Интересно.Няколко разменени реплики и хоп не знаеш на кой свят си.Странно...в един момент просто не можех да дишам.В съзнанието ми се появиха какви ли не картини(и повярвайте-нито една не беше приятна).Нямаше да издържа до един по обед и затова реших да звънна отново и да разбера какво е това толкова сериозно нещо.Оказа се,че то наистина е сериозно,но е лъжа.В момента,в който ме попита какво съм опитвала аз...Работата не беше в това,че не исках да му кажа....просто не можех да го измисля.Е след второто "кажи ми" вече имах готов отговор.Човекът звучеше притеснено,не можеше да подреди изречението си,повтаряше разбърканите си думи...Искаше нещо сериозно и затова трябваше да знае всичко.Боли...


Онези двама приятели продължават да ни радват.Свалят звезди много добре.Поднасят ти светът на поднос.Виждат някои неща,които са така малки.Изброяват качествата,които харесват в теб.Симпатично е.
За съжаление не сме в приказката,в която са те.И четиримата го искаме(сигурна съм и за Джаф(просто е хубаво)).Искаме онази обещана игра на хек,искаме онази среща...
Понякога случайностите са хубаво нещо.
Тази песен е хубава,но няма песен без край...