вечерите,които са ти такива.

За пътите,в които си си казвал,че е по-добре да заспиш,но въпреки това си останал.
Било заради някоя песен,книга,филм или човек няма значение.
На сутринта ти е ясно,че е било грешка.Докато си стоял и минутите са минавали покрай теб пак си си знаел,че е грешка.
*Някакси ако не пуснеш нещо за бързия ход на времето...няма да ти е проникновено достатъчно*

Умното нещо,чуто днес:
Сърцето понякога си иска своето.





Все едно не знам.Баси.

сам съм целия свян
страх да не сторя грях

ти си мое бастунче
аз съм твое бостанско плашило

как си пасват световете

когато ми казват "предай се"
пренебрегвам ги,защото съм имал само 17 рожденни дни.









константен е пламъкът в сърцето,той не се гаси.

Георги.

за вечерите,в които си добър.





-искаш ли я?
-да!
-значи ще я получиш.

have heart and nothing more.

SIC TRANSIT GLORIA MUNDI

Тълпи след тебе... Автографи...
Цветя... Разплакани жени...
Но няма прошка, скъпи... Сгафи!
И бой от всичките страни.

Тълпата е непостоянна -
ту верен, ту враждебен пес...
До вчера викаше „Осанна!“
„Разпни го!“ - настоява днес.

И Бог видя... И се отрече...
И няма да те отърве.
Тъй рече: „Всички сте човеци
и няма други богове!“

И само Тя... Едничка само...
До теб... С пресъхнали очи...
Гушни се в крехкото й рамо...
И поплачи... И поплачи...

18 август 2007 г.

когато не вярвам в любовта.

I'm not perfect but I'm this that and this
My hands are dirty and I'm this that and this
You've been searching for this that and this
Let's break the surface and make a little happy mess

Не може да съм казала "контра",
но да те гоня,
за да ти кажа,че няма да дойда.
И 20 минути след теб да влезна в киносалона.
Не може във въпросния салон да чуя смеха ти.








Не че не може.
Не искам.

не ми обяснявай,че любовта има срок на годност,бе!

loveofmylive♥

Страх

Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.

Навити с пружинки
са хората.
Въртят се в кръг
и падат в умората.

Пълна стая
със очи,
гледат всички
кой си ти.
Кой отключва
светлината
и я пуска
да твори.

Няма жертва,
няма звяр,
сърцето ти
е чист олтар.

Механично
то тупти:
Туп туп туп
туп туп туп.

От любов към изкуството

— Когато обичаш Изкуството си, никакви жертви…
Но Дилиа му затисна устата с ръка.
— Не — каза тя. — Просто когато обичаш.