Повечето нещ се случват на думи.
Не стига съвсем малко да се изживее.
Или когато стигне,просто бягаш.
Защото малко се страхуваш,че ще паднеш секунда по-късно.
Реално погледнато не е възможно да летиш през цялото време.Трябва да почиваш от време на време.
Ставане.Падане.Забравяне.И отново.
Ако няма чувства,дишането се превръща в тиктакане.
:)
А твоята година каква беше?Стигна ли до нещата,които искаше?Изживя ли си вичките мигове или от страх избяга от тях?
Научи ли се да тичаш,когато искаш да останеш?
Излизаше ли по усмихнат от дома си всеки ден?
Беше ли по-добър към хората около теб?
Намали ли лъжите?
Радваш ли се повече на снега,дъжда,слънцето и облаците?
Подреди ли бъркотията?
Подари ли хаоса си на някого..??
Шанс да започнеш от начало след малко.Успех.
Мария,чуваш ли?
