"На Мерседес, разбира се.
"
Евреин да ти каже,че Страстната седмица му върви по план...Остава ти
само смях и 30 сребърника.
Подхлъзвам се на кал,борови клонки и четирилистни детелини.Не,благодаря.Късмет си имам.Във вътрешния джоб на якето ми седи,но забравям,че аз такъв джоб всъщност нямам.Няма голямо значение.И без това предпочитам да разчитам на усмивката си,отколкото на някакъв късмет дето нито го знаеш,нито го познаваш,нито пък някога си го виждал.
От три дни вали,мокри са вече и дърветата и душите.Усещането е някъде между кал до ушите и романтичната представа за Венеция,но гондоли няма-само тролеи.
Бягам от коли.Ако веднъж подишаш чист въздух,после пада голяма борба с дробовете ти.
Предпочитам да се оглеждам в очите ти,пред това да ползвам огледало.И нямам търпение да ме вдишаш.
Вази нямам, цветя не ми трябват.Забравям да сменям водата.Пък и ми е достатъчно да видя,че си ме помислил.Ако ми рисуваш сърца го прави по небето,не по асфалта.И ме остави сама да ги видя,не ми ги показвай.
"— Цял живот — отвърна той.
"
