Хей, слушай ме!
Колко много пъти съм те срещала
насън или наяве аз не знам.
Хей, слушай ме!
Искам само да ти казвам колко мил,
добър и истински си с мен всеки ден.
Хей, слушай ме!
Искам само да те има и във лято
и във зима и да бъдем заедно завинаги.
Хей, слушай ме!
И очите и ръцете и лицето
и сърцето искам само те да са до мен.

Слушай ме, слушай ме!
Слушай ме, слушай ме!
Слушай ме, слушай ме!
Слушай ме, слушай ме!

Хей, слушай ме!
С чудни думи те дарявам
и ще те заставям да обичаш само мен.
Хей, слушай ме!
Искам само да те искам
и да те притискам всяка част от тялото ти, знай!
Хей, слушай ме!
Искам само ти и аз...
...ти и аз...ти и аз...ти и аз...ти и аз...



*
Сутрин,когато слънцето грее.
Сутрин,когато си с червен пуловер.
Сутрин,когато не си допил първото си кафе и не си допушил първата цигара.
Сутрин,когато съм те изсънувала сто пъти.
Сутрин,когато ми пееш.
Сутрин,когато правиш най-хубавото кафе.
Сутрин,когато ме усмихваш.
И влюбваш.

Яна.За мен.

Обичам да попадам в клиниката на къдриците ти. Сутрешните визитации на Слънцето са най-приятни. И през деня е хубаво, лекуват рани, болки, с мълчание само. В клиниката на къдриците ти винаги е уютно. Там знаят как да те лекуват. Само нощем ...обаче, се усещам как в клиниката на къдриците ти денощно звучи някаква музика и така ги вълнува, и така неспокойни са...! Нощем, когато вън е тихо, в къдриците ти има всякакви шумове. На разни гласове и ритми, и рими... И туптежът на сърцето ти - най-хубавата музика. Единствената по-хубава, е тази на копнежът ти. По онова... сивото сърце. Другото.
В клинката на копнежите ти...

Аз съм егоист.
Чувствам само собствената болка в очите и гърба.
Нямам място за още.
За чужда.
Не побирам дори своята.

Аз съм егоист.
Аз съм много неща.АЗ.
АЗ е горе долу любимата ми дума.
МОЕ и на МЕН са другите.
АЗ съм егоист по три пъти на ден*поне*.

Моите проблеми са по-големи от твоите.
Моите радости са по-големи от твоите.
Моите загуби и победи са повече.

Твоите дори не може да се нарекат...нищо не може.Ето пак за теб,за твоите.НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА.
АЗ.

АЗ съм егоист.



Без сюжет.

Пътят ми.

Държа те и знам,че е това.
Любов до последния кадър.
Че няма как да живея пълноценен живот,ако теб те няма.
Че ти си единственото нещо,което ме прави щастлива.
Че се страхувам безумно много от това ,че може един ден да загубя зрението си.
*
Туко що гледах интерю със Симен Лютаков.
Попитаха го дали някога му се е случвало да остави работата,семейството си,целия си живот и да се отдаде на фотографията.
Бях сигурна,че ще каже да.
Преди 5-6 години е заминал за Африка и е прекарал там 2 години.
2 години.
Снимане.

На човек му трябва половин час с теб.После е влюбен.
За теб и пътуванията ти.
За мен и страха,че няма да те има наоколо.

Until I feared I would lose it,I never loved to read.One does not love breathing.

И тъй разбрах от теб с познанства нови
човек не се лекува,а се трови.
***
Безсрамен разход на духа-това е
мигът на похотта.А дотогаз-
пламтеж-ламтеж,сласт,страст-тя мир не знае
и груба,дива,сляпа буйства в нас
могъща нужда,подир малко чужка,
омразна и влечаща като стръв
заситена,след миг се тя пробужда,
бушува и бунтува плът и кръв,
лов яростен,гонитба всекичасна,
безумие-преди,по време,след-
сега блаженство,после скръб ужасна,
днес миг бленуван,утре призрак блед...

Но кой отблъсва чудната наслада
на този рай,отвеждаш ни в ада?

лудост.моя.малка.

Поглежда те с един такъв поглед.Все едно събрал целия свят в него си,в блясъка си.
И те гледа.И ти гледаш.И виждаш.Всичко,от което някога ще имаш нужда.Всичко събрано и сложено там.И разбираш,че домът е човек.Разбираш,че по красиви очи не си виждал и няма да видиш.
Както най-красивата песен е Halo,така и това е най-красивата снимка.Край.Точка.КАЗАХ.

Предполагам,че само с мечти не става.
Почти съм сигурна,че трябва и някакво действие да се случи.
Да правя по нещо полезно всеки ден за образованието си.
За себе си.
За душичката.

Не стой в главата, а бъди със сърцето.

Синьо.

В целия свят имаш сини очи.
Сякаш целия свят е в твоите сини очи.
Цяло синьо море.
Синьо диво небе.
Светло синьо небе.
Просто целия свят.

Няма цвят без твойте сини очи.
Свършва целия свят в сините ти очи.
Няма синьо море. Синьо диво небе.
Няма синьо небе.
Няма. Свършва целия свят.

Накъдето погледна виждам тебе
в твойте сини очи,
виждам целия свят.
И където отида ти си там
цяло синьо море. Синьо диво небе.
Там са моите мечти.
Мечти с твоите сини очи.

Ей тази свобода всъщност е в основата на всеки разговор.
Заради тази прослувата свобода се случва всичко в този живот.
И ако искаш някога да завържеш нещо за себе си,да го задържиш за цял живот го остави да си мисли,че му даваш цялата свобода.
Свобода на мислите,на чувствата,на действията.
Няма да мръдне от теб.А и да мръде после ще се върне и ще се моли за прошка,да се докосне пак до свободата.Вътре в теб.В лявата част.
И ще си остане вечно в нея.
А когато ти приемеш,че даваш свобода на нещо/някой,то тогава я даваш и на себе си.
Всъщност само на себе си я даваш.И оставаш.
До себе си.
Завинаги.

Дъщерите на София

За тези,които имат любим бар.
И любима улица.
И любим парк.
За любимите магазини за алкохол.
За любимите места за среща.
За любимите галерии,
театрални и кино салони.
За любимите улични музиканти.




За смеха на дъщерите на София.
За плача на дъщерите на София.
За нас.

Два дни след усмивката само среден пръст.

Туко що усетих,че се усмихвам на монитора.Нищо,нали от другата страна си ти.

Да ме спасиш.

Чувствам се виновна.
Че не честитих рождения ден на чичо ми.
Че не занесох снимките,за които ме помоли.
Че понякога съм щастлива,когато вие сте тъжни.
Че се ядосвам.
Чувствам се виновна,че не те оценяват.Че си тъжна и не мога да те успокоя.Не защото не знам какво да кажа,а защото каквото и да кажа няма никакво значение.
Виновна,защото съм егоист.

Поне.

Думите губят значение при употребяването им,когато ти скимне.
Мисля си за думите и мълчанието.И ми се иска мисълтами да надскочи стената до която стигам всеки път щом се размисля по този въпрос.
И стигам пак до тук,до този тротоар.
До идеята,че ако нещо ми е ценно...или искам да го направя такова,то по-скоро да си мълча.
После се сещам,че ако искам това нещо да знае,че е ценно трябва да му го кажа.
Не искам и не мога да хабя думите си.
Не мога да отделя време за теб в моят ден.
МОЯТ.
Членуван,с големи букви до последния ми ред,дъх.
Премълчавам това,което искам да кажа,за да се изчисти от всичко ненужно.Ще ти го кажа в деня,в който не само аз съм готова да го кажа,но и ти да го чуеш.
*

Вечер идваш,напиваш се.Чупиш бутилки,крещиш,пееш.Пикаеш,целуваш се.Говориш и мълчиш.Катериш се.Всичко,което искаш да направиш,да изиграеш се случва пред отбрани зрители,наречени приятели.
На сутринта се събуждаш не само с главоболие,но и с известен срам от всичко случило се.По-късно,след първото до третото кафе се успокояваш,че всички от снощи са се държали по същия начин.
И единствените следи от всичко случило са няколкото разляти бири и няколкото счупени бутилки.
Сутрешният дъжд се е погрижил за петната,стъклата са грижливо сметени.
И ти идваш за да си купиш билет.За чистата ти съвест.Че и днес ще бъдеш на страната на изкуството.
*
За всички с поне две лица.Защото един и същи човек е различен с всеки негов познат/непознат/приятел/враг.
Защото си истинския себе си само,когато обичаш.
Защото аз съм несериозна по отношение на всички останали.Но щом стане въпрос за теб веднага идвам.Не е и нужно да ми казваш.Аз знам и съм там.И чакам.
И ти мълча.Защото съм прекалено ядосана.Прекалено щастлива.Прекалено много свят се случва в мен,за да ти кажа всичко,което искам.
Днес видях една рисунка.Ръка и върху нея нарисувани дървета,езера.Свят.

Всичко, което е истинско, първо е било въображаемо.

Трябва само да повярваш в любовта, която единствена ни прави истински...

I Love You More Than You Will Ever Know

Сърцето трябва да препуска,не да пълзи.