре..отдавна съм в час.

После може да си помислите,че се предавам...не.

Ако балъците побеждават...брой ме от победените.
~
Чуваш ли как пеем за мечтите ни?
~
Мисля,че музиката е това,което ни събира.

Знам...че това...което правя...с тези хора...праща ме в рая.

Със струни и клавиши да играя смятам.
Бийт,бас,клавиш,глас да видим какво му има на съседа над нас.=)

Тук съм,там съм...не съм сама,никога няма да бъде в песента.

Никога няма да спра.
Никой не може да ме откаже.


Нещата истински ли са?
Главата ми кима.
~

Все още не съм свършила...просто бърза пауза.

Пепсънчоо

Пепсън:Няма ли пауза завинаги?

...отвори очите си...виж красотата пред теб...това са мечтите ти...повярвай в тях...за да повярват и те...не е толкова трудно...
~
Приятелят каза: а ти...хах, ти си много силна, повече от колкото предполагаш...
~

Радвам се...днес джапах в локвите(влизам и в положението на маги..но съвсем малко)...и разбрах нещо...
Ставаше въпрос за приятелство,за подкрепа,за уважение...Ставаше въпрос за хора,за намерения,за нещо качествено...Много е лесно просто да си седиш...и да казваш,че това не е хубаво.Много по-трудно е да уважаваш нещо...Та дори и да не го разбираш...На теб би трябвало вече да ти е станало ясно,че някои неща се постигат трудно...а други още по-трудно...Така че...недей да отправяш забележки към стила ми...нали се сещаш...той е неповторим...просто защото е мой.
И днес отново благодаря...може би започнах едно ново приятелство...може би закрепих едно запознанство...Открих нещо ново...

Защо всички сте някви депресирани?Защо никой не забелязва малките нeща?Защо никой по дяволите не се усмихва!?!?!?Защо Ви е приятно..да живеете в сапунени сериали???То и аз обичам сапунените мехури..но това ваш`то е....
Изживявате едни от най-хубавите си години..и вместо да се радвате на живота и да взимате с пълни шепи от него....вие се оплаквате.Това не Ви било наред..онова не Ви било наред..ами направете го такова каквото искате...и стига!!!!
Има хора с истински проблеми!Това,че Петранка се скарала с Драганка за Иванчо..не трябва да Ви прави животеца сив.Не стига,че не можете да мечтаете...ами и се вживявате като най-невероятните ревли...безхарактерни хора!!!
Разберете,че там има хора..които биха дали всичко..за да бъдете щастливи.
Не се правете на такива каквито не сте...и така само защото е модерно....
Въпрос.
Никой ли няма смелост да се справи с шибаните си проблеми?!?
Наистина ли сте толкова...слаби?!
Съжалявам..но аз отказвам да го приема...

Zashto ne mi kaza che si ti?...kak si..?
xaxaxxa.....ami da kakvo tolkova...az shtiah da te chuya)))) da na 12 shte e gotino sushto!!!Zapoviadai...i mi se obadi..)))

Този ден няма да го забравя...Беше страхотно...
Просто от любов към музиката.
Обещавам(на себе си),че отново ще отида.Беше хубаво..зареждащо...
Заради лошото шоу,заради вицовете...и точно заради онази песен.
Ти каза..това е специален поздрав за теб....
Тогава,може би,най-близките ти хора...разбраха за какво говориш...защото онзи път ти ме поздрави с нея...и аз я почувствах.Защото пя за себе си...и след това за нас...защото мечтаеш...защото вярваш...защото просто си ти...
Знам,че Вие няма да видите тези редове(и това май е най-жалкото)....но....искам да ВИ БЛАГОДАРЯ...

Мога да обясня и тази постъпка....
Направих го...защото....исках да разбера...колко знача.Сега ще видим дали ще има The End...Надеждата умира последна...а след като и тя изчезне...аз ще бъде безполезна...

Помня,че някой някога ме попита дали имам свое място...Място,на което отивам и се скривам от проблемите,мечтая...или просто си почивам...Тогава казах,че на всяко място се чувствам добре и бръм-бръм-бръм-бръм...Сега обаче осъзнах,че си имам такова място..макар и то да е съвсем простичко.Просто един прозорец.Гледката(според някоИ не е кой знае какво)-съседни блокове,дървета,лица,небе,звезди....колко е просто,нали?

"оптимизма започва е една усмихка, а песимизма с нечии зелени очи..."

Интрига да има...
Обичат много хора да говорят за други хора за това говоря!
Супер сори на всички интриганти и лъжци...А.К.А. помияри...
Да го духате за евтини цигари...
За вас интрига да има..скандал да има...Аз казах стига...
*
Интриганти не спират да серат...и да бъдат анонимни...
*Интригантите..събирайте си крушите сега не ми е до вас...искам разчупен бас...
*

Сенсей-Интрига

Music

Get your own Flash MP3 Player

Падащите звезди

Не знам защо,но се размислих за падащите звезди...

Нали знаете онази приказка,в която се казва,че когато човек види падащата звезда може да си пожелае нещо....и желанието му се сбъдва...

Та...аз съм си мечтателче...и май това не е тайна за никога.Също така се пиша оптимистче...Според една моя теория всеки мечтател си има звезда...и някой ден той достига до нея.Тази негова звезда си стои на небето като едно хубаво петно и просто чака своят собственик...да се сети да отиде при нея...И на собственика никак не е лесно...първо да направиш така че никой да не може да ти открадне тази зведза...още като малко бебе...пращаш звездата си далеч...за да я запазиш...но забравяш,че един ден ще трябва да си я върнеш...После докато я откриеш(тъй като всеки мечтател си пада малко забраванко...:р)...Абе въобще да си мечтател с разпиляни звезди не е хич лесно.Разбира се в един хубав ден..мечателят...малкия забраванко стига до своята цел...и е щастлив....но понякога не всичко е толкова розово..дори и там...

Но нека се върнем на темата...Някои звезди падат...и не защото се чувстват длъжни да напомнят на някой забраванко,че съществуват...не дори и за да усмихнат някой...не за да му припомнят това,че може да направи това,което иска...те падат...защото са забравени..Защото техните собственици всъщност са загубили себе си.Вече не са мечтатели....Не е ли тъжно?Една звезда умира...защото някой е забравил за нея...а ти забравил ли си своята звезда?Не и позволявай да умре...просто така...

И понякога всичко,което трябва да направиш е да...не спираш да търсиш...

Aleks never forgives and never forgets.







































P.S.Don`t try to change Aleks!

И знаеш ли...на теб не ти пука за мнението ми...но съм сигурна,че сега четеш тези редове...

Да...и ти имаш блог...ноп:

1.Той не може да се сравнява с моя...защото аз пиша от сърце и душа...

2.той не може да се сравнява с моя...защото това си е моето местнеце...което е пъти по-добро от твоето...

3.Той не може да се сравнява с моя...защото моето би се обидило!





Аз просто се забавлявам...а ти приемаш това...като война...

Аз просто се усмихвам...а ти се чудиш как да скълъпиш нещо кофти...









Нещо друго.Не ми говори за достойнство....не знаеш какво съм изпитала...нито какво съм преживяла....не знаеш какво съм чувствала нито пък какво съм мислила...така че просто не се хаби...така или иначе си достатъчно изтъркана.

Нямаш право да споменаваш тази дума...просто ти е забранено!

Не ми се мяркай пред очите...да ти кажа честно...вече не бих се обърнала,за да те напсувам даже...

Не ми се прави на нещо...като мен,ок?Никви имитации,много моля!Ти винаги ще си останеш копието...и есга ще кажеш,че не искаш да приличаш на мен..добре...вярвай си.







И последно...за последен път...Забрави!Не ме интересува какво мислиш за мен(поне аз си вярвам...като казвам това)и нали знаеш...ащо неще не те кефи,не ми се оплаквай-просто умирай!





П.П.това последното вече прилича на някаква философия...но не аз съм виновна затова...просто Вие ме карате да го правя такова...=)))))

Пак ли бе?!

Да ти кажа...не ме интересува...Ако беше поне съвсем малко приятел нямаше да хапеш така.Не ме боли...дори вече не го помня...Празни думи..нали знаеш...Писнало ми е от тъпи артисти като теб...Ето сега пак ще кажеш,че те нахраних...И че се държа надуто....И че съм смешна...КЛЮЧ!Това вече го разбрах...изтъркан си като на баба Илийца чергата...Дай нещо по-ново...по не изтъркано...може би по-интересно..и по-засищащо...късмет следващият път....ако има такъв разбира се...

Един пост за различните....

Нали знаеш,че винаги ще си останеш една надута лигла...нищо повече.Нали знаеш,че винаги ще си бъдеш онази пикла...онази,която не знае значението на думите...още повече на чувствата.Нали знаеш,че ще си говориш за твоята невероятна любов...която е свършила толкова невероятно колко е и започнала...
Да слънцето ще изгрее и на твоята улица...но въпросът е от къде ще изгрее.Също така е важно кое слънце ще изгрее...Така че хайде спри се...Престани да слагаш тия снимки и да се правиш на депресирано пънкарче...смешна си!
Посветено на лиглата

"А спомняш ли си тихия шепот на звездите в онази вечер, когато за първи път отвори очи...
А спомняш ли си времето, когато нямаше мечти?
И времето когато вдъхновението те осени?
Нима не помниш дните, прекарани на онзи плаж?
И сутрините, окъпани с цветове...
Нощите, наситени с аромат на вечност...
Помниш ли хората, около теб, тези които те обичаха?


Спомняш ли си когато обеща на света да не се променяш, когато бе така щастлив, когато не искаше нищо друго освен да запазиш онзи красив момент завинаги в сърцето и душата си?
А помниш ли как бързо забрави всичко, как загърби приятелите си, как се извърна от думите си, как бързо промени светогледа си, защото онзи миг бе изчезнал...
Помни... защото нищо няма да се върне... нищо няма да е същото... няма как да спечелиш отново изгубеното доверие..."



---хареса ми---

Респект за теб никога няма да има.От тъпите ти прояви не се интересувам.
Писна ми от вас.Такива сте невероятни смешки...знаете ли...беше ми по-хубаво без вас.
Прекалено се надъхахте...
Не мислех даже и това да ви напиша...не заслужавате даже да ви погледна...и знаете ли какво?Няма да го правя...
Пепсън...ще се купуват още речници за още малоумници....Броят им ръзте невероятно бързо...

Не мислех,че на този спортен празник ще си прекарам толкова добре.
В рейсчето се засякохме с Мистър Баничко.Обсъждахме някакви крокодили и прочие...Оказа се,че някои индивиди се дразнят на присъствието ми...не че ме грее...
Бай Коньо беше върху Божо....а Божо беше на 4 крака...след това Бай Коньо беше заменен с Чофи...Мдам...
Батълите и фрийстайлчетата бяха много добри(сухите пасти ЛУУУЗ).Истината е,че тези хора са ненормално печени...И ще ми липсват...
Историята с колата беше весела...
дъждът беше хубав.И гръмотевиците си ги биваха....и мястото беше хубаво.
Благодаря на Стели,Деси,Криси,Ива,Деия,Биби,Боби и Мими за отделеното време.И за усмивките.
Благодаря за дъждът.Благодаря за хората.Благодаря за денят.
Защото ми беше хубаво...и ще ми липсва...
Също защото харесвам малките неща...



Danielle Bollinger-Kiss the sky



П.П.
Обичам те приятелю...разбра ли?Защото помня как сме си играли...
Обичам слънцето и мрака.
Обичам небето и земята.
Обичам планината и реката.
Обичам щастието и тъгата.
Никога няма да забравя...когато плача...колко обичам сълзата...
Обичам залезите..и очите,които ги гледат...
Аз съм влюбена в мечтите...

Стефо-Песен за любовта
защото...любовта носи красота...

Ники каза: а иначе знам, че обичаш да снимаш...това е много хуаво...и не спирай...дори като ти изглежда, че вече няма смисъл
Фотографърско_мечтателче каза: всъщност не обичам да снимам толкова колкото да задържам миговете
Фотографърско_мечтателче каза: точно заради това снимам...заради миговете
Ники каза: мигове може и без снимки да задържаш...
Фотографърско_мечтателче каза: е аз не успявам да ги хвана...
Ники каза: никак?
Ники каза: само със снимка ли?
Ники каза: можеш
Фотографърско_мечтателче каза: е не...май ако ги хващах само със снимка....досега щях да бъда някаква велика фотографкd
Ники каза: хах...велик не се става с броя на сминките...а с броя и значението на уловените мигове


има нещо хубаво...

П.П.да не вземете да решите,че съм си писала с онова Киви...нее това е едно съвсем различно Ники...

Нали знаете,че има едни такива...песнички...с едни такива текстове..и едни такива мелодии...Нищо сериозно..просто приятно.
Има песни...които ме карат да се усмихвам..точно с тези леки текстове...и ми е хубаво.Защото човек има нужда от нещо такова...
Blero-Sexy moves
Tony Matterhorn-Bawl and Beg
...почти щастливо...




П.П.И да Ви пазят очилата...!

Абе когато аз реша,че един ден не може да бъде провален..все се намира някой,който ми одказва,че е възможно.
Ама нали Вие не знаете как започна всичко..нямате си и най-малка представа кой първи се зариби.Кой първи намери тези работи...Кой първи даде идеята...Нали...Но няма смисъл да обяснявам....нали така?!Аз винаги ще си остана позата...нали така е по лесно!Нали така си спестяват обясненията..нали така никой не ви нарушава невероятните идеални образи!!!!

Една дисекция....

Нали знаете,че има дни..в които не се случва нищо кой знае какво...Просто отиваш на планина с едни от най-добрите си приятели и си изкарваш страхотно...Колко просто,нали?

И така в приятната неделна сутрин се събрахме пред познато училище.Смяхме се.Имаше някакви облози...също така коментари за някакви животни...Разкази за коли,чипсове и всякакви такива.Прочетохме едни текстове написани от Понито Ронито.Приказвахме си за разни купони...

И хоп ето го рейсчетууу.Настанихме се удобно*ние да,но някои имаха таралежи в гащите...бъът ху кеърс?* ...и пълен напред.

Оказа се,че на Пепсъна и върви на 14...*снимки на номер 14...да,съвсем сериозно*

Имаше някакви жЕлЕрани бонбони...

Правеха се магии...издирваше мистър Смърч Борски(с кодово име Смръч,но итхо това е тайна..и ако някой я разбере мистърчето ще си го смени).Та този Смърч е шахматист.Беше се подписал на прозореца.БТВ на Пепето са й прозрачни ушите...!

Знаете ли...туко що ми просветна,че не мога да опиша този ден...просто,защото си беше невероятно хубаво...и невероятно последен...

Ще сложа няколко снимки...дано почувствата атмосферата...поне малко.

На първата снимка само Ви се струва,че хорицата разглеждат фотопарата...напротив...истината е,че наблюдават сандвича...

Е не сме ли хубави?Има хора,които не ядат...но то е просто,защото там не им беше удобно:д.

Ние обичаме да си лежим...а там беше наистина удобно...и зелено...

На Смърча тайният щаб.

На Смърча съседите.

От любов към люлките...и детството...

Нали знаеш колко е хубаво...тогава когато играеш в моята игра?Нали знаеш колко е хубаво...тогава когато спазваш моите правила?Нали знаеш,че само аз мога да мисля във въпроси?Нали знаеш,че моите точки са най-хубави?


И за всички онези лиглички,фешънчета,рапърчета,цс фенчета...разкарайте се от мен.Махнете се от живота ми.Мразя ви.Толкова сте ограничени...Такива невероятни егоисти сте...
-Счупих си косъмааа!
-Не ми пипай косата намазана с 2 кг гел беее!
-Копеле фак ю бате!
-Ей брат да знаеш как ми лагва...сиг тоя е с някъв хак!


Всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно предУмишлени...

Това ми харесва...

Колко жалък е станал светът...
О...недей....моля те недей да мислиш,че правя нещо само,за да чуя твоето "Браво!".Най-малкото,защото то не струва и пукната пара.Няма да се хабя за теб.
Нали знаеш...харесва ми да играя с правилата...
И те ми харесват.Харесват ми римичките.И няма да ги оставя...просто,защото ти не ги харесавш.Паляк.
Зарибена съм...и така се харесвам.
Не ми се оплаквай...просто умирай....!




П.П.в момента не слушам само това,защото някакъв мижу е казал така!Не бих оставила такъв смешник да ми ръководи животчето(колкото и мижаво да е то).
Няма да ме газиш....аз не съм Маги....нито някой,който е свикнал с настъпването....

Знаете ли какво ще ви кажа...няма смисъл от вълшебствата тогава,когато няма кой да ги оцени.Няма смисъл от всички онези красиви думи,когато няма кой да ги почувства.Няма смисъл да се хабиш и да омагьосваш всичко,при положение,че никой не разбира това.
Не казвам,че не е хубаво да омагьосваш....да бъдеш вълшебен мечтател...Даже аз винаги ще бъда такава...но е жалко...Не се хаби...НЕДЕЙ...СПРИ!
И така...спирам да търся изгубени мигове...сега ще се оглеждам за малки омагьосани грешчици и нови мечти...

Стига вече.Минало си.
Може би ще ме търсиш много...
Много те обичах...тичах след теб,а ти остана сляп и глух.
Не мога да продължавам така.Не мога да се скитам...не искам повече този блуждаещ поглед.
Може би никога няма да те забравя...
А сега(и този път за последно)...Сбогом.

Знаеш ли какъв ти е проблема...не вярваш...
А трябва.Повярвай в себе си.Повярвай!!!!Ако го направиш..гарам ти няма да загубиш...А сега върви..и го направи...

ЩЕ УСПЕЕШ!ТРЯБВА....!

[21:20:40] Биси каза: ne iskam da se ot4aiva6
[21:20:41] Биси каза: pomisli
[21:20:45] Биси каза: sii kak sega ti e kofti
[21:20:53] Биси каза: no ytre 6te isgree
[21:20:56] Биси каза: slunce
[21:21:00] Биси каза: i na tvoqta ulica
[21:21:05] Биси каза: misli 4e stran6no mn hora
[21:21:08] Биси каза: vqrvat v tebe
[21:21:12] Биси каза: ii znaqt 4e
[21:21:14] Биси каза: moje6 mnogo


...благодаря...

АСП и...още нещо

Само че ако искаш нещо истински...ако положиш всички усилия,ако се бориш до края въпреки всичко,което понасяш междувременно...накрая го получаваш.
...
Но си загубил копнежа на сърцето си.Затишие...вече няма към какво да се стремиш,вече няма за какво да се бориш.
Хриси