Love of my life - you've hurt me
You've broken my heart and now you leave me
Love of my life can't you see
Bring it back, bring it back
Don't take it away from me, because you don't know -
What it means to me

Love of my life don't leave me
You've taken my love and now desert me
Love of my life can't you see
Bring it back, bring it back
Don't take it away from me, because you don't know -
What it means to me

You will remember -
When this is blown over
And everything's all by the way -
When I grow older
I will be there at your side to remind you
How I still love you - I still love you

Back - hurry back
Please bring it back home to me
Because you don't know what it means to me -
Love of my life
Love of my life

imagine

с таланта си да излезнеш на сцената.аз да те гледам.да нямам думи.наистина.буквално.да няма звук в мен.всичко да спре.и да те гледам.душицата ми свита на топчица,притеснена,колкото за двама.да те гледа.

а може би всяка душа е виждала целия свят...и когато отидеш уж на ново място не ти се вярва да се нагледаш и да го почувстваш,защото някъде,вътре,дълбоко си спомняш,че вече си бил тук.

Обичайте се! И недей обича, само, ако отсреща получаваш същото! Обичай и тогава, когато си пренебрегнат, наранен и захвърлен! Именно това те прави различен... Това те прави ЧОВЕК!


ангел

Една от ключовите ценности на съвременната епоха е наречена с понятието „щастие”. Всеки има право на щастие. Това понятие обаче е крайно двусмислено. Обикновено съвременният човек го свежда до понятието за „удоволствие”. Жаждата за удоволствие действително подсича корена на други базисни ценности на хората. Защото любовта, която вие споменахте, е буквално спрегната със страданието.... Когато обичаш, ти си готов да поемеш страдания за обичания. Да се поставиш на негово място, казано най-просто. Да изкупиш неговите вини. Да си виновен заедно с него и заради него. Но похотта за щастие минимизира самата любов. Любовта е мислима само, когато ни носи щастие – а тя никога не ни носи просто щастие.. В този смисъл наистина става дума за едно невероятно опростенчество. Аз казах за мига и забележете рекламния слоган – грабни мига, бъди в мига, ето го твоя миг! Има някаква страшна умора, страшна неспособност на съвременния човек да върви по пътя. От началото към края. Той иска във всеки един момент всичко вече да е постигнато, да няма какво да се удържа. Ние сме самоупоени, искаме да сме непрекъснато в един всепълен миг.

Да работя такова нещо,че дори по празниците като ми се наложи да отида на работа,да отида с удоволствие.

Честита Коледа.
Весела Коледа.
Честито Рождество Христово!


Светофарите не работят.Хора няма.Има само студ.
Чакам ред входната врата.Не звъня.Кучето ме усеща и съобщава на господаря си за присъствието ми.Какъв нетрадиционен иконом.В стаята ти,дъхът ми рисува картини във въздуха.Намирам се в невероятен хаос.Подреждам се в него.Сядам.
Икономът ме обича.Почти съм сигурна,че е влюбен в мен.Голяма радост,голямо чудо.
Ти си Пепеляшка.В света на Пепеляшка,телефонът ми извънява.Провеждам отнесен разговор,неудобно ми е,че Пепеляшка слуша.Тя трябва да си остане там между обувките и баловете.Обичам Пепеляшка.Съвпадение.
Мога да слезна долу.Мога да разходя Иконома.Мога да казвам р.

Като бях малка мама ми каза,че все едно пъпът ми е хвърлен на Иван Асен.

Всички празнуват.
Ако не празнуват,то поне си лягат.
Късно и за двете.

Също така е Бъдни вечер.
Не се вълнувам.
Притеснено ми е.
Че ще ми се обърка утрешния ден.
Пък ми е важен.

единственото по-хубаво от смеха ти,е самото ти дишане.
очите ти са гора.
планина.Витоша.дом.
гласът ти е докосване.загуба на съзнание.пустиня.името ти значи "постоянство".

Сто пъти съм говорила за океанските очи.За смеха,който се разпознава.
За пеенето ти.За гласа ти.За любопитството ти.Това не съм го говорила,но винаги съм си го мислила.То ве впечатли.Искам да работя с теб.За влиянието ти върху мен.За оправянето на настроението ми,за усмихването ми.
За замислянето.
За пътуванията.
За едното...Осъщественото.
твоето име от "бог се е смилил" стига до "богопомазан".

моето име значи "силна, постоянна".


Стихията Огън, на която и двамата сте подвластни, прави връзката Ви многообещаваща, но в никакъв случай безпроблемна. Много от дебелашките шеги на Стрелеца, както и неговата непохватност ще Ви дразнят. С него ще прекарвате весело и забавно, но когато отношенията Ви се задълбочат и станат по-сериозни, той ще се опита да поддържа дистанцията помежду ви, а това никак няма да Ви хареса. Ако Вие обичате един мъж, то желаете да му се отдадете изцяло и всякакви граници между вас трябва да бъдат премахнати. Това, което ще Ви допадне най-много в неговия характер е щедростта му.

Степента на физическото сливане помежду ви е в качество и количество напълно достатъчни, за да задоволят всичките Ви сексуални желания.


Несъмнено сте влюбени един в друг до полуда. Партньорът Ви изпълва с гордост и възхищение, готови сте да целувате земята под краката му (е, може би не се стига чак до там). Това не означава, че помежду ви няма да има караници и борба за надмощие, и че няма да се отдавате на невинни флиртове. Но ще сте верни един на друг и с готовност ще разкъсате всеки, който би имал неблагоразумието да посегне към половинката Ви. Ще мечтаете да направите нещо велико, по възможност заедно, на което целия свят, или поне тази част от него, която Ви обкръжава, би се възхитила.

В секса цари хармония, но и малко скука, тъй като сте прекалено еднакви в предпочитанията за начина на правене на любов.

Ако нямам най-доброто,предпочитам въобще да нямам.

Потъвам в музика,филми,думи.Поне три дни.

Витоша е посиняла от студ.
Витоша е краят на света.Началото.Витоша е.Близо.
Пия чай от стъклена чаша.
Сещам се за теб.Напечатан на хартия,скоро ще висиш на стената ми.
Ти си като снега.Като те гледам задоволявям чисто естетическите си нужди да видя нещо красиво.
Ти си като снега.Вървя по теб,подхлъзвам се,намокрям се.И колкото и да мразя този момент не спирам да се разхождам.
Приличаш на момче.
На минотавър.
Лабиринт си.

За душата ми си Витоша.
Близката,красивата,далечната,топлата,студената.

Търсят ме на втора линия.

Разсъни ме така,както се разсънва човек,който е заспал просто защото няма какво друго да прави.Новата година е условно понятие.Нова година може да дойде докато си говорим по телефона за хората,с които трябва да си на нова година.Нови години няма.
Само стари възприятия.Да летя във възприятието за теб.Облак.Троен.

Близо час говорих с теб.Устата ми пресъхна,зави ми се свят от обикаляне в мокрото.
Мислите ми трещят във всякакви посоки.Тъга за изминалото време.
Погали ме главата днес.
На телефона ми има картинка на облаци.
Преди малко,след едночасовия разговор,когато прекъсна на телефона ми се изписа,че номера ти е забранен.
Тъпичко,че така се получи.
Лека нощ.


П.П.22.12.2011 в паметта ти липсва разговора.Обаждам ти се,отговаряш ми вяло с две-три думи.Затварям.Бягам.

В живота си...имам моменти,в които знам,че ще съм някъде.
Независимо след какво време ще се случи,без да ме интересуват обстоятелствата.
Знам,че ще съм там.
С тези и тези хора,че например ще снимам.
Знам.
И се оказвам права.
Не е съревнование,а вътрешна интуиция.

Искам да те гледам на сцена,във филм.
Искам да разбера дали щеше да е по-различно ако те познавах само там в екрана.Дали щеше да ме вълнуваш толкова.
Без кафетата,чайовете,снимките,сградите,четенията,филмите,музиките,кучето ти.

През пролетта не се сещам за теб.
Лятото те срещам и се влюбвам.
Есента те губя.То на есента й отива да е загубена.
Зимата си има Коледа.На Коледа те обичам.И ти нося шоколад.Белгийски.










Сезоните,годините,разстоянието.Няма значение.

Да ти кажа,че обожавам дъжда.
Също така съм влюбена в след дъжда.
Когато въздухът е чист,когато по земята няма спомени,а само локви.

Ако можех да прегръщам,щях да те прегърна и да ти мине.













Но не мога.









Мога само да разбирам.

Имаш жълти кецове*

*защото е есен

Общо взето книгите,списанията и снимките ти са по стената.
Музики разхвърляни по пода.
Монолозите.
Изкривяването на долната челюст,когато ми се доплаква.А ми се доплаква,когато се сещам за теб.
Искам да ти кажа,че и стаята е твоя.Но тя първо никога физически не е била твоя.
Второ теб не може да те ограничи една стая.Не може да ти стигне една.
Свива ми се всичко,защото апатията към теб е на равно с обичта ми.
И то май не е апатия,а дразнене,че нищо не се е променило.
Че все още пушиш и миеш чаши.Дано да бъркам.За съжаление,когато става въпрос за теб шестото ми чувство е наравно с реалността.
Промяната уж идва бавно.
В момента съм сигурна,че такова нещо като промяна няма.Има просто сменени реплики,които не са промяна,а забавяне на действието,което си е същото от познатите хиляда и осемстотин сцени.

И мисля,че хората харесват думи,когато са голи,чисти с цялата ти искреност събрана в тях.Защото виждат истината.Защото знаят,колко е трудно да я кажеш.Да я напишеш,за да остане завинаги.И не стига това...ами и да я покажеш на хората.
Затова я харесват.Защото си мислят,че като я харесат...си я слагат в задния джоб.И си им става тяхна.И вече не е толкова харесвана,щото си е тяхна.Щото е сгъната на осем в задния джоб.Сещаш ли се...

Четох "Човекът с много имена" преди малко.И ми напомни за Митко Павлов.Обичам начина на мислене на Митко.

И отново ревнувам човек,когото съм виждала два пъти.

When
I'm drifting in my dream
I love you

When
I wake and nothing's what it seemed
I love you

When
The final midnight's poised to stroke
I love you

And all of the looking glasses broke

When
All of the aces have been drawn
I love you

When
Your king is cornered by my pawn
I love you

When
You are asleep and so defenceless
I love you

When
This wicked world
Has turned against us

Even though
We didn't kiss goodbye
I love you

When
There are no tears in me to cry
I love you

When
The willow's weeping
With desire

When
The furthest cold and distant planet
Catches fire, fire

Tear at the sky
Haunted by windows
Those are the eyes
Always searching never seeing souls are sailing
Slowly, lonely

When
They've got our names down on a list
I love you

When
I am recalling our first kiss
I love you

When
You are distracted and remote
I love you

When
There is no voice
Left in my throat

When
The rains are spilling from the sky
I love you

When
The thirsty riverbeds are dry
I love you

Though
You never asked me to be yours

When the wild and restless waves are crashing
On the shore

Tear out the sky
Crowded by windows
Those are the eyes
Always searching never seeing souls are sailing
Slowly, lonely

When
You are a million miles away
I love you

When
We've dropped our lines from this mad play
I love you

Though
Our longest battle is not won
I love you

When
The stage is dark
The people gone

When
My soul no longer
Takes its form

And
You hear me singing
In the storm

В спора кое е преходно-чувствата или хората.
Се сетих.
Че няма значение.
И двете водят до едно и също.

Когато Витоша е тъмно синя,небето е лилаво,розово,оранжево,синьо.
Когато е имало слънце и прегръдка от най-умният човек.
Когато си усмихнал поне двама човека.
Когато си намерил хубава песен.
Когато си пил хубаво кафе.
Когато това ти е достатъчно.

да ти кажа,че на мен ми останаха само закъснения.
и те закъсали някъде.
и аз.
не мога да лъжа.