Понякога трябва да натиснеш паузата...за да видиш колко красиви неща се крият.
Понякога трябва да поемеш въздух и да натиснеш стопът...преди играта да е свършила.
Би било отвратително,ако всичко...просто свърши.
И определено прекалено скучно.
*
Използваме паузите поради мнооого различни причини.Лъжа.
1.Не искаме да изпуснем нещо важно и хубаво.
2.Нещо хубаво и важно не иска да пропусне нас.И ние спираме.
Навързани неща...както половината Вселена(останалата част развръзва).Разбира се винаги ще има хора,които правят разни други неща на пук на нас.
И винаги ще има поне 2 гледни точки.
До колко сходни и до колко не чак толкова е друга тема,която очевидно няма да засягаме в момента.
*
Паузите са си нож с две остриета(което от една страна е хубаво...особено ако си главен готвач в някое малко ресторантче за бързо хранене..но ако си в голям и скъп ресторант си имаш човек,който реже вместо теб...но пък ти едва ли си готвач някъде...тъй че ще затворя скобите).
Може би има капка игнориране с тези паузи.
Първо си се отдал на нещо(или някой),а после натискаш двете прави чертички и се потапяш в нещо(или в някой) ново(нов).
Е може и да натиснеш чертиците,за да се насладиш на нещо по красиво от това в момента...
Всъщност то отва е същото само дето с леко обърната гледна точка...но да не ти прави впечатление.
Но пък ти при всички положения си ограничен тип,който не обръща внимание на красивите неща(освен в разни моменти,които идват много рядко...и остават съвсем кратко и то с помощта на някой добър човек,който полага зверски усилия,за да ти отвори очите поне за миг) и си прекалено погълнат от сивотата на жалкото си ежедневие.
Различни гледни точки...различни паузи...
Всеки път стигам до това.
П.П.загубих се с тия скоби.
