Защото рапа не е в скъпите коли,пари и жени.
Не е в къщитевилитекупоните.
Рапа е там на улицата.До градския бийт.
Там където слушаш бийта идващ от живота.
И думите се появяват в главата ти.
Без значение дали са в рими или не.
Това е рапа.

Не ме дразни,а ме прегърни!

и какво стана с всички деца,които живееха усмихнати
без да използват различни вещества
без да прекаляват
тези деца,които се смееха от сърце на съвсем малките неща и бяха съвсем близо един до друг
къде са тези приятели..
къде са искрените очи,с които се посрещаха всеки ден
защо сте толкова далече?
защо толкова се променихме?
защо се отделечихме?
от нас,от себе си,от мечтите си??
деградацията не е оферта.хич даже.
пука ми за това,което обичам.

решавам че е по добре да не се кося за другите
овещавам се че е по добре за тъпи да не си хабя думите

по-добри сме от останалите.
нещо друго притеснява ли те?
illmate навлиза в трака
till late върти се рапа
всички мс-та влизат в графа отказали се.

пред наша си реалност сме се изправили
и тя е точно такава каквато сме си я направили

И ПАК-ВЪРТЕЛЕЖКАТА.

И пак-вечната въртележка.
-Благодаря.
-Извинявай.
-Моля.
Вратите.Стълбите.Стаите.
От сутрин до вечер.От нине до века..Но дано наистина е до века!Дано по-дълго да се задържим на въртележката!Оная,шарената,веселата с многото смях,блъскане и викане,като на панаирите!Огромна,колкото целия свят.И да се държим,за нея и за виделото,за въздуха да се държим,макар и само с една ръка.И с единия дъх човешки.

Дамян Дамянов

По лошо от това да искам е*

*да не искам...

Объркано.Или не.
Подредено е.Даже прекалено подредено.
Пък аз нали съм си хаОс ловъркаа хахахах
ТАаааа
Или е прекалено подредено или прекалено разхвърляно.Надявам се,че правите разлика между разхвърляно и разпиляно.Да,голяма е.Да,само за мен.Хахахахаха.А кой е важния?Да,да чуя?Не,добре.
Разхвърляните мисли се търкалят по прашния тавански под.
Винаги героите от романите откриват голяма тайна на тавана.Или в мазето.
Аз пък към момента нямам нито таван нито мазе.Пък и тайни нямам.
Или така си мисля.
Дали като си купиш нещо материално ще може да затвориш в него нещо,което не се побира в нищо?Ама наистина в нищо?
Доста слънчево.
Знаете ли какво?
Ще се стопли.Няма да е толкова студено.И ще бъде почти слънчево.
И куп надраскани страници забравени в куп забравени тетрадки.
В ъгъла.
Хахахаха да в ъглите има интересни неща.
Не,това е лъжа.В ъглите има само прах и някоя друга умряла буба.Но не винаги аххаха.
Защото в книгите,в които има буболечки в ъглите има и дами,които почистват.
Почти сигурна съм.
Не знам.Това е,защото не искам.Ако исках щях да знам.Или искам да не искам да знам.
Не знам.хахахаххаха
не не!не вярвам пък!
Цяла една Вселена заключена между две ръце.Ту се изчезва,ту се появява.Ах,този пулс..Ах,този джаз..
Не..не това.

Photo

По достатъчно.

Близките хора нараняват.
Отвратително е.



Бясна съм.
Не знам какво се случва тук до мен с най-близките ми хора..
А знам какво вълнува теб.
Трябва да се говори.Трябва да говорим.
Не за нещо по-специално.Просто за всичко.По-малко.По-много.По достатъчно.
За мен.За теб.За нас.
Не говорим.Не се интересуваме.
Губим се.По много.
После колкото и да умножоваме и събираме мечти не е същото.
Като ми кажеш,че ме обичаш не вярвам.
Като ти кажа,че те обичам..не го мисля наистина.
Тъжно.

Photo