като падаща звезда ще мина да те зарадвам
и само спомена ще ти оставя
от осем хиляди години аз обикалям
да падна там,където теб те няма.

Да ми разкажеш за най-страшното вътре в теб.За най-ужасната постъпка.
Да остана въпреки това.
На дивана ти.
Да слушам как четеш.Да не чувам думите ти.Само гласът.Който ме успокоява и лекува.
Да слушаме Coldplay.
Кучето ти до мен.
Тримата на дивана.
Обичам.

Там,където толкова пъти исках да бъда посрещната като най-скъп гост.
Оказа се,че мога да влизам колкото пъти искам,без да търся разрешение.
Мога да влизам,да разбърквам,да обръщам с главата надолу.И когато те погледна в очите,през стъклата си.Да отразя душата ти такава каквато съм я оставила след последното влизане.
В душата ти.
Вътре съм.

Искам да те обичам.
Да не те пускам.
Ароматът ти.
Ръцете ти.
Очите ти.
Краят ми.

Иво.