не съм тук, там съм, в хола ти, в кухнята ти, в леглото ти, между пръстите ти.
там, не тук.

Минавам през душата ти на пръсти
влизам навсякъде,
колкото и да се надяваш, че е
лабиринт и че ще си остана изгубена...
Влизам без нишката на Ариадна,
не убивам нищо вътре,
вътре нищо не ме изяжда.
Трупам познанието ти,
за да го подритвам по-късно.
И без съгласието ти
задълбавам все повече,
за да не останеш.

Според петата поправка в Била за правата на човека, не можеш да бъдеш наказван два пъти за едно и също престъпление.
Ne bis in idem - латинското не два пъти за едно и също нещо.
През 2014 Съда на ЕС в Люксембург се позовава на това.
Член 50 от Хартата на основните права на ЕС гласи приблизително същото.

Не всяка дума вълнува.
Не всяка дума руши и гради светове.
Не всяка дума ти спира дъха.
Не всяка дума е за теб.
Не всяка.
Само тази.

-хей
-и ти ми липсваш

В този град не е скучно
от твоя дом вятър вее
не гледай очуден
кой последен се смее.

Град дъждовен е ада
пълен с остри завои.
Кой на теб ще помага
в тъмното ще те води.

Той мен ме научи
и теб ще успее,
видимо буден
с нощта ще се слее.

На гнева си позволих
да ме води напред
все напред, все напред
в тъмното продължих.

От всички хора се скрих
не знам дали съм добре
все напред, все напред
от ума си те изтрих.

Прескочил е прага
и по покриви ходи
надскача огради
никой никога за
прошка не моли.

Думите - вместо това,
което ми се иска да кажа.
Страхувам се от спъването
повече отколкото от падането.
Ако вярваш в душата,
краят не е край.
В такива дни има важни неща,
но по-важно е, да знаеш,
че едно неизказано "обичам"

едвам побира безкрая.

Днешните теми на тази конференция,
на която сме се събрали всички
световни лидери, неправителствени организации
и прочие, са -
клепачите ти.
Да, не мигай така, това е темата.
И въобще не повдигай въпроса колко
и дали го заслужаваш, защото отговорът
ако е истина няма да е приятен,
ако пък е лъжа няма смисъл.
И също така пропусни поне веднъж
да ме обвиниш в грандомания и егоцентризъм.

Русия е на мнение, че клепачите ти
трябва да бъдат обявени за национално богатство,
не в смисъла на една нация,  а на човечеството въобще.
Франция мънка нещо и за очите ти, че
би било добре да се отбележат като ориентир поне.
Англия пък предлага смяна на името ти.

А аз се чудя откъде толкова неблагоразумие
в мен, как успях да събера и да убедя
тези хора във важността на проблема.

Аз не съм Елин Рахнев, не пиша за канелените ти мигли.
Никога няма да бъда Яворов и никога
в няколко реда няма да успея да събера
дори една стотна от "Стон".

И все пак, това все пак, дето все ме дави,
да ти кажа, че клепачите ти завъртат света,
балансират Вселената и й поставят точката.

в един момент от толкова много липси просто се научаваш, че въобще не трябва да ги поставяш на пиедестал, сваляш ги отвсякъде и напук на всички, които ти говорят за липси
ти си забранил въобще да се сещаш, че такова нещо съществува някога някъде забравих какво
къде беше, къде е, там,

а мен душата ме боли
душа остана ли ми въобще
разпадна се на съставни части
и после пак и не
остана, нищичко, не остана, тогава
защо боли така
от единия до другия край защо боли
парчетата болят повече от цялото

*

знаеш ли, в тишината на
бенката на клепача ти,
стигаща да осмисли цяла Вселена
да избода очите си, ненужните,
защото и отворени,  и затворени
изтриваш смисъла в живеенето,
защото и отворени, и затворени
все тази бенка Вселена виждат
все в нея се стичат и замръзват
когато е под нулата, и кипят на 100 °C
и разбирам вече от физика, химия, биология,
докато въртя историята в пръстите си
и за какво ми е, ако не ти пращам
писма, в които да възхвалявам Вселената ти?

Усещам се изпаднала в зависимост. Занимавам се с колкото неща мога, че даже и повече, за да не ми остава никакво време да мисля за каквото и да било. Проблемът е, че е все тая човек какво прави през по-голямата част от времето си, защото нощем например като ти падне гарда или започваш да мислиш или започваш да сънуваш. И определено не знам кое е по-лошото. Опитвам се да си формулирам мислите по някакъв начин, още повече се опитвам да ги изговоря, набирам те днес два пъти с такива намерения и не се получава. Чувам ти гласа и нещо ме удря в корема, изважда ми въздуха и остава празно пространство навсякъде. Предишния път така като броях минутите и те чаках да се появиш, ти просто се появи след няколко дни, претендиращ да бъдеш щастлив. Разбирам много добре, когато човек е влюбен. Няма нужда от особени обяснения, човек иска да бъде щастлив, нормално, човешко е. Силно момиче съм, нищо, че ме боли от време на време. Понасям си го както мога. Беше ми нужен около месец, за да спре да ми се вие свят, което се случваше само като помисля, че ще те видя.
Спрях се нещо пак, аз постоянно си слагам вътрешни бариери и се цензурирам. Струва ми се, че съм влюбена, че летя повече, че се усмихвам и че се държа глупаво. Че изтъпявам до безобразие, света ми се завърта около твоето настроение. И малките ти жестове на приятелско внимание аз ги виждам по друг начин, който очевидно не е така както ми се иска. И ми е безкрайно тъпо от това. Криво ми е нещо, душат ме тия думи, не мога да ги формулирам пред теб без да си изрева реването, така че затова ги получаваш в електронен вариант.

давам ти крилата си,

а ти ги сдъвкваш демонстративно пред мен

аз нямам нищо против, дори се усмихвам

и тръгвам да бързам

за правя нови за теб.

ето точно толкова глупава

малко повече мазохистична

съм и мога да бъда

когато реша, че съм влюбена.

Някъде тук съботата е стигнала до средата, някъде там е вече време за вечеря. Някъде там се разхождат слонове, някъде тук - снегорини. Някъде тук тръгвам към библиотеката, някъде там отиваш да живееш, поздравявайки пътьом часовата разлика.

съботата тече
бавно, мудно,
на средата е
и аз съм спокойна
нали имам още половинка
а някъде другаде сега е вечер
някъде другаде ти отиваш на вечеря
някъде тук отивам в библиотека
някъде там отиваш да живееш

добре че има часова разлика.

тихата радост
в очите,
подреждането на
някоя къдрица,
ненаписана,
но измечтана дума,
ритник в корема
нежно,
те има.

Такива двама да се обичат
да изпишат всички думи
за любов и смърт.
Аз тогава ще тичам боса,
всяко камъче ще е следа,
ще се кълна само в теб,
вярата ми ще си ти, Свобода.
Ще горя и изгарям,
ще летя и пропадам,
ще, всичко ще. Само да се.

любов е
да си на другия край на света
любов е
това да няма значение
любов е
да не очаквам
любов е
да не ми трябва търпение
любов е
да обещавам вечности
любов е
да ти подаря свобода
в кутийка
и да ти кажа,
че съм изгубила ключа.