Тъгите си събирам в капки.
Мразя това усещане,което мъжете оставят в мен.
Как ме оставят да обикалям улиците с разбити от плачене очи,в слушалките музика и тече поредната драма,поредния път ,в който сърцето ми е било разбито.
Без значение дали с него сме се запознали и сме се целунали веднъж,или сме се искали до полудяване,или просто съм била единствения човек,на когото има доверие.
Болката и празнотата е една и съща.Само че в последния случай си е струвало.