DIS

Паак искам да кажа че всичко се връща..да амаа сега не се връща на мен..Аз вече достатъчно страдах..сегаа мии как да ви кажа..сега е ваш ред..
Всъщност не се радвам че на вас ви е кофти..просто сега на мен ми е добре..Добре ми е не защото вие се чувствате зле,подтиснати,неразбрани и прочие..
Добре ми е защото в моментаа просто късмета,съдбата или там какво е то ми се усмихва..
Не може вечно да съм разплакана..:Д:Д
Не моооже винаги на мен да ми е кофти..да съм объркана иии прочие..
Усмивка 245 карата иии право напред..
Такъв е живота..а аз днес си казах чее днес щее хубав ден...ии каквоо??
Не съм била по усмихната..
Дали защото вярвам..или защото прооосто абее не знам..живота е хубааав..
и знаеете ли какво???
и аз съм хубава..и ти си хубав...а ти си невероятно хубава...

За различните,готините...

Само си свеждайте очичките като се разминаваме случайно на улицата..Или така наречениете точици..
Защо ли?!
Защото сте по нагли даже и от доктор Джекил..
Амаа признавам ви го...всеки път ме ядосвате..
Вече се чудя дали смисъла на живота ви не е точно този..
Също така се чудя кога всички около вас..всички ваши познати ще разберат колко сте ЖАлКИ...чудя се кога най-сетне ще им стане ясно какви сте всъщност..ама поне се прикривайте както трябва..като не може да бъдете истински поне спрете да се опитвате..
Старата песен ..ама не е на нов глас...Старити филми съъъс старите режисьори...и пак искате да ни скарате нали?
Защото преди няколко седмици ни лижехте подметките..а сега сте "готините,ведрите.."
Знаете къде ще ви пратя след малко..
Ама айде сменете малко този сценарий..знам че средставата са ви ограничени ама все пак..постарайте се повече този път...
Признавам предишния път не бяхме подготвени..как толкова сладки момичета биха могли да правят такива неща...

А днес плановете бяха различни...

Хлъзга се по мокрия асфалт..забързана към новите приятели и старите навици.Припява си поредната любима песен и си мисли за своята почти истинска реалност.Спира.Чака.Автобусът идва.Качва се.През запотените стъкла вижда чуждите измислени реалностти.Там до старата изоставена сграда седи човек...диша лепило...
"...колко хора ги боли...
...колко хора викат помогни..."
Пътува.Бяга от своите капани.Първа спирка.Втора.Трета.Слиза.
Сега върви по малките големи улички...към театъра..
Отваря вратата.Кратък диалог.Излиза.Няма билети.Тръгва към следващия театър.А докато стигне до там ще види още болка,още студ,още глад...
Всеки си има измислена реалност...
Понякога чуждата реалност е по-реална от нашата...
Понякога чуждата болка е по-голяма от нашата...
Понякога останалите са по-силни от нас...