Едно влакче..

Днес минах край един увеселителен парк. И тъй като не мога да си позволя да харча пари на вятъ­ра, реших, че е по-добре да наблюдавам хората. Дълго стоях пред скоростното влакче: установих, че повечето от хората, които се качват, търсят емоции, но когато влакчето тръгне, те примират от страх и молят да бъде спряно.
Какво искат всъщност? След като са избрали приключението, защо не са готови да стигнат до края? Или смятат, че ще е no-разумно да избег­нат тези стръмни качвания и слизания и да прека­рат цялото време на въртележката, обикаляйки на място?
Скоростното влакче е като моя живот, а животът по принцип е смела, увличаща игра, да живееш означава да се спускаш с парашут, да рискуваш, да падаш и отно­во да ставаш, да си като алпинистите, да искаш да се изкачиш на върха вътре в себе си и да си не­удовлетворена и разтревожена, когато не успя­ваш.