Колко пъти си казахме "обичам те" и колко пъти ни се прииска да си разбием главите?
В стените,в земята.В нещо.Че сме егоисти.
Че спасение няма,докато другият събира ада в себе си.
Чета,слушам.
И чувството на безнадежност няма край.
Обичам те на "стената",в "смс","статус".
Колко пъти показа на някого,че го обичаш.Така с всичките действия.
Колко пъти този някой предпочете друг.
Приятелската гледна точка гледам.Не друго.
Опита за приятелска гледна точка.
Гледна.Точица.

Камбаната бие за теб.

Когато не просто слушаш дадени песни,а ги обвързваш с живота си по някакъв начин.

Например,когато бързаш към Дом на киното,вали,пееш си my heart,your skin,this love,Im in...
Когато е лято и вали дъжд.И е тъмно,ти си със слънчеви очила,пуловер,червен лак и пееш In Alabama she would swing a hammer...
Когато вървиш по любимата си улица,бягаш по нея и в главата ти има само All I want is for you to be happy
And take this moment to make you my family
And finally you have found something perfect
And finally you have found…

И знаеш,че няма да е просто концерт.Знаеш,че дори звука да е кофти,дори да си на кофти място...тези неща няма да имат значение.Понеже искаш или не искаш си обвързал музиката им със спомени си.А изживяването на спомени,независимо дали са били положителни или отрицателни случки...си е твое,лично.И няма как да не ти хареса.Няма как да те разочарова.Защото това си ти.

Навън вали,чувам капки по прозореца си.
Да сме сами,искам да спрат всички часовници.
Аз често си мисля за теб,това са подробности.
Когато сънувам,мечтая...
...отново ти.

Искам да ти се обадя и да ти кажа,че не успях да си почина от хора тази седмица.
Искам да ти кажа,че един разговор с теб ми обръща деня.
Искам да ти кажа,че свързвам Dub FX с теб.
Искам да ти кажа,че снощи цяла вечер си мислих за теб.

Колко си изискана.
Пиеш мартини.
По-често вино.
Купуваш си дрехи втора ръка,носиш сако и отгоре яке.

Колко си изискана.
Опитваш да четеш.
Опитваш да пишеш.
Опитваш да рисуваш.
Опитваш да снимаш.
Опитваш да готвиш.
Опитваш да пееш.
Опитваш да играеш.

Колко си изискана.
Изпуснала съм някой друг твой талант,ще ми простиш,но мисля,че и ти самата не ги знаеш колко са,какви са,защо са.
Само се чудя защо все още натъртваш на благодарЯ?

Колко си изискана ли исках да напиша...или колко си хубава...или забравих.

Чета,но не възприемам думите.
По-скоро ме дразнят,отколкото успяват да създадат приятни усещания.
Дали ме дразнят повече хората или техните думи.Думите сигурно,понеже има само думи без действия.
Спирам да говоря,понеже разговорите с Вас ми взимат повече отколкото ми дават.

Мизантроп.

Хората...успелите.
Привличат,защото са имали мечти и са ги гонили.

Знаеш ги желанията на душичката и без да трябва да ги споделям*гласно или писмено* в 11:11 на 11.11.2011.

Яна.Ти си спасение.

Иво е като цяла вселена.
Иво е като навън е студено,но слънчево.И ти стоиш със затворени очи.
Иво е като излезнеш от кино салон и все още си омагьосан от филма,но трябва да вървиш по познатите улици.
Иво е като няма свят.

Веднъж,когато спреш да обичаш даден човек си мислиш...мислиш си,че никога не си обичал.
Сигурен си,че никога не си обичал.
Спомняш си разни моменти ,но не си особено убеден в тяхната истиност.
Само сънища,които се появяват от време на време в съзнанието ти.Дежа вю-та за бързането сутрин към срещата.
Животът с всичките му смисли и красоти е изчезнал.
Т.е. не че животът вече не е красив или смислен.Просто всичко,което си осъзнал докато си бил влюбен.Забравил си го.
Странно е ,защото от една страна си го забравил,а от друга си го знаеш.
То си ти е кодирано.Родил си се с него.
И го забравяш винаги,когато не си влюбен.Защото само когато човек е влюбен е това,което трябва да бъде.Е истински.В действията,реакциите си.През другото време играе.
Когато не си влюбен си сигурен,че такова нещо не може да изпиташ,да ти се случи.
Когато се влюбиш си сигурен,че си бил влюбен цял живот.
И в двата случая виждаш вечности.Става въпрос само за това...коя ти е по-приятна.

Мария се усмихва докато гледа снимките ти и се надява по скоро да те види.






Днес Мария няма нужда да потъва в твоите сини очи,няма нужда да я разсмиваш,да се опитваш да я водиш някъде.
Днес Мария не изпитва нужда да ти носи на сладолед,кексче,да пляска за теб,да се надява,че ще успееш.
Днес Мария няма нужда да те води на концерт,да изведе кучето ти,да нахрани котката,да ти донесе инструментали.
Днес Мария няма нужда да чуе песента ти,смеха ти.
Днес Мария няма нужда да носи сиво,да обува червени кецове.Да тича към теб.

тъжно ми е,Мария.

Не мога да мисля за нищо друго.
Започнах да си представям заглавия.
Мото.
Написано много красиво,снимано.
Началото.
20.








П.п.По вина на Джули се чувствам готова.

И… се слагаш в обувките - чистите
И… се пъхваш в ризата - бялата
И… погалваш с ръце сърцето си - топлото
И… му даваш кураж да върви, да тупти…

То си знае посоката.

все бълнува кино,кино,кино.
откакто се е размечтала.
от трети клас.
от морето.
от играта на режисьор.
сценарист.
актьор.
от трети клас.
от забравянето на мечтите.
от фотоапаратите.
от малка.
от малко.
кино.
кино.
кино.
като чуя кино и ми се плаче.
кино.
кино.
кино.
кино.
Мария и киното.
Мария без киното.
Киното без Мария.
Филм.
Мария.