=)

Не мога да продължавам така.Не върви аз да ти задавам въпроси,а ти да пордължаваш да играеш.И за какво са тези целувки?По-добре върви и си играй на игричката.Няма нищо лошо в това да се превръщаш в дете,но,когато го правиш всеки ден...Уморяваш ме.Ето отново поредната хвалба.Отново говориш надуто.И докога ще ме копираш?Аз харесвам теб.Не е нужно да приличаш на мен.Не е нужно да харесваш филмите,които харесвам аз.Не е нужно да дишаме едновременно...може би аз искам да затая дъх поне за секунда.Може би искам да се изправя пред страховете си сама...Може би искам да падна сама.Може би искам да стана и сама да избърша сълзите си.Искам да се усмихна на постигнатото.

Колко хубав ден!Всички си взехме якетата и хайде на разходка.Обичам точно тези идеи.Не сме го планирали..стана толкова хубаво...с приятели.

Карах кънки[(май най-точната дума не е карах,но няма значение(важното е,че ми беше забавно)].Благодаря на Пепето,Тедито,Адито,Флото,Маринчото и на Емото.На първите четири,защото ме държаха,защото ми помогнаха да стана,защото ми помогнаха да се усмихна.На Хюстън,защото беше с мен.На Емо заради подпирането и снимките.Също така благодаря на Лидето,Вени,Ачко(това е моята баба!),Мишето,Тони,Пепино,Мони,Сашо,Марти...всъщност мога да си изреждам и до утре...

Знаеш ли?Никога няма да бъдеш като мен,защото аз имам тях...моите приятели.

Ето тук вмъквам още едно голямо благодаря за Емо и Ачко.Ако снощи не бяхте Вие,щеше да ми е много неприятно.

I`m different...

We are more than just good friends...and this is how the story ends...