Опитвам да те възпроизведа в ума си,

все едно си научена поема

с всичкото поемане на дъх на точното място

паузата, където е необходимо за подсилване

на смисъл и значение,

и не успявам.

Спомням си отделни фрагменти

от теб - усмивка, трапчинки,

някой жест или тон, 

но не напълно, не в цялост.

Познавам те отскоро и с това си

обяснявам, не знам в дълбочина

навици и привички,

въпреки че и като те видя

клише или много, съм

сигурна, познаваме се.