Ерин?

За живота щяхме да говорим тази вечер.
Уви,поредното лайв шоу открадна времето..Сега трябва да се съберем в една реклама време.
И набързо.Но как да чуем всичките мнения..Нали трябва да чуем половината живот..по-скоро частта,от която не се срамуваме.И така имаме няколко госта.Не умеещи да спорят,да слушат,да говорят.
Но са там.Рейтинг работи.
Бизнес.Не разбирам от такива неща.
Но неща бъда критик.
Циничен по възможност.Май са по скъпо платени.
Както казах не знам.Продължавам да говоря.На фона на всички останали.
Какво има да коментирам.Като ги гледам-същите като мен.
Как да покажа отрицателните им черти?Все едно да кажа аз съм егоист,развалям,завиждам,мразя.
Как да говоря колко съм добър,вечно влюбен в изгревите и залезите,в усмивките..
??
Проникваш.В прозрачни мисли.
Господина от ляво говори за живота.Цитира разни популярни мъдри мисли.
Не изглежда умен.По скоро ограничен в едни и същи шаблони.Толкова задущаващи го,че разхлабва вратовръзката си.Не ги харесва,но ги носи.Шаблон.
Дамата до него пък смята,че е важно да си позитивен.Интересно ми е..Ако й се случат 5-6 не толкова позитивни неща,преди да успее да си изпуши тревата..колко ще е позитивна?
В стаята май са четирима.С мен или без?
Едно момиче се губи.В сянката.На своето собствено аз.
Не иска да говори.Добре.И без това няма време.А толкова много истории.От двама.
Хора с опит,нещо такова.
А зад тях има още.Обаче живота не може да чуе всички.Той не обича да слуша за себе си.Ще се възгордее.Тихо.Тишина казах.
Рекламната пауза свърши.
-ААА!Чуйтее!Живота е като пластелин.Син цвят.Любимия ми.И си го правя какъвто ми хрумне.А после променям формата му...ии...
Край на рекламите.
Тези нищо не разбират от рейтинг,праймтайм,...


*
Това какво беше не знам,Ерин...
Като не визирам само тревата.А просто всичко,към което сме пристрастени..