към теб.

да обичаш ад

да го срещнеш с всичките му девет кръга
да влизаш, излизаш, да се настаниш всъщност
в ада
да привикнеш към температурата, към атмосферата
като цяло
и не само това,
а всеки ден да чакаш с нетърпение, с обичане
с разбиране, с нови шепи влюбване

всеки час да се градиш и разрушаваш
понякога да губиш смисъл
но никога посока

Щастието има различни имена.

Помислям си, а после
отново се задъхвам само
когато произнасям твоето.
Провалям се в опитите
да крия усмивката си
когато си наблизо.

търся и събирам
а какво точно пропуснах
ако сега се впусна в бяг
ще се размина ли с теб

свободата
доверието
изборът да вярваш

в синьото небе на другия
в поправянето на крилата
при необходимост
при поемането на въздух

в слънцето на другия
в буриите и въпреки тях
най-вече винаги въпреки

в едно просто обичане
което не се нуждане
нито от обяснение
нито от
отговор